X
 
 

Сирийският режим създаде мита за „Асад - защитникът на християнската общност“ в опит да оправдае действията си. И успя

Още от автора

През изминалите шест години на гражданска война в Сирия, президентът Башар Асад беше съвсем наясно какво прави. Една от основните точки в стратегията на сирийското правителство, приета през 2011 от извънредния щаб, беше политиката спрямо християнското население и използването му срещу бунта. Революцията трябваше да бъде показана като ислямистка и усилията дадоха резултат по-късно.

Сирийските власти знаят добре, че Европа ще реагира на новините, че християните са нападани и живеят в страх. Всъщност, правителството толкова добре изигра картите си с пускането на затворници, лежащи за принадлежност към радикални групи, че вече беше въпрос на време чисто класовият бунт да бъде възприет като религиозен сблъсък. Шест години по-късно, участието на паравоенни организации и чуждестранни милиции не е запазена марка на сирийските бунтовници, а напротив – от близо 160 групи, сражаващи се в Сирия, активните са над 80, а 2/3 от тях са проправителствени.  

Престъпленията станаха толкова големи, обаче, че за тези години се натрупа достатъчно, за да извиват гласове срещу режима хора от всички етнически и религиозни групи в Сирия. Поддръжниците на сирийското правителство са толкова опиянени, че не забелязват нищо друго, освен черно-бялата версия за религиозния конфликт. Нито дума за продължилите почти година протести из всички големи сирийски градове, нито пък за факта, че в тях участваха хора от всички класове, групи и общности в Сирия. Те няма да ви разкажат за фотографа Басел Шехаде, който напуска университета си в САЩ и се връща в Сирия, за да стане част от протестното движение. Когато беше убит, семейството и приятелите му не можеха да организират спокойно погребението му, защото силите за сигурност влязоха в църквата и спряха церемонията, страхувайки се, че може да избухне протест. Те няма да ви разкажат за Басел, защото е християнин и не се връзва с официалната история за конфликта.

Басел Шехаде не беше първият, нито последният представител на християнската общност, станал обект на арест. В затвора все още са мнозина като защитника на човешки права, адвокатът Халил Маток, арестуван от силите за сигурност заради защитата си на затворници. Неговата съдба е неясна до днес. В затвора е и доктор Салям Маруш от Хама, който е известен с хуманитарната си работа. Изчезва, след като е арестуван заради това, че е помагал на ранени протестиращи през 2012 година и досега не се знае какво е станало с него.

Сирийската мрежа за човешки права издаде доклад през 2014 година, документиращ имената на християни, които се намират в затворите от началото на протестите през 2011 година: 450 души, включително 28 жени, членове на християнски политически организации като Сирийски съюз, Асирийска демократична организация, лидери на опозиционни групи като Народната партия, активисти и адвокати, представители на гражданското общество и хуманитарни работници. От началото на бунта през 2012 офисите на всички подобни политически организации, свързани с християнската общност, са обискирани от властите заради участието им в демонстрации. През 2011 пък беше щурмуван щаба на Асирийската демократична организация в град Камишли, Североизточна Сирия, като тогава бяха арестувани всички намиращи се там членове, а имуществото беше иззето. Отново в Хасаке, по време на кюрдския бунт през 2000-те, свещеник беше влачен по улиците на града от силите за сигурност за назидание.

Предшественикът на Башар Асад - неговият баща Хафез Асад - също има с какво да се похвали в действията си като „защитник на християнската общност“. Известен случай от тогава е този на политическия затворник Малаки Усеф Курия от Хасаке, който е арестуван от сирийската Държавна сигурност в Ливан през 1978 година. Сирия се намесва в Ливанската гражданска война (1975-1990) и държи свои сили чак до 2005 година, а арестуваните често са палестинци, ливанци и сирийци, членове на гонената тогава Комунистическа партия на Сирия. Курия е все още в затвора, осъден на доживотен затвор. Според Асирийската мрежа за човешки права, асирийските християни са сред най-дълго лежалите в затвори на режима затворници – без съд, което е в нарушение на самата сирийска конституция и международното правозащитно право. Други известни затворници от християнската общност са Якуб Хана Шмаун, арестуван през 1985 година и Фахми Зая Нану, който е в затвора от 1991 година.

Индивидуалните лица от християнската общност не са единствените засегнати, но и тяхното имущество. Църкви и домове са разрушавани наред с цели квартали по време на продължаващите и в момента въздушни удари и артилерийски обстрел из цяла Сирия. До 2014 година над 40 църкви са вече тотално разрушени от директен обстрел (да се подчертае – директен обстрел!), като най-известни сред тях са църквата „Ум ал Занар“ в Хомс, „Ал Азра“ в Хасаке и „Ал Кадиса Текла“ в Дарая.

По време на военните си кампании сирийската армия използва често християнски къщи и места за поклонение, откъдето да обстрелва съседни квартали, като с тази нарочна политика засилваше религиозното напрежение. Така например, катедралата в Седная, провинция Дамаск, църквата в Джиср ал Шугур, Латинската църква в Дейр ез Зор, църквата „Ум Шаршуш“ в провинция Хомс, манастирът „Свети Георги“ в Махарда, манастирът „Уартан“ в Алепо и манастирът в Кара са превърнати в военни щабове. Манастирът в Кара, откъдето е и моето семейство, беше взет от армията, заради стратегическото му разположение в близост до ливанската граница.

Репресията на режима на Асад срещу активисти християни не ги спира от участие в бунта още от началото му. Християните са важна част от самоорганизиралите се революционни комитети, появили се след март 2011.

Но християнската общност се разцепи, подобно на всички останали общности в Сирия по отношение на сирийския режим. Именно това разцепление в самото общество, доведе до гражданската война избухнала след 2012 година.

Разделението между обикновените християни и духовенството също стана все по-видимо: докато християни участваха в активистките мрежи, свещеници обикаляха телевизионните предавания в държавната телевизия, за да показват подкрепата си за режима, дал им постовете, на които са. Но и сред духовенството има изключения – като известния отец Паоло, който след 2011 стана известен сред обикновените хора като „Иконата на сирийската революция“, и който по-късно беше отвлечен от Ислямска държава. Отец Паоло и подкрепящите го свещеници, водеше битка не само срещу Асад, но и срещу представители на духовенството като игуменката на манастира в Кара, която затвори очите си за факта, че манастирът е щаб на армията (това е и оскверняване на светата обител), за да не спре държавната подкрепа от над 2 милиона евро годишно.

Мнозина политически партии, правозащитни организации, хуманитарни групи и институции на всички нива – включително международните организации Сирийски християни за мир и Асирийска мрежа за човешки права – взеха участие в подкрепа на сирийската революция, помагайки както могат. Една от главната им задачи е разбиването на мита за „режима-покровител на малцинствата“, който правеше всичко възможно да получи подкрепата на външния свят и най-вече Европа, и в същото време вкарваше в затворите си представители на всички етнически и религиозни групи, за да спре активността им и в крайна сметка, да заглуши гласа им.