X
 
 

Луис Замперини – за спорта и прошката

Още от автора

Луис Силви Замперини или както са го знаели в университета Торнадото от Торънс е роден през 1917 г. в Олийн, Ню Йорк. Той е второто момче в семейството – има по-голям брат Пийт и две сестри – Вирджиния и Силвия.

Родителите на Замперини са италианци. Семейството му се мести в град Торънс, Калифорния, когато той е на две години. По това време никой от семейството не знае английски. Това е причина за подигравки спрямо Луис в училище, но той не се предава лесно. Баща му го учи на бокс за самозащита, а на хлапето толкова му допада, че започва да се боксира наред. По-големият му брат Пийт вижда, че нещата с бокса излизат извън контрол и решава да впрегне енергията на тийнейджъра Луис в нещо полезно. Пийт е звезда в спринта в гимназия Торънс, така че записва и по-малкия си брат на тренировки по тичане.

Само след едно лято тренировки, през първата си година в гимназията Луис бие рекорда на брат си Пийт. Поставя нов рекорд на предварителния кръг на Калифорнийското щатно състезание през 1934 г. (4 мин. и 21 сек. за миля). Година по-късно печели и самото състезание. Тази победа го вкарва по-късно със стипендия в Университета на Южна Каролина. В последната година в гимназията му идва щура идея.

През 1936 г. Замперини решава да се пробва за Летните олимпийски игри в Берлин същата година. Местни търговци от Торънс събират пари за младата надежда на града, за да може да се издържа, когато замине за предварителните класации.

Лятото на 1936 г. е влезнало в историята на САЩ със Северноамериканската гореща вълна. Има данни за много смъртни случаи от топлинен удар точно по времето, когато са се случвали предварителните надпревари. Замперини не успява да се класира за 1 500 метра спринт, което е и неговата силна категория. Случва се нещо друго обаче. Един от основните фаворити за 5000 метра Норм Брайт колабира по време на бягането. Тогавашният републикански рекордьор Дон Лаш и Замперини финишират почти едновременно и двамата се класират за Олимпийските игри. Това прави Луис Замперини най-младият американски бегач (19 години), класирал се за 5000 м. въобще.

 На Игрите в Берлин Луис финишира осми, но представянето му е изключително добро. Последната му обиколка е с време 56 сек., което е изключителен резултат и му спечелва лична среща с Хитлер. Това, което той помни от нея са думите на фюрера: „А, значи ти си момчето с бързия финал?“ Самият Замперини споделя, че по това време е бил доста наивен и не е разбирал нищо от политика. Иронията е, че само седем години по-късно той ще усети тежестта на тази тоталитарна идеология на едно друго място и при други обстоятелства.

След Олимпийските игри, Луис се записва в Университета на Южна Каролина. Две години по-късно поставя национален колежански рекорд за миля (4 мин. и 8 сек) – това му спечелва и прякора Торнадото от Торънс.

След началото на Втората световна война през 1941 г. Замперини се записва към Военновъздушните сили на САЩ. Стига до чин втори лейтенант. Разпределен е на бомбардировач B-24 Super Man. През април, 1943 г. по време на атака над японския остров Науру, самолетът е улучен. Замперини и още няколко души от екипажа, които оцеляват, са извикани в Хаваи и изпратени с нов B-24 да търсят оцелели. Новият самолет, който получават, бил известен сред пилотите като дефектен. Това се потвърждава, когато на 7 май, същата година, поради техническа неизправност Замперини и екипажът му катастрофират. Умират 8 от 11 души. Замперини и колегите му Ръсел Филипс и Франсис Макнамара са единствените оцелели.

В продължение на 33 дни те карат на два сала, дъждовна вода, два случайни албатроса, малко сурова риба, много акули и японски обстрел. Макнамара умира на 33-тия ден, а едва на 47-мия останалите двама стигат до суша.

За съжаление веднага след като достигат до бреговете на Маршаловите острови, Замперини и Филипс са пленени от японски войници. Пленът продължава две години, като през това време Замперини сменя 4 военни лагера и преживява неописуем тормоз. Най-жестокият от всичките му мъчители бил Мутсухиро Уатанабе, наричан още „Птицата“. Други военнопленници разказват как Замперини измислял италиански рецепти, за да разведри момчета, а през това време всички удома го мислят за мъртъв.

След края на войната той е освободен и се завръща вкъщи като герой. През 1946 г. се жени за Синтия Апълайт, от която има две деца. Бракът им обаче започва да се разпада много бързо, тъй като Луис не може да се съвземе от спомена за плена, постоянно сънува кошмари и се пропива. През 1949 г. жена му настоява да я придружи на протестантска конференция, водена от известния евангелизатор и говорител Били Греъм. Луис се съгласява, но без голямо желание. Когато отива там, той се сеща за молитвите си в океана и в лагерите в Япония. Споделя, че същата вечер решил да предаде живота си на Исус и да прости на своите мъчители. От тогава кошмарите спрели. Луис и Синтия остават заедно до нейната смърт през 2001 г.

След това самият Замперини започва да води проповеди на подобни конференции, а темата винаги е прошката. През 1950 г. той отива в затвора Сугамо, среща се с много свои мъчители и прегръща всеки един, който признава, че го помни. По-късно споделя, че много от японските му мъчители станали християни след тази им среща.

През 1998 г. на Зимните олимпийски игри в Япония, Замперини взима участие в носенето на олимпийския огън. Докато е там, той се опитва да се срещне с най-жестокия си враг по време на войната, Мутсухиро Уатанабе, но „Птицата“ отказва.

Умира на 2 юли, 2014 г. в дома си в Лос Анджелис на 97 години. Същата година излиза и филмът „Несломим“, режисиран от Анджелина Джули и описващ историята на Замперини.

Този, който прощава, никога не навира в лицето на другите грешките им. Когато прощаваш, е все едно, че никога не е било. Истинската прошка е пълна и категорична.“

Как да си направиш перфектното кухненско разположение
Как да си направиш перфектното кухненско разположение

Проектирането на кухня е процес, който включва адаптиране на дадено пространство към изискванията на членовете на домакинството. Изборът на...