X
 
 

Християнство или бокононизъм. Или защо избрах прошката

Още от автора

Кърт Вонегът. Това е човекът, чийто талант ме завладя още от втората прочетена страница. Дълбок автор, с дълбок и труден житейски път. Участвал във Втората световна война. Написал класиката "Кланица 5", забранена за четене в Съветския съюз (но без практическа полза). В една от неговите книги се натъкнах на бокононизма. Една прекрасна религия, измислена от талантлив автор. Толкова реално беше пресъздал какво е то да си последовател на Боконон, че сякаш ако направех справка в Интернет щях да открия, че поне 3-4 милиона жители на Земята изповядват това вярване. Уви, бокононистите останаха да живеят само сред страниците на романа на Вонегът "Котешка люлка". Там, където човечеството стремглаво намери своя край заради алчност и егоизъм. Явно дори и Боконон не беше отговорът.

Но аз продължих да търся своите отговори и извън творчеството на Вонегът. За щастие се оказа, че не съм единствената авантюристична търсателка. Плеада от мислители, писатели, учени и какви ли не още хорица търсят своя Боконон или си го измислят. Просто ей така, за да им е по-лесно да препратят отговорността извън границите на собствените си решения. Аз не исках нещо измислено. Исках истината. И ако може – веднага.

"Ако търсите религия, която да ви накара да се чувствате удобно, със сигурност не ви препоръчвам християнството." Това е мисъл на прочутия писател, професор, теолог и християнски апологет К.С. Луис. По-известен с екранизирания си шедьовър "Хрониките на Нарния". Оказа се, че Луис е напълно прав. Запознавайки се с фундаментите на християнството осъзнах, че наистина е доста неудобно да си християнин... особено при съществуването на онази част, която липсва в останалите религии – прошката. Онова невероятно чувство, че Някой по-велик от теб, ти е простил всичко лошо – пожелано, помислено и сторено от теб. Но и прошката, която ти трябва да дадеш на онези, онеправдали те, наранили те, оскърбили те, измамили те, предали те. Никак не е комфортно, нали? Особено в свят, в който всеки иска справедливост за другите, а милост за себе си. А прошката означава да покажеш милост към незаслужилия такава. Както на теб Бог ти е показал милост. 

И както си съпоставях мислено не е ли по-удобно да стана бокононист, отколкото християнин, разбрах, че удобството не винаги е отговорът. Особено сега, когато събитията на световната сцена са драматични. Когато трагични инциденти разкъсват не само стария континент. Когато езикът на омразата не шепти, а крещи в ушите ни с увеличен на максимум звук. Когато на различните от нас се гледа отвисоко с погнуса. Когато да защитиш правото на живот се гледа като на тесногръдие. Когато да застанеш зад изконните ценности се счита за назадничаво и ретроградно мислене. Когато да си толерантен се разбира като еднопосочна улица. Точно тогава, когато... Точно тогава имам нужда от прошка. Да простя и да ми бъде простено. Точно когато съм осъзнала, че на злото може да се противостои само с добро. Че агресията не убива омразата – убива нас. Че когато живеем в свят на отмъщение - да простим е най-непосилно, но най-наложително. Затова съм християнка. Затова последвах Исус Христос в една държава, в която не е модерно да си "религиозен". И не съжалявам. Трудно е, но пък усилието си заслужава. Защото никой друг Бог не ми предложи прошка. Защото никой друг Бог не стана човек и не умря за моите грехове на един позорен кръст. И никой друг Бог не възкръсна, за да мога аз да живея... но не да живея в омраза, а в любов. Затова избрах прошката. Затова избрах християнството. 

 

 

Ето как да се отървете от луничките по кожата
Ето как да се отървете от луничките по кожата

Слънчевите лунички са естествена реакция на по-светлата кожа към UV лъчите. Някои хора ги намират за красиви, дори секси. Други не харесват появата...