X
 
 

Феникс (Разказ)

Още от автора

Паметникът беше бетонен и адски грозен. Представляваше войник, който тържествено е вдигнал шмайзера в ръката си. Сякаш ликува, че е отстрелял всички богове и човекът най-сетне е превзел небесата. След промените хората недоволстваха.

 

- Не, това чудовище не трябва да го има.

- Вижте какво става в другите бивши социалистически страни!

- Срамота!

- 45 години грозни паметници стигат!

 

Гражданите направиха подписка, видяха се с кмета, говориха с няколко архитекта, направиха две обществени обсъждания и петнайсет месеца по-късно решението беше взето – паметникът щеше да бъде срутен, а на негово място щеше да бъде построен друг.

 

Добре, но едва вдигнали новия паметник, някакви граждани възроптаха срещу него. Струвал им се прекалено евроатлантически. Така че скоро и той падна. Последва трети паметник, който създаде небивал шум – светеха му ушите. Определени части от обществото не можеше да преживее това кощунство, затова и създаде сдружение за борба със светещите паметници и успя да се пребори паметникът да бъде съборен. Последва нов паметник, който беше също така фонтан. Незабавно го обявиха за най-грозния паметник в Източна Европа. Медиите се юрнаха да тръбят за новото чудо. Да бъдеш първи в класация с такава конкуренция никак не е малка работа.

 

Народът се разцепи на две противно на управляващата партия, която беше обещала да се разцепи само, ако се разцепи лидерът им. Зад гърба на властта се коваха различни хипотези за това как да стане точно това разцепване, но това, че действието се развиваше в Страната на вечно говорещите и нищо неправещите, никак не помогна от всички тези хипотези да излезе нещо. Двете противникови фракции настояваха съответно за запазването и за разрушаването на паметника. Тъй като борещите се за оцеляването на безвкусното чудо бяха четири пъти по-малко от другия отбор, паметникът беше съборен.

 

На негово място вдигнаха паметник на писател-дисидент, но гръм и мълнии, излезе, че  скулпторът, който е спечелил обществената поръчка и го е издигнал, е бивш агент на тайните служби. За да спестят това поредно кощунство в Страната на бившите-настоящи, бутнаха и този паметник. Изморената от постоянното градене и рушене местна власт не се бави дълго, а вдигна на мястото на паметника детска площадка. С което си заслужи хиляди критики – там винаги беше имало паметник, а традициите трябва да се спазват. Детската площадка си отиде точно толкова бързо, колкото беше дошла в квартала. Децата, естествено, се опитаха да протестират, но никой не чу техните отчаяни вопли.

За известно време на мястото на паметника стоеше табела, която  информираше минувачите, че тук ще има паметник. Но хората се ядосаха – минаха пет месеца, а нямаше никакви изгледи за нов паметник. Общината пусна публичен конкурс с надеждата да оправи положението, но този път ако може – не в преносния смисъл на думата. Победи един интелектуалец, който беше открил, че сравнително наблизо преди почти век е имало военен паметник и настояваше той да бъде възстановен. Гръмна скандал. Ако ще връщаме паметници от миналото, защо не върнем направо пича с шмайзера. С него поне бяхме свикнали. Та и този проект остана нереализиран.

 

След дълго умуване по изпълнението на тази отговорна задача беше натоварен съвременен артист, който не след дълго изскочи с перфектното решение за тази безизходна ситуация. Днес на въпросното място се издига паметникът Феникс, един монумент от нов тип, който всяка вечер се саморазрушава, но само за да се самоиздигне на сутринта. Странно как никой не се надигна срещу него. Само на артиста веднъж му счупиха носа, но се оказа, че не било заради паметника, а защото беше гей.