Наскоро отпразнувахме св. Великомъченик Георги Победоносец. Правим военни паради, спортни отбори строят параклиси на името на светеца, подаряваме си иконата му с пожелания да побеждаваме злото, но рядко всичко това е съпътствано с ясното съзнание и преди всичко Вяра, че той наистина е победил - да! - но е победил със спасителното Христово име на уста и в сърце. Той, войнът, не е победил със сила, а с правда и смирение (св.Александър Невски неслучайно казва, че не в силата, а тъкмо в правдата е Бог). Приел е мъченическа смърт, докато са го изтезавали как ли не. Докато го гонили и подигравали, обут в нагорещени обуща с гвоздеи отвътре, той си повтарял: "Тичай, Георги, и ще стигнеш победата!". Император Диоклециан, запътил се към езическия храм на Аполон, го пита "Къде, Георги, е твоят Бог?" В този момент се чува от небето: "Не бой се, Георге, Аз съм с тебе!". Тогава мнозина от присъстващите повярвали и изповядали Истината. Не се чуло, както се опитва да ни убеди един съвременен филм "Давай, настъпи ме, аз затова дойдох на света, да ме газите и т.н." (бел. автор – става дума за нашумялата кинолента “Мълчание” на режисьора Мартин Скорсезе).
Та така, да помним и вярваме как и с Кого именно победи св. Великомъченик Георги. Да почитаме мъченичеството, да пазим светостта.
Сега искам да споделя един мой спомен от поклонническото ми пътуване из Светите земи на днешен Израел/Палестина през май 2016-та година, в дните на Възкресение. Конкретното преживяване е от 5 май, само ден преди Гергьовден …
***
Днес посетихме град Лида (на иврит - Лод), между Йерусалим и Тел Авив, в Палестинската автономна територия, насред пустинята на Юдея. Православната църква там има обща стена с местната джамия. Синагогата също е наблизо. Въпреки проблемния общ контекст, на това място християни, мюсюлмани и евреи живеят в мир. На входа на църквата имаше събути множество обувки и за момент помислих, че съм объркал храма. Погледнах нагоре и видях Кръста. Полумесецът беше на десет метра встрани в небето. Прекръстих се и влязох. Разбрах за оставените обувки – вътре беше пълно със слаби чернокожи жени, забулени в бели роби и шалове. Поклонници от Етиопската православна църква (монофизити). Гоним се с тях още от брега на Йордан, където Предтеча кръсти Месия преди 2000 години.
Слязох в подземието на църквата. Беше тясно и задушно. Някакво особено благоухание насищаше въздуха. Случваше се нещо. Гръцки духовници служеха и пееха, а още етиопски мастилени жени в бяло протягаха ръце, коленичеха и целуваха малката плоча отпред. На нея имаше релефно изображение на Св. Георги. Всъщност, тук е гробницата с мощите му, а Лида е родното място на неговата майка Полихрония. Съществуват апокрифни жития, според които самият той е от този град.
Никога не съм харесвал идеята за Вяра, основана на чудеса. Ние изискваме такива, за да повярваме, а не отглеждаме тишината на Истината в себе си. Маловерците също искаха личби от Христа. Обаче, свидетелствам, че от мощите на Светеца, през малката бяла плоча, се точеше благоуханно миро.
С такива чудни и нетленни мощи се прославят Светиите, угодили на Бог.
