X
 
 

9 май и победният ход на СССР за хегемония на Балканите

Още от автора

Днес е 9 май – датата, възприета от съветската пропаганда за победен край на Великата отечествена война. Това всъщност е период от театъра на Втората световна война, който включва военния конфликт между бившите съюзници нацистка Германия и комунистическия Съветски съюз. Ще цитирам новоизбрания френски президент Макрон. Това е военният конфликт между „двата огромни тоталитарни режима, които окървавиха и оскверниха ХХ век – нацизма и комунизма“.

Полският дисидент, политик, историк и бивш външен министър Бронислав Геремек коментира края на Двуполюсния модел, разделил света с Желязна завеса. По думите му, Втората световна война завършва на Запад, през 1945 г., с победа над единия агресор и на Изток, през 1989 г., с победа над другия.

В месеците, преди капитулацията на Германия, събитията в България се развиват динамично – страната ни денонсира участието си в Тристранния пакт и се стреми към примирие със Съюзниците. Сталин и Съветите обаче се домогват до пълен контрол над България и цялата им военна дипломация е насочена към реализацията на този план. СССР, подпомаган от българските комунисти, се опитва да дестабилизира вътрешнополитическата обстановка в България. Целта е вкарването ни в съветска орбита и установяване на комунистическа власт в страната.

Дипломатическите усилия на българското правителство минават и през Истанбул. От там американското разузнаване получава голяма част от сведенията си за обстановката в България. В своя телеграма от 21 юли 1944 г. Генералният консул на САЩ Бери пише до Държавния секретар Хъл следното:

Източник, близък до българското правителство ми докладва следната политическа и военна информация, достигнала в Турция от Балабанов: Правителствената политика за успокояване на вътрешната обстановка е успешна. Партизаните в България са не повече от 2000. Русия е обезпокоена от тази ситуация, тъй като населението не се надига срещу правителството, каквото е желанието на руската пропаганда. Относно официалните отношения с Русия съветският шарше д'афер е имал две срещи с Багрянов и две с Драганов през последните няколко дни, посочвайки, че Русия скоро ще удовлетвори определени български изисквания, без да посочи какви. [...] Българското правителство е издало заповед до противовъздушната артилерия да не обстрелва американските самолети, преминаващи транзитно над българската територия, освен ако не е атакувана директно. Това се случва след разрушителната съюзническа атака на Карлово, за която се счита, че е провокирала необмисления обстрел на самолети, летящи към Румъния, предизвиквайки ги да атакуват и България...“

В своя телеграма от 21 юли 1944 г. до Държавния секретар консул Бери коментира допълнително ситуацията в България:

Русия няма да допусне нейната хегемония на Балканите да отслабне след войната. Русия провежда директна политика за такава хегемония през последните 200 години, особено през 19-ти век, когато нейните намерения бяха осуетени от Берлинския договор. Русия иска българското правителство да е благосклонно към Москва и да не е в състояние да взема важните решения, особено в сферата на външната политика без съгласието й. С други думи, Русия ще иска да сложи нашийник на България. Ако англо-американците проявяват прекалена благосклонност към Балканите, Русия може дори да анексира България...“

Само няколко месеца по-рано, през същата година Сталин дава да се разбере, че желае Англоамериканските въздушни атаки над България да продължат. Видимо от историческите документи, военната дипломация на СССР е насочена именно към това, бомбардировките да продължат, засилвайки антиамериканските настроения и подкрепата за Съветския съюз в българското общество.

СССР подготвя окупацията и завладяването на България. 9 май 1945 г. – това е датата, на която единият агресор – нацистка Германия, капитулира. Другият агресор – Съветският съюз спуска Желязната завеса, отвъд която остават “столиците на всички древни държави в Централна и Източна Европа – Варшава, Берлин, Прага, Будапеща, Белград, Букурещ и София”, както казва Чърчил в своята прословута реч от 5 март 1946 г.

Днес кремълската Пета колона чества “Деня на победата”, белязал успешния край на завоевателните амбиции на СССР и попадането на България изцяло под руско-съветско влияние.