X
 
 

Предизвикателството да живеем

Още от автора

В съвременния свят ни се представят все повече необятни възможности да се идентифицираме личностно, духовно и културно с най-различни смислови конструкции – от определено религиозно течение, до тайната на позитивното мислене.

В това, ще кажете, няма нищо лошо – живеем в свободен свят и всеки може да прави, мисли и чувства каквото си пожелае. Напълно съм съгласен с Вас.

Но въпреки това ми се струва, че в тези идентификационни опити на модерния, цивилизован потребител, той все повече се отдалечава от самия себе си и от приключението да бъде жив за сметка на лесните решения и достъпната метафизика, които предлагат една опростена социална матрица, в която всичко е черно-бяло, простичко и мислимо.

Често въпросните смислови конструкции акумулират надъхващи послания: „Вярвай и всичко ще се оправи!“, „Мисли позитивно и всичко ще бъде наред!“, „Не можеш да победиш света, ако преди това не победиш самия себе си!“ и прочие. Именно тези наглед твърде лесни за реализиране на практика послания примитивизират иначе сложната релация личност-свят и отношението на човека към собствената му индивидуалност, към духовните му митарства и емоционални потребности, превръщайки мисленето му в едностранчив билет за измамно щастие.

Защо да страдаш, размишляваш или питаш, щом можем да бъдеш вечно щастлив и да налагаш контрол над всичко онова, което ти се случва?

Защо да имаш падения, страхове и съмнения, щом можеш постоянно да бъдеш непоколебим и сигурен в себе си?

Защо да чувстваш самота и разочарование, щом винаги можеш да чувстваш любов?

Защо да четеш „Бесове“ на Достоевски, щом може да заложиш на нещо по-лесно смилаемо, което няма да наруши вътрешната ти хармония, която, разбира се, винаги зависи само и единствено от теб?

Защо да се луташ между дилеми, щом винаги имаш „право на избор“?

Подобен тип мислене става материален и екзистенциален носител на новата „нормална“ култура и ценностна парадигма, и всяко отклонение от нея е третирано като някаква своеобразна налудничавост, като нескопосан и ненужен бунт, предварително обречен на неуспех срещу армията на статуквото.

А всъщност човешката култура не означава да бъдеш вечно нахилен инфантил, който чете много книги за кратък период от време и сърфира безпроблемно в google. Казват, че човек се познава по това, което не е чел.

Човешката култура е връщане към първоначалните, изконни ценности на света и човека, към необходимостта на последния да търси смисъл в съществуването си, да се сблъсква с трудности, да задава въпроси с ясното съзнание, че може да не получи отговори на тях, да страда и да го боли, когато има причини за това… Или чисто и просто казано – да живее в най-пълноценния и пълнокръвен вариант на живеенето.

Ние имаме нужда да усетим всякакви чувства, многостранни емоции, да се сблъскаме с трудности, да падаме и да се изправяме постоянно, да се борим и да плачем, за да можем да оценим победата и усмивката…

Или просто имаме нужда да се изправим пред предизвикателството да живеем. С всички произтичащи последици от това.