X
 
 

След матурата по литература остава въпросът...

Още от автора

Хуманитарното познание е обезценено. В ерата на технологиите, материалистичните възгледи за света и капитализма, който е завладял не само икономиката, но и човешката душа, няма място за литература, философия, етика и история. Няма място, защото пазарът ги изхвърля.

Гимназиалният учител по литература е натоварен с нелеката задача не просто преподаде задължителния материал, но и да убеди учениците си, че ще имат полза от придобитите познания. Ако учителят не е любител на лъжата, той ще трябва да признае, че литературата в общия случай не носи материална полза. В този момент ученическото внимание ще бъде безвъзвратно изгубено. Бъдещите лекари, адвокати, маркетингови специалисти, банкери, инженери и програмисти ще отдадат цялото си същество на превръщането в едно добро болтче, което удобно да влезе в голямата машина. Родителите на малките болтчета ще бъдат горди и спокойни, че децата им няма да умрат от глад, пишейки поезия в някоя таванска стая. А защо трябва да са неспокойни?

На първо място, защото точните науки няма да покажат на децата им романтиката на живота. Те ще разградят действителността на съставните й части и ще ги обяснят една по една. Това е обяснение е практично; то води до възможност за следващи още по-детайлни обяснения, открития и иновации. Но също както дисекциите се извършват върху трупове, така и научното раздробяване на цялото го лишава от живот. Литературата и изкуството добавят към съществуващото; надграждат реалността. И ако у едно дете не се създаде усет към тях, то бива обречено на съществуване единствено в един раздробен, подложен на научни опити свят.

Отново на първо място: поради неспособността на науката да изгради ценности. Тук не става дума за обвинение в провал. Науката не се е провалила в изграждането на ценности. Тя просто не се занимава с това. Наличието на ценностна система, изградена на базата на голямо количество опит, самоопазнаване и опознаване на света, не е критерий за влизане в университет, започване на работа или издигане в социалната йерархия. По тази причина ценностната система се превръща в рудиментарен орган – не се използва и закърнява.

Основният проблем, произтичащ от неспособността на повечето хора да изградят стабилна ценностна система е, че човешките ценности се заместват от икономическите. На мястото на любовта, свободата и милосърдието застават производителността, потреблението и егоизмът. Такава замяна би била невъзможна, ако мястото, отредено на ценностите, не беше вакантно.

Ролята на Човека е да бъде критичен към науката и технологията. И тук идва ред на третото първо място – необходимостта от сливане на хуманитарното и научното познание. За да се направи оценка на научните и технологични иновации е необходимо сливане на двете гледни точки, може би дори възраждане на Ренесансовия човек. Постигането на такава цел е свързано с изключително много усилия. А ние, нека си признаем, не си падаме много по усилията. Доказва го процъфтяващата реалити телевизия.

Въпросът е: Какво ще се случи, ако продължим да вървим по „пътя на прогреса” със затворени очи?