X
 
 

Щастие

Още от автора

Около мен има много хора, които ще се пръснат от екзистенциална празнота, въпреки че ежедневно се опаковат в някаква измамна проекция и квинтесенция на щастието. Отстрани обаче изглеждат като лъчезарни инфантили, които не знаят как да живеят пълноценно живота си, въпреки че често имат претенции за обратното. А тази опаковка (бил съм свидетел на това) рано или късно се разкъсва от времето и обстоятелствата, и изпод нея се показва един генетично модифициран организъм, който тотално е изгубил своята естественост и възможност да бъде истински щастлив.

Не можеш да култивираш у себе си непрестанната унищожителна потребност някой или нещо да те кара да се чувстваш пълноценен и да прекарваш своите очаквания за щастието през призмата на колективно установените норми за него. Послушай себе си. Защото на света няма една рецепта за щастие, а има толкова рецепти, колкото и човешки същества. Подбери правилните за теб продукти и се научи  да готвиш, стъпка по стъпка.

Не можеш вечно да търсиш сурогати на болката и трудностите. Трябва да се изправиш срещу тях, да си извадиш нужните поуки и да ги преодолееш. Излизайки от тази битка никога повече няма да бъдеш същият, а това е най-прекрасното нещо!

Помни, че на света няма лоши и добри неща, които ти се случват, а има определени начини, по които гледаш на тях. Ако се фиксираш твърде много в моментното си окаяно състояние има голямо вероятност да хиперболизираш неговото значение и да минимализираш значението на всичко останало.

Няма как да направиш другиго щастлив, ако не си се научил да съжителстваш със себе си, да се радваш на света, който е вътре в теб, да чуваш неговия глас, да оценяваш възможността да разполагаш със собствения си опит.

Често хората се плашат не от тъмнината, а от светлината. Не прави тази грешка.

Наслаждавай се на всяка възможност да живееш, обичаш, създаваш, грешиш! Преди време поетът Николай Гюлев, мир на праха му, написа:

 

„Зная, че ме чакат бездни и беди,
но зелено-жълти паднали листа
плуват във реката редом със звезди.
Слушам полунощния жабешки хор.
Радват ме врабчетата – топчици живот.
Те не търсят топлия, южния простор,
нито пък проклинат зимния хомот.
За какво тогава в хленчеща агония
аз да се окайвам колко ми е зле,
щом в нощта студена между два сезона
пърхат храбро в мрака врабчови криле?“

 

Жив си. И имаш себе си. Не ти трябва нищо повече, за да бъдеш щастлив. Осъзнай го.

Съвети при подбор на есенни обувки
Съвети при подбор на есенни обувки

Изборът на есенни обувки не е лесна задача. Магазините ни изкушават с разнообразие от стилове, цветове и шарки. Как да намерите своя идеална обувка...