X
 
 

Ще спре ли скоро гражданската война в Сирия?

Още от автора

На 4 май, представителите на Русия, Турция и Ирак подписаха заедно споразумение за Сирия в столицата на Казахстан, Астана. Те не изглеждаха много трогнати от протеста на един от представителите на сирийската опозиция, че Иран, който участва като активна страна в конфликта, не може да бъде гарант за опазването на живота на сирийските граждани. Делегацията на опозицията напусна гневно залата, в която се водеха преговорите. Докато продължаваха въздушните удари в няколко провинции в Сирия, дипломатите скоро се върнаха към работата си и подписаха сделка, за която Москва твърди, че ще „сложи ефективен край на сирийската гражданска война“.

Тримата мъже, оставили подписа си под споразумението в Астана, са руският пратеник за Сирия Алексей Лаврентиев, представителя на Турция Седат Йонал и заместника на иранския външен министър, Хосейн Джабери Ансари. Споразумението се явява продължение на друго споразумение от 30 декември 2016 - постигнато от същите страни – което допринесе за смазването на бунтовническата съпротива в Алепо.

Разговорите за дългосрочно спиране на огъня продължиха и през януари тази година, тъй като досега всички опити се проваляха. От тогава насам, срещите в Астана се превърнаха в алтернатива на водения от ООН мирен процес за Сирия в Женева.

Споразумението от 4 май говори за създаването на четири „зони за деескалация“: в държания от бунтовници и ислямисти град Идлиб, заедно с провинцията му, анклава Растан-Талбиса в провинция Хомс, анклава в Гута в провинция Дамаск и в бунтовническия Юг около Голан и Хуран покрай границата с Йордания (вижте картата на зоните – тук). В действителност, това е споразумение, което ще позволи на режима на Башар Асад да оцелее още някой и друга година, без да бъде притесняван от международните партньори на сирийската опозиция, докато на Турция й се дава възможност да продължи сраженията си с ПКК в Сирия, тъй като кюрдските райони не са включени в зоните. Територията на Ислямска държава е оставена свободна за нападения от всеки желаещ без ясен план за времето „след това“ – Източна Сирия, където са и най-големите залежи от петрол и газ, е на самотек.

Съгласно споразумението, силите на Асад трябва да спрат атаките в зоните за деескалация от 6 май, когато започна подновеното спиране на огъня. Русия заяви, че полетите ще продължат, но няма да се извършват въздушни удари, „ако насилието спре“. Хуманитарната помощ също е посочена в споразумението, като би трябвало да се допуска към обсадените бунтовнически райони, където 4,5 милиона души живеят под блокада. Русия гарантира, че в тази райони ще бъде пусната отново питейната вода, както и електричеството. В същото време, нови разговори са насрочени в Женева през май и в Астана в средата на юли.

Това е засега относно точките по споразумението. Трябва да се спомене, че окончателните граници на зоните ще бъдат ясни едва след 4 юни. Дотогава трябва да се извършва също наблюдение, но никой няма представа кой ще го прави. Екипи на ООН няма да се допускат, а въздушните удари и сраженията продължават и днес.

Най-големият проблем на това споразумение от 4 май е, че е подписано от Лаврентиев, Йонал и Ансар – руснак, турчин и иранец. Няма нито един сириец, оставил подписа си под документа. Въпреки цялото международно участие и намеса, в крайна сметка става дума за гражданска война между сирийци.

Външно министерство на Сирия подкрепи руския план, но още не е ясно дали руснаците ще могат да спрат сирийските правителствени сили. Ако се тегли чертата след всички досегашни спирания на огъня, те се нарушават почти веднага след постигането на сделка, а след всяко споразумение сирийският режим излиза с повече територия под негов контрол. Едно от основните искания на сирийската опозиция на срещата в Астана, е Асад да върне зоните, завзети след влизането в сила на спирането на огъня през декември 2016. Тогава се извършиха няколко офанзиви, включително в провинция Дамаск. Няма знаци, че правителството е готово да се съгласи да уважи това искане, още повече, че Башар Асад няколко пъти призовава за „връщане на всеки инч земя в Сирия“.

Дори сраженията да спрат, има още притеснителни точки. Всички досегашни споразумения не успяха да накарат правителствените сили да разменят затворници и да освободят политическите затворници, нито пък хуманитарната помощ достигна до обсадените райони. Бунтовниците също се оказаха няколко пъти лоши преговарящи, но в крайна сметка правителството има достъп до пътищата за доставки и от него зависи дали над 4 милиона цивилни ще има какво да ядат.

И тук идва моментът да се спомене едно от най-големите притеснения, свързани със споразумението от Астана, заради което външните наблюдатели говорят все повече не за установяване на „зони за деескалация“, а за зони на влияние.

За да стабилизират ситуацията, Иран, Русия и Турция се съгласяват да разположат свои военни сили, които да наблюдават изпълнението на предписанията от договора. Особен проблем представлява ролята на Иран. Макар и Русия, и Турция да имат свои сили на терен, участието на Техеран е най-силно и видимо заради многобройните милиции под командването на Революционната гвардия. Това включва иракски, афганистански, бахрейнски, пакистански и ливански бойци, сражаващи се на страната на Башар Асад и финансирани директно от Иран. Каква ще е ролята на тези въоръжени групи – дали ще са наблюдатели, ще имат ли бази и пунктове - не се уточнява.

Проблематично е, че споразумението от 4 май предоставя възможност на всяка от страните да интерпретира клаузите както пожелае, а това може да породи конфликти съвсем скоро. Очаква се до края на май да има още една среща, на която работни групи да установят тези детайли, но дори да се получи, има достатъчно време, в което напрежението ще ври и кипи без механизъм да се предотвратят нарушения.

Тъй като всяка от страните има свои собствени интереси, установяването на зони за деескалация едва ли ще има очаквания ефект. Точно обратното – ситуацията в Сирия става все по-нажежена, а разпределянето на зони на влияние е последното нещо, което здравомислещата логика трябва да подсказва. Насилието най-вероятно ще продължи, както и сблъсъкът между желанията на трите държави, постигнали сделката в Астана.

Дали споразумението ще спре гражданската война в Сирия? По-вероятно не. Но със сигурност динамиката й се променя, а на картата се появяват нови фронтове, чакащи да избухнат съвсем скоро.

Една от най-тревожните тенденции е, че все повече видимост получават радикалните групи като Тахрир ал Шам, които със сигурност ще се възползват за окрупнят позициите си. В каналите на групировката отдавна се споделят съобщения като това: „Е, видяхте, че никой не се интересува от вас. Дават оръжие на кюрдите, убиват семействата ви, а сега и ще поделят земята ви.“

Бъдете сигурни, че недоволството и разочарованието растат с всеки ден, а с тях и напрежението. 

 

 

Ето как да се отървете от луничките по кожата
Ето как да се отървете от луничките по кожата

Слънчевите лунички са естествена реакция на по-светлата кожа към UV лъчите. Някои хора ги намират за красиви, дори секси. Други не харесват появата...