X
 
 

Защо Турция застана зад Катар?

Още от автора

На 26 юни, малко след сутрешната молитва в джамия в Истанбул, турският президент Реджеп Ердоган заяви пред репортери, че тринадесетте условия за прекратяване на дипломатическия и търговски бойкот над Катар, са „отишли твърде далеч“. Той също така определени санкциите като незаконни според международното право и „атака върху суверенитета на една държава“.

На 23 юни, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Египет и Бахрейн поставиха ултиматум на Катар с посредничеството на Кувейт, според който Доха има десет дни, за да реагира или ще се изправи пред неопределени последствия.

Ден по-късно, Катар отказа да се съобрази с исканията, заклеймявайки ги като атака срещу суверенитета на страната. Сред исканията са турските сили, изпратени след избухването на сегашната криза в Залива, да бъдат изтеглени от Катар - което Ердоган определени като неуважение към Турция – телевизията Ал Джазира и свързаните с нея медии да бъдат затворени, сътрудничеството с Иран да бъде значително намалено и да се прекратят напълно връзките на Катар с Мюсюлмански братя и други подобни групи.

През изминалата седмица Анкара изпрати и карго с храни до емирството, което вкарва 80% от хранителните продукти на своя територия, от които 40% идват през единствената сухопътна граница – тази със Саудитска Арабия, която в момента е напълно затворена. Тази блокада причини недостиг на някои продукти и празни рафтове в супермаркети в столицата Доха, въпреки опитите на управляващите да прикрият този факт. В началото на юни, Турция изпрати и военен контингент към Катар, който в пълен състав трябва да наброява няколко хиляди войници. За Саудитска Арабия и съюзниците й, този ход на Анкара означава отправяне на предизвикателство и също така – негласно залитане към „иранския лагер“. Иран, от своя страна, подкрепи Катар на дипломатическо ниво, което не е изненадващо предвид затоплянето на отношенията между двете държави и използването на едно и също газово находище в Залива.

Още от началото, Турция на Ердоган се показа като неутрална страна по тази криза. На 6 юни външният министър Чавушоулу обяви, че „арабските страни са наши сунитски братя и приятели“. Тогава защо Анкара открито застана зад Катар?

Най-очевидната причина е фактът, че Доха е най-лоялният турски съюзник в този район, ако не и в Близкия изток. Важно е да се подчертае, че в нощта на опита за преврат в Турция миналият юли, емирът на Катар, Тамим бин Хамад ал Тани, беше първият лидер, който позвъня на Ердоган, за да изкаже подкрепата си срещу превратаджиите.

Но има и по-дълбоки причини за турската подкрепа за Катар. Двете държави имат еднаква визия относно сунитските държави в Близкия изток. Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и в момента Египет, застанаха в опозиция на масовите протести, избухнали в региона между 2010 и 2012 година.

Виждането на тези държави е консервативно. С изключение на Египет, който е управляван от армията, останалите държави са монархии, които гледаха с особено внимание действията на Барак Обама към Кайро, които като последствие дадоха предимство на Мюсюлмански братя. Монархиите виждат в религиозното движение заплаха за династичния модел. За Египет, Братята са заплаха за авторитарното, военно светско управление.

От другата страна, Турция и Катар подкрепят Мюсюлмански братя, които видяха възможност за себе си в Арабската пролет – по време на масовите протести, те искаха да инфилтрират новопоявилите се антисистемни движения и използвайки насъбралото се недоволство, да отмъстят за десетилетията репресии, които държавите в региона налагат върху Братството. Ердоган публично защити организацията този февруари. Турция, както Катар, подслони изгонени лидери и важни фигури от Мюсюлмански братя. Още повече – през 2015 година, две години след свалянето на Мохаммад Мурси, Ердоган обяви, че за него Мурси е президентът на Египет, а не дошлия с преврат Ел Сиси. Доха отправи почти същото послание спрямо Мюсюлмански братя в Египет. Катар не само предостави възможност на духовния лидер на Братството, Юсеф ал Карадауи, да проповядва в най-големите джамии в страната, но и получи собствено предаване в Ал Джазира.

Подкрепата на Катар и Турция за Мюсюлмански братя – независимо дали явна или не – е нежелана за политическата визия, подкрепяна от Саудитска Арабия и нейните съюзници. И докато Ердоган вижда малко истински партньори в региона, вероятно ще продължи да подкрепя напълно Катар.

Сблъсъкът в Залива и участието на Турция се отразява в Сирия, Либия, Йемен и Африканския рог (Сомалийският залив), и изобщо навсякъде, където тези държави са подкрепили една или друга фракция или институция. Последният ход на Анкара е именно в Сомалия, където Емирствата отдавна имат интереси. Турция иска да изгради база в африканската държава, където да тренира сомалийската армия. Можем да си представим до какво може да доведе съперничеството на фона на нарастващата сила на Ал Кайда в района и евентуалният сблъсък между Египет и Етиопия заради изграждането на язовирна стена на Нил, а също и посъбудилата се наскоро от изолация Еритрея, която се обръща за партньорство именно към страните от Залива.

Съвети при подбор на есенни обувки
Съвети при подбор на есенни обувки

Изборът на есенни обувки не е лесна задача. Магазините ни изкушават с разнообразие от стилове, цветове и шарки. Как да намерите своя идеална обувка...