X
 
 

Битката за БНТ

Още от автора

Човек и добър зрител да е, идва време за избори в БНТ. Започват вълнения, драми, дискусии. Напълно обяснимо, при положение че става дума за държавната телевизия, която въпреки редица критики, периодично отправяни към нея от всевъзможни „разбирачи”, изпъква на фона на останалите телевизионни медии с различното си съдържание. Например БНТ е единствената голяма българска телевизия, която предлага на зрителите си сутрешен културен блок. Разполага и с редица други културно-обществени предавания, които изпъкват на фона на конкуренцията с високия си стил. Докато останалите медии стават все по-жълти и по-жълти и гонят единствено рейтинги, националната телевизия може да си позволи да гони и нещо друго – качество на съдържанието. (А и изобщо съдържание, защото в „жълтите” телевизии и съдържанието е все по-жълто.) Също така по стара традиция БНТ често влиза в ролята на съпродуцент на нови български филми.

И ето, кандидатите са ясни. Или по-точно вече знаем кои са се кандидатирали за този пост. Оттук-насетне предстои СЕМ да вземе решение кои от тях отговарят на изискванията за генерален директор на БНТ. Това ще се случи на 8 август. На 17 август ще бъде обявено кои са допуснати до интервю от СЕМ. Събеседванията ще са на 22-23 август, а на 23 август всичко вече ще е ясно. Но нека докато тръпнем в очакване кой ще оглави БНТ, да прегледаме списъка с кандидатурите. В него ясно се разграничават две групи – кадри на БНТ и други кандидатури. Ще започнем с първата.

Първото име, което срещаме сред вътрешните кадри на телевизията е това на Константин Каменаров. Той работи в БНТ от средата на 90-те години. Бил е репортер на „По света и у нас”, водещ на новините по вече несъществуващата програма Ефир 2, след което се издига до шеф на „По света и у нас.” Когато Вяра Анкова поема телевизията през 2011 той заема поста на „оперативен директор”.

В борбата участва и спортният журналист Сашо Йовков, който в момента ръководи спортния отдел на БНТ. Той е и най-одобряваното лице сред самите журналисти на обществената телевизия. А на въпроса дали е редно на чело на БНТ да застава спортен журналист, веднага може да се отговори, че е по-важно кандидатът да има качествата необходими за този пост. На Сашо Йовков му се носи славата на добър администратор. А още през 2016 статия в сайта на Съюза на българските журналисти той беше определен за най-възможния бъдещ директор на държавната телевизия.

Най-младият кандидат за директор е журналистът и писател Стоил Рошкев от парламентарния новинарски екип на медията. Той е роден през 1976, а тези, които се учудват от решението му да кандидатства за толкова отговорен пост на такава крехка възраст, вероятно не си спомнят, че на предишните избори за директор той отново се беше кандидатирал. Това, което притеснява при него е откровената му антилиберална реторика в последните години. И въпросът дали човек с подобни възгледи е добре да застава на чело на БНТ.

Тома Иванов вече е бил счетоводен, финансов, изпълнителен и за кратко време изпълняваш длъжността на генерален директор на БНТ. През 2001-2006 той е бил и член и изпълнителен секретар на СЕМ. През 2010 обаче напуска националната телевизия след скандал с Вяра Янкова като обвинява нея и ръководството на телевизията за злоупотреби с финансовите средства при ремонта на Студио 1. Както знаем златното правило на новопостъпилите директори на институции, театри и т.н. в България е първо да разчистят територията си от наследството на своите предходници. Предполагаме, че в една хипотетична ситуация, в която Тома Иванов оглави БНТ, поради горепосоченото минало това разчистване ще е със застрашителни размери. Как ли би повлияло това на телевизията?

Без съмнение една от най-звездните кандидатури е тази на Иван Гарелов. В нея има и известна доза скандал поради агентурното минало на известния български журналист. Ако някой се пита защо в предишни години той не се е кандидатирал за този пост, отговорът е много прост. Последните остатъци от лустрационните текстове в българското законодателство се намираха именно в Закона за радиото и телевизията. През 2013 обаче Конституционния съд ги отмени. И така бившият агент Талев най-сетне може да влезе в играта. Той дори вече успя да създаде първото лошо впечатление за себе си като предложи новинарския блок на БНТ да бъде преместен в 19:00, както е и при другите основни телевизии. Очевидно за него няма значение, че БНТ е с друг статут от останалите телевизии. Че „По света и у нас” съществува от време, в което БНТ е била единствената българска телевизия. А и логиката му куца. В момента националната телевизия разполага с известен продукт, който не се сблъсква с останалите новинарски емисии. Дали ако централният информационен блок „По света и у нас” бъде преместен в 19:00 часа, рейтингът му няма да падне. Със сигурност да – просто конкуренцията ще е по-голяма и ще има отлив на зрители. Още повече, че има и зрители, които предпочитат първо да гледат друга информационна емисия, а след това да проследят и тази по националната ни телевизия.

С това се изчерпва и първата група от кандидати, така че нека надзърнем и във втората…

Най-напред ни прави впечатление кандидатурата на Емил Кошлуков, която е внесена буквално 15 минути преди крайния срок. Бивш политик, чиято кариера изглява още в СДС, за да в новия век стане депутат в периода 2001-2005 първо от НДСВ, а след това от собствената си формация Новото време. Последно той работи като телевизионен водещ на предаването „Факторът Кошлуков”. Интересно е дали неговият най-голям плюс – това, че има опит в управлението на телевизия, няма да се окаже и най-голям минус. Просто телевизията беше ТВ7, която стана известна с връзките си с Цветан Василев и Дилян Пеевски, а накрая фалира безславно. За сега не може да се каже фактор ли е Кошлуков в борбата за БНТ.  

Интересен претендент за така желания пост е Валерий Тодоров. Въпреки това, че идва от радиото, той е и претендентът с най-голям управленчески опит. Изкарва цели два мандата на чело на Българското национално радио и въпреки неизбежните критики към някои черти на управлението му, безспорно успя да свърши огромна работа там. По негово време са открити три нови регионални станции на радиото – в София, Видин и Бургас. По негов проект стартира и интернет радиото Бинар. Също така на него дължим съвременния сайт на радиото, както и цифровизацията, която се извърши там в годините, в които той беше ръководител на медията. Повечето радиостанции на БНР преминаха от 18-часово към 24-часово излъчване. Отдели се и внимание на шестте музикални формации на БНР, където бяха привлечени авторитети от калибъра на Емил Табаков, Антоний Дончев, Димитър Христов и акад. Христо Недялков.

В борбата за БНТ влиза и един интересен персонаж, на когото дължим едно от най-запомнящите се попълнения в градския фолклор през 2013 година: призивът #Извинисебе. Теодор Ангелов е кадърът на телевизия СКАТ, който беше нападнат от Волен Сидеров. А какво би станало, ако БНТ се оглави от кадър на СКАТ можем само да гадаем.

Последният кандидат за директор на БНТ е най-упоритият участник в конкурсите през годините. Радослав Главчев ще се опита да оглави националната телевизия за десети път. Досега той не е получавал никакви гласове, а междувременно се опитва да отправя религиозни послания. Без никакво съмнение можем да очакваме на следващия конкурс на БНТ той да се яви за единайсти път.

Това са и деветте претендента. В края на август БНТ вече би трябвало да си има нов директор. Тогава с интерес ще проследим как той ще стартира управлението си. В момента не ни остава друго освен да стискаме палци. Бъдещето на БНТ сега е в ръцете на СЕМ.