X
 
 

Следете Иран, ако искате да разберете повече за днешния Близък изток

Още от автора

Има една държава, която в последно време спечели най-много от конфликта в Сирия. Коя според вас е тя? САЩ, Русия? Саудитска Арабия? Турция? Нито една от изброените. Отговорът е Иран.

Наскоро един от водещите военни командири посочи колко добра роля е изиграла Ислямската република в разбиването на Ислямска държава и заяви, че военните сили на държавата не биха се посвенили да предприемат бъдещи действия, ако ситуацията го изисква.

„Понякога действаме през дипломацията – което е хубаво и светът го одобрява – но някои проблеми не могат да бъдат решени през дипломация, особено когато има важен проблем“. Това са думи на генерал Касим Сюлеймани, който е командир на елитната военна част Ал Кудс в състава на иранската Революционна гвардия. Думите пък са част от изявление по случай помен на генерал Шаабан Насири, който беше убит на 26 май западно от иракския град Мосул, докато се сражаваше със силите на Ислямска държава.

Интересна е историята на Насири. Той се сражава по време на войната с Ирак между 1980 и 1988 година, а след 2011 е активен в сирийската гражданска война. По времето, когато бива убит, той е командир в състава на Хашд ал Шааби – алианс от иракски шиитски милиции, подкрепени и тренирани директно от Иран.

Касим Сюлеймани заяви също, че фабриките за оръжия са работили три пъти повече, за да смогнат за нуждите на Хашд ал Шааби. Според Сюлеймани, Абу Махди ал Мухандис – командирът на Хашд ал Шааби – е подсигурил позициите си към иранските военни складове, защото „Иран не е като другите, които взимат парите на иракския народ, но когато е най-нужно, не го снабдяват с оръжие“.

И докато Хашд ал Шааби и особено Ал Мухандис, са обвинени в широки злоупотреби, включително извънсъдебни екзекуции и изнасилвания, думите на Сюлеймани – смятан за един от най-влиятелните хора в Близкия изток – имат конкретна цел. В миналото, Революционната гвардия отричаше непрекъснато, че иранците в Сирия и Ирак имат само ролята на съветници. Сега, Сюлеймани потвърждава онова, което наблюдателите на процесите в региона отдавна повтарят – Иран не само дава оръжия, но и разполага директно свои военни сили от Ирак до Ливан и крайбрежието на Средиземно море.

Но не само Сюлеймани потвърждава и се радва на новата военна роля на Иран в Близкия изток. Въпреки всички санкции, президентът Рухани заяви пред присъстващи на здравна конференция на 11 юли, че Иран е предоставил на Ирак и Сирия всички нужни средства за борбата им „срещу Ислямска държава“.

„Ние сме отворени за факта, че бюджетът на Хизбула, приходите, разходите и всичко което яде и пие, ракетите и оръжието, идват от Ислямска република Иран. Докато Иран има пари, ние също ще имаме пари.“ Това са думите на лидерът на ливанската шиитска организация Хизбулла, Хасан Насрала, изказани на 24 юни 2016 година. 

На 5 юли, Хамас също потвърди засилващата се роля на Иран, като лидерът Исмаил Хания не забрави да изпрати сърдечни поздрави на Иран за помощта му към Хамас, особено за бригадите „Изз ад Дин ал Касам“. На 25 ноември 2015, самият аятолах Хаменей заяви по време на реч, че „Западният бряг трябва да бъде въоръжен като Газа“.

Иран изпраща оръжия и в Йемен. Подкрепя шиитски групи в Саудитска Арабия и Бахрейн. Кувейт обвини Техеран в спонсорирането на шиитски терористични групи и прогони редица заподозрени, включително официални лица, които са вкарвали нелегално оръжия през Кувейт за Хизбулла. Наскоро Кувейт дори поиска от посланика на Иран и още 14 дипломати, да напуснат страната по обвинения в шпионаж.

Не трябва да премълчаваме досегашните грешни и понякога токсични политики на някои от арабските държави в Персийския залив, особено след избухването на революцията в Сирия. За тези държави и тяхната роля, обаче, се говори на дълго и широко. Но също така, особено като държава, която вече преживя терористично нападение на своя територия и то от организация, подкрепена от Иран, не трябва да извръщаме очи от реалността, че днес силните на деня се намират не къде и да е другаде, а в иранската столица Техеран. Посредством Касим Сюлеймани и неговите елитни части, Иран разпростира зоните си на влияние в Палестина, Ирак, Йемен, Сирия, Бахрейн, Кувейт и дори в Източна Африка, възползвайки се както от отстъплението (и създаването на вакуум от това) на регионални сили и световни като Русия и САЩ, така и от местните дрязги и бунтове.

Ако трябва да сме честни, Иран има заслужена шестица в областта на дипломацията и геополитиката. Иран е и единствената държава от 2011 година насам, която почти изпълни поетите отговорности пред външната си политика като не само успя да сключи ядрена сделка и да вдигне наложените й санкции, но успя да разгърне влиянието си до почти всяко кътче на Близкия изток.

Иран има планове за Мосул, а също и за кюрдската независимост. Техеран е категорично против готвеният за септември референдум за независимост на Иракски Кюрдистан, заради което можем да очакваме нов тласък на военната дипломация на Техеран. Иранците също така имат големи планове за Ливан и Сирия, където обаче срещат съпротива от страна на Русия, за която разширяването на влиянието на Иран е проблем. Наскоро в руската преса излезе коментар на бивш руски военен, в която се дава да се разбере, че Москва е против обвързването на името й с организации като Хизбулла. Можем да очакваме, че досегашните съюзници могат да имат редица спречквания в Сирия. Русия разполага от началото на седмицата свои полицейски сили из Сирия, което е в ущърб на Иран.

Иран, както стана ясно, е сила с много потенциал, която тепърва ще се активизира още повече, ако това бъде позволено от регионалните играчи в Близкия изток. Това, че не се обръща толкова внимание на амбициите на Техеран, спомага за вклиняването на иранските интереси от Ирак до Ливан.

Ако искате да разберете повече за сегашната динамика на политиката в региона, следете внимателно Иран.