Нощ

Още от автора

Когато нощта е по-тъмна и от самотните души на крачещите сред нея.

Когато стрелките на Големия часовник показват малките часове.

Когато завесата пред отворения балкон се вее от слабия вятър, прилична на привидение.

И някъде котка измяуква с желание. И другаде боклукчийски камион избръмчава …

 

Тогава аз се будя и ставам от леглото.

Крача в тъмното и внимавам да не си ударя палеца на крака я в някой крак, я в някой ръб.

Посягам в пространството и отварям вратата на хладилника.

Лумва свещена флуоресцентна светлина, бяла като таратора в купата.

 

И аз пак посягам, но взимам съседната купичка.

В нея няколко резенчета домати плуват като червени скали в застоял водоем.

Няколко краставички кръжат неподвижно.

В лава от лук (aх, лук!), парченца мише сиренце, ябълков оцет и жълтеникави петна зехтин.

Някой добряк от домашните е изсипал остатъка от вечерната салата в тази студена купа. Или салатата от предния ден, още по-добре…

 

Тогава аз си взимам от скрина къшей черен хляб. Като къс от сърцето на Истината. И топя, и сладко ям.

 

Моето Среднощно Балканско Фондю.

 

И съм щастлив. Да, щастлив.