X
 
 

Истерията и популизмът още не са победили в Европа

Още от автора

Балонът се спука!

Краят на Европа, каквато я познаваме, дойде!

Тъмни облаци са надвиснали над всички нас и трябва да спрем да бъдем наивни!

 

Със сигурност тези мисли минават на немалко хора през последната година, когато поглеждат към събитията в Европейския съюз. За всички европейски граждани, които вярват в толерантността и отворените граници, времената са тежки и предлагат много премеждия. Като започнем с Брекзит и желанието на Великобритания да излезе от Европейския съюз, преминем през избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ и стигнем до изборите във Франция, очевидният извод, който може да си направи всеки е, че националистите и крайно десните популисти не само са се надигнали, но и вече маршируват из Европа.

Но положението не е чак толкова тъмно, каквото се показва през телевизионния екран или най-малкото, фокусът е по-различен.

На първия рунд от тазгодишните президентски избори във Франция на 23 април, про-европейският кандидат Емануел Макрон излезе напред за сметка на крайно дясната Марин льо Пен. Засега проучванията посочват, че Макрон вероятно ще бие Льо Пен на втория рунд, който ще се проведе на 7 май. По-рано през годината, в Холандия ислямофобският евроскептик Геерт Вилдерс получи по-лош резултат от очаквания. През декември 2016 в Австрия крайно десният кандидат Норберт Хофер загуби от бившия лидер на Зелената партия, Александър ван дер Белен. В желанието си да победи Марин льо Пен използва отново вечния коз на крайното дясно – митът за т.нар. „мюсюлмански вот“. Тезата, че левите във Франция печелят благодарение на мюсюлманите е не само невярна и не съвпада с никакви данни, но и предполага, че има единна мюсюлманска общност, което е далеч от истината.

И все пак, крайно десният популизъм може да не спечели изборите на много места, но има сигнали, с които трябва да се съобразим, а не получават такова внимание в основните медии. Така например, Национален фронт - партията на Льо Пен - добави още 1,2 милиона гласоподаватели от 2012 насам. Партията на Вилдерс, Партия на свободата, спечели 20 места повече в холандския парламента – с пет повече от 2012. В Австрия, крайно десните спечелиха 46% от гласовете – през 2010 те имаха едва 15% подкрепа в президентските избори.

На улицата положението също не е така розово. Атаките от националисти се увеличават и стават все по-видими, като в Германия престъпленията от омраза са вече по 10 на ден през 2016 година. Кметове и официални лица от Словакия до Франция ходят с охрана, заради заплахи от крайно десни екстремисти.

Следващите важни избори за бъдещето на Европа ще се проведат в Германия през септември. Крайно дясната партия Алтернатива за Германия може да спечели първите си места в парламента, с кампания, основана напълно на омразата и враждебността към чужденците. За да отговори на предизвикателството, Ангела Меркел дръпна със стъпка назад от някои от практиките, които подкрепяше досега и наложи частична забрана за бурки. Добрите новини са, че главният опонент на Меркел не идва от Алтернатива за Германия, а е социалдемократ. Мартин Шулц, бившият президент на Европейския парламент с години опит на международно ниво е почти непознат на немския избирател досега, но категорично е про-европейски политик и защитник на бежанците.

Цялата върволица от избори може да доведе до редица последици във вътрешните политики на държавите в ЕС, които не могат да бъдат разглеждани единствено през призмата на имиграционната политика или симпатиите към ЕС. Но има и друго – печеленето на избори от про-европейски кандидати и партии със сигурност ще изпрати послание, че ЕС е възможен и не потъва, и е възможно да управляваш без да се уповаваш на омраза и създаване на въображаеми външни врагове.

Не на последно място, единна Европа може да се справи много по-лесно не само с проблемите със сигурността и терористичните организации (които използват именно разделението и национализма в пропагандата си), запазвайки основните си ценности, но също може да се завърне на международната геополитическа карта, на която мнението не само на ЕС, но и на отделните европейски държави вече не се взима така сериозно и това се вижда особено ясно в Северна Африка и Близкия изток.