X
 
 
 

Щастие

Автор: Атанас Янев
1076 0

Още от автора

Около мен има много хора, които ще се пръснат от екзистенциална празнота, въпреки че ежедневно се опаковат в някаква измамна проекция и квинтесенция на щастието. Отстрани обаче изглеждат като лъчезарни инфантили, които не знаят как да живеят пълноценно живота си, въпреки че често имат претенции за обратното. А тази опаковка (бил съм свидетел на това) рано или късно се разкъсва от времето и обстоятелствата, и изпод нея се показва един генетично модифициран организъм, който тотално е изгубил своята естественост и възможност да бъде истински щастлив.

Не можеш да култивираш у себе си непрестанната унищожителна потребност някой или нещо да те кара да се чувстваш пълноценен и да прекарваш своите очаквания за щастието през призмата на колективно установените норми за него. Послушай себе си. Защото на света няма една рецепта за щастие, а има толкова рецепти, колкото и човешки същества. Подбери правилните за теб продукти и се научи  да готвиш, стъпка по стъпка.

Не можеш вечно да търсиш сурогати на болката и трудностите. Трябва да се изправиш срещу тях, да си извадиш нужните поуки и да ги преодолееш. Излизайки от тази битка никога повече няма да бъдеш същият, а това е най-прекрасното нещо!

Помни, че на света няма лоши и добри неща, които ти се случват, а има определени начини, по които гледаш на тях. Ако се фиксираш твърде много в моментното си окаяно състояние има голямо вероятност да хиперболизираш неговото значение и да минимализираш значението на всичко останало.

Няма как да направиш другиго щастлив, ако не си се научил да съжителстваш със себе си, да се радваш на света, който е вътре в теб, да чуваш неговия глас, да оценяваш възможността да разполагаш със собствения си опит.

Често хората се плашат не от тъмнината, а от светлината. Не прави тази грешка.

Наслаждавай се на всяка възможност да живееш, обичаш, създаваш, грешиш! Преди време поетът Николай Гюлев, мир на праха му, написа:

 

„Зная, че ме чакат бездни и беди,
но зелено-жълти паднали листа
плуват във реката редом със звезди.
Слушам полунощния жабешки хор.
Радват ме врабчетата – топчици живот.
Те не търсят топлия, южния простор,
нито пък проклинат зимния хомот.
За какво тогава в хленчеща агония
аз да се окайвам колко ми е зле,
щом в нощта студена между два сезона
пърхат храбро в мрака врабчови криле?“

 

Жив си. И имаш себе си. Не ти трябва нищо повече, за да бъдеш щастлив. Осъзнай го.

0 Коментара

Кафене

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
За разлика от британската кралица - нейн...

След години по паважа на Великобритания, четирикраките ветерани в борбата срещу престъпността на английската кралица ще съблюдават реда...