X
 
 
 

Спасителят в метрото

Автор: Боряна Тодорова
1820 0

Още от автора

“Както и да е, аз все си представям малки деца да си играят на някъква игра в една голяма ръжена нива. Хиляди деца – а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа – освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта – искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза от някъде и да го спася. Ето, това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителя в ръжта. Знам, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда, зная, че е лудост.”


„Спасителят в ръжта”, Дж. Д. Селинджър

           

На ръба на тази шеметна пропаст, в която се движи влакът от точка А до точка Б, от 5 сутринта до 12 през нощта, от вкъщи до работа и обратно; на ръба стоят хиляди хора всеки ден. Огромна част от тях изчакват влака, качват се в него и отиват към точка Б. Не знам дали тези хора са герои. Но със сигурност са оцеляващи.

 

Някои не оцеляват. За някои силата на привличане на пропастта е по-силна от силата на привличане на живота. Тези някои на психиатричен език ще бъдат наречени суицидни. На статистически – един от четиримата българи, които днес ще се самоубият. На прозаично-битов език те са онези, заради които метрото е спряно и закъснявате за работа.

 

А на езика на фантазията аз питам ще се яви ли някой Холдън Колфийлд, който да застане на ръба на пропастта и да спасява. Просто да бъде спасителят в метрото. Но не само за онези, които са се затичали към ръба.  

 

Спасителят в метрото ще хваща хората, които се чувстват като зрители на собствения си живот и го наблюдават приковини в кресло от удобство и страх. Те се движат по траекторията на съществуване, което не искат да признаят за свое и единствено поради липса на инициативност се качват във влака, а не скачат пред него. Въображаемият Холдън ще ги познае по празните, приковани в пода или в мобилните телефони очи и по машиналността на движенията. Ще ги познае по раздразнението, когато друг пътник ги пререди; по тихата нервност и крещящото безразличие към заобикалящия ги свят и всички негови обитатели. Въображаемият Холдън веднага ще ги разпознае. Може би, защото е малко луд и по тази причина свръх сенсибилен за лудостта.

 

Спасителят в метрото няма да бъде поредната бариера между суицидните пътници и възможността за прекратяване на живота. Тези бариери са безсмислени, защото са ненавременни. За да стигне до тях, човекът вече е взел решение. На вътрешната му везна стойността на смъртта вече е надвишила стойността на живота. Остава само разплащането.

 

Спасителят в метрото ще охранява душевните пропасти, които растат, когато смисълът в човешкия живот намалява. Спасителят в метрото ще показва на всеки, който се хвърли в ръцете му, че има и друг път. Път, който не започва от точка А и не завършва в точка Б. Път, който не води към пропастта.

 

И ако днес, докато чакаш метрото, се почувстваш странно привлечен от мисълта за един последен скок; ако пожелаеш пропастта; ако не видиш смисъл да изчакаш влака и решиш поне за няколко часа да нарушиш монотонното му придвижване, се огледай.

 

Макар и да не го виждаш, спасителят в метрото е до теб. Той е в теб. И знае, че има и друг път. 

            

0 Коментара

Кафене

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Дневен хороскоп за 18 декември

Овен През този ден съкратете до минимум безплодното общуване. Внимавайте при изпращането на съобщения. Проверявайте добре адреса на по...