X
 
 

Смъртта на един рибар извади на бял свят греховете на Мароко

Още от автора

На 28 октомври 2016 година, продавачът на риба Мухсин Фикри е премазан до смърт в камион за боклук в Ал Хосейма – град с около 120 000 души, разположен в северния район Риф. Властите конфискуват 500 кг. риба меч от улова на Фикри, заявявайки, че е незаконно да се лови по това време на годината. Фикри скача в камиона, за да върне стоката си, когато е убит. Според свидетели, полицията е убила Фикри, след като е отказал да плати подкуп за освобождаване на стоката.

Видео кадрите на неговата смърт бързо обиколиха социалните мрежи, предизвиквайки сериозни протести из цялата страна. Те призоваваха за справедливост за Фикри и край на т.нар. „хогра“ – дума, използвана от местните, за да опишат липсата на справедливост и натиска от властите върху бедните и работническата класа в Мароко.

И в този случай, за външния наблюдател има скрити полета. Така например, в контекста на смъртта на Фикри, „хогра“ представлява и дългогодишните усилия на общността на амазигите (бербери), които съставляват голяма част от района Риф – те са местното, не-арабско население на Мароко. Десетилетия наред амазигите искат автономност и край на икономическата маргинализация. Вместо да намери решение за тези сериозни проблеми, кралската власт опитва да примири активизма на амазигите със спонсориране на културни организации и музикални фестивали. Както последните протести показват, тази стратегия очевидно не е постигнала много и активистите са по-видими от преди.

Риф – един от най-важните райони на Мароко

Ако потърсите в Google нещо повече за Хосейма, ще видите красиви гледки от мароканското крайбрежие. Наистина, градът е важен морски курорт на брега на Средиземно море, където немалко местни и чужди туристи намират удобно място за своята почивка. Над 10% от територията на общината е включена в националния парк „Хосейма“, включващ и част от морските води в Хосеймския залив. В паркът се намират най-добре запазените части от мароканския средиземноморски бряг, както и планински зони в Риф.

Но Хосейма не е само туристически район. Испанците започват развитието на района около 1925 година, когато стоварват войски на брега и го обявяват за испанска територия. Те изграждат къщи, училища и болници, като през 1920-те и 1930-те част от града е населявана от испанските войници и техните семейства. След 1956, когато Мароко получава независимост, Хосейма започва да се развива бързо, а мароканското правителство сменя името от Вия Алхусемас на Ал Хосейма – една парадоксална идея, тъй като арабизират испанско име от…арабски произход.

В началото на 1950-те настъпват тежки времена за жителите на Риф, когато под командването на Хасан II мнозина са убити по време на бунта срещу монархията. Този район – чиито жители се изхранват предимно то риболов и земеделие – винаги е бил свидетел на трусове и е особено важен в отношенията между краля и амазигите. Не само това – Риф е една от основните бази на съпротива срещу френските колониални сили. През 1921 година, Абделкарим ал Хатаби за кратко обявява независимата Република Риф. Въпреки че през 1926 Франция прогонват Хатаби в изгнание, той продължава да оказва подкрепа на местните и в по-късния им бунт срещу мароканската монархия. 

Днес, Риф продължава да бъде опозиционно настроена област. Областта е икономически маргинализирана от монархията и това се отразява директно върху местното население. Крал Мохамед V опитва да затопли отношенията, но спомените от кланетата през 1950-те са все още силни и населението подкрепа идеята за автономия.

Налагането на неолиберални икономически реформи в района допълнително засягат отношенията с амазигите. През 1984 година, станалите известни като „Бунтове срещу Международния валутен фонд“, са особено силни в Риф. Протестите са насочени срещу новата програма на правителството, приета през 1983 година, след като Мароко търси подкрепа от МВФ и Световната банка. За населението на Риф, което и без това е оставено встрани от основните политики на кралството, тези промени налагат крайни реформи, непосилни за фермерите и рибарите. Цените се покачват, засилва се икономическият натиск, а безработицата се удвоява. Особено силно се усеща от младежите в градските райони, за които все по-трудно става да намерят работа в обществения сектор.

По този начин започва една от многото имигрантски вълни към Европа. Мнозина от работниците във фабриките на „Пежо“ и „Ситроен“ са хора от Риф и селските райони на Мароко. Някои отиват в Испания – особено в градовете Мелиля и Сеута, които Мадрид все още държи на северноафриканския бряг – където често се занимават с продукцията и продажбата на хашиш.

„Крал на бедните“? По-скоро не

Въпреки, че нарича себе си „крал на бедните“, лидерът на Мароко се проваля в политиките си относно общността на амазигите в Риф. Откакто е дошъл на власт през 1999 година, Мохамед VI не отразява по никакъв начин исканията на активистите, а вместо това спонсорира културни събития и фестивали, парите от които, често отиват в ръцете на организаторите, а не в местните. Особено ярък пример за тези грешни политики, са събитията в граничния с Алжир район Кабилия.

На 17 октомври 2001 година, кралят издава декрет, с който създава Кралския институт за амазигска култура. В същата година серия от протести са потушени с особена сила в Кабилия, където също има голяма общност от амазиги. Тогава демонстрациите избухват след убийството на младеж в полицейски участък.

В отговор на събитията в Кабилия, се създава Движението за автономия на Кабилия в Алжир. То вдъхновява подобно движение и в Риф в Мароко. Засилващите се призиви за автономия застрашават политическия и икономически контрол на кралството върху района, но въпреки това правителството реагира по-скоро с неглижиране.  Две години след създаването на института за амазигска култура, в Агадир е основан фестивала Тимитар, описван като амазигски и „световен“ музикален фестивал. Според уебсайта му, фестивалът е под „патронажа на негово величество крал Мохамед V“, а спонсори са BMCE Bank, телекомуникационна компания и Кока-Кола.

Основната цел на Тимитар е да деполитизира амазигската култура, като я представи в един удобен и лесен за смилане вариант за туристите под покровителството на корпорации. За мароканската публика, фестивалът представя амазигската култура като национално наследство, достъпно за всички. Реалността, обаче, е различна.

Протести срещу „хогра“

С избухването на Арабската пролет, демонстрации заливат и Мароко. Риф отново представлява основно предизвикателство за монархията. Протестиращите подпалват партийни сгради, банки и хотели на 20 февруари 2011 – денят, в който се ражда и опозиционното движение „20 февруари“.

Демонстрациите в Риф са различни от онези в други части на страната, на които се призовава за конституционни реформи. В Риф протестиращите развяват флагове на Република Риф, а снимки на Абделкарим ал Хатаби заменят тези на краля. От 2011 година насам, изображението на известния революционер е предпочитано от младежите, които се идентифицират с него. За тях Хатаби е много по-близък за подражание, отколкото Мохамед V, известен като един от най-богатите хора в Африка и света.

През 2016 година, със смъртта на Мохсин Факри от дълбините на историята на преден план отново излиза един позабравен досега момент – борбата срещу колониализма. Повечето международни новинарски агенции показват флаговете на Република Риф и амазигски знамена, които протестиращите веят. Но малко от тези репортажи споменават за движението за автономия в Риф или по-широкия амазигски активизъм.

Шест месеца след избухването на протестите, все още се провеждат редовно демонстрации, някои от които се превърната в безредици. Заради ситуацията, в началото на лятото правителството нареди изпращането на армия по улиците на Хосейма, което породи още по-голямо недоволство. Самият крал трябваше да замине за Риф, за да успокои демонстрантите и да изтегли военните части. Местните все повече наричат протестите „Хирак“ или Национално движение, които не само искат справедливост за Фикри, но и освобождаване на политическите затворници и края на „държавния тероризъм“ срещу хората на Риф.

Отговорът на властите е повече от очакван: извършени са масови арести. На 1 юни се организират още демонстрации, на 2 юни има сблъсъци с полицията в Имзурен. Два дни по-късно, стотици жени се събират в Ал Хосейма, за да протестират срещу репресиите.

 

Видео кадри на местни, които горят мароканските си паспорти, обикалят световните медии и интернет. В международен план, солидарността с Риф се увеличава, като включително се организира стачка пред сградата на ООН в Ню Йорк на 26 юни.

Силовият отговор на държавата привлича вниманието на правозащитни организации към движението в Риф, като Амнести обвинява мароканското правителство в репресии. И докато кралството твърди както винаги, че демонстрантите получават „чуждо финансиране“ и са „чужди агенти“, става все по-явно, че Мароко не успява да скрие действията си срещу собствените си граждани.

На фона на бедността и липсата на алтернативи, едни от първите, които опитват да се възползват от ситуацията в Риф, са ислямистите. Така например, ако се видят данните за терористичните атаки по света, много често следите водят до Риф. Планинският район е богат на насаждения на марихуана и хашиш, а контрабандисти превозват стоката си към Европа. Както стана ясно, Риф е и дом на редица революционери, борили се срещу колониална Франция и сантимента към онези времена, е все още повод за гордост сред местното население.

Криминалните кръгове в Риф експлоатират бедността по всякакви начини, включително рекрутиране на младежи за групировки. Първите сигнали за това идват след атентатите в Мадрид през 2004 година, когато става ясно, че почти всички извършители идват от Тетуан – град в Риф. Три години след Мадрид, младежи от същия район заминават за Ирак, за да се сражават срещу американските власти, които за тях са продължение на същите онези колонизатори от началото на XX век, тормозили дедите им.

Близо десет години по-късно, същите сигнали има и около атаките в Париж и Брюксел. Наджим Лашрауи, който пътува за Сирия през 2013 година, изготвя бомбите за атаката в Брюксел и е един от двамата атентатори, взривили се на летището. Лашрауи е белгиец, но е роден в Аждир – малък марокански град в Риф, в който имат голяма история, свързана с борбата срещу колониалните войски. Нападателят в Париж – Салах Абделслам – който седи зад атаките във френската столица през 2015 година, е също с произход от Риф.

Радикалните групи използват богатото минало на Северно Мароко за своите цели. Риф е свидетел на редица междуособици между някогашните берберски кралства преди колониалните сили да окупират Мароко, а по-късно именно в този район е основната борба срещу испанските и френските части. По-късно, тази борба се обръща срещу мароканската монархия, която местните виждат като поредния враг.

Безработицата – както в Мароко, така и в Белгия и Франция, където заминават милиони имигранти – е смазваща. Сред чужденците в Белгия, където израства Алделслам, тя достига 40%. С последните събития в Риф, възможността за инфилтрация от страна на групи като Ал Кайда е все по-голяма. Неадекватните действия на мароканското правителство и очевидното несправяне с местните проблеми, може да доведе до засилване на ролята на ислямистите в тази част на страната, а също и сред мароканската общност в Белгия и Франция, идваща от провинциални райони на Мароко.

За Европа, затварянето на очи не е решение. Разбира се, трябва да се решат редица проблеми в ЕС, свързани с безработицата и липсата на алтернативи за имигранти, но точно сега европейските лидери трябва да окажат натиск върху Мароко, за да се направи стъпка към решаване на ситуацията в Риф. За момента,обаче, Европа предпочита да подкрепи режимите в Северна Африка, а за Мароко това е още по-видно: не само, че протестите почти не бяха отразени, а за мнозина чужденци страната е символ на стабилност, екзотика и туризъм.

Как да си направиш перфектното кухненско разположение
Как да си направиш перфектното кухненско разположение

Проектирането на кухня е процес, който включва адаптиране на дадено пространство към изискванията на членовете на домакинството. Изборът на...