X
 
 

Празнуваме независимост в зависима държава

Още от автора

Всички знаем какво се е случило на 22 септември 1908 година. Да, някои са по-наясно от други. Някои могат по-живописно да разкажат какви са били точно политическите игри на тогавашния ден, които са довели до независимостта ни. Всички фактори – анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, младотурската революция в Османската империя и така нататък.

Днес навсякъде ще пишат за това какви точно са били ходовете, какви са били детайлите, кои са били лицата, довели до това така важно за историята ни случване. И ще забравят най-важното. Ще забравят днешния ден. Не датата, а това в каква държава живеем днес. Една държава, паднала на колене, над която беснеят така наречените ни политици. Да, така наречените. Една държава, окована в робството на всесилни олигарси, които колят и бесят когото решат. Една държава, в която има написани закони, но от години няма законност. Една държава, в която единственият закон е този на неписаното беззаконие. В която няма ред и справедливост. И затова от години тя се е превърнала в държава на нямането. Една зависима държава.

Редовните анонимни хулители ще кажат: „Този пак ни говори идиотщини. Преди не е било така.” Така ли? Милички, моля използвайте сивото си вещество по предназначение – мислете. По времето на соца държавата ни е била в пълна зависимост от Русия. По време на Втората световна война Третият Райх е дърпал конците в Третата българска държава, защото това е бил така любимият ни път на по-малкото зло. Днес зависимостта е от Америка и Запада. Зависимост, която масово се плюе, без разбирането, че още от Възраждането сме се опитвали да бъдем държава по подобие на Запада, а не по подобие на Руската империя. Запада си има много косури, но там поне има свобода, макар и тя в днешно време да изчезва все повече и повече.

Редовните анонимни хулители се скъсват да пишат коментари: „Нищо не разбираш ти от история!” Така ли? Я първо прочетете Георги Раковски, Захари Стоянов, Любен Каравелов. Прочетете писмата на Левски. Прочетете публицистиката на Петко Славейков. И ЗА БОГА – ПРОЧЕТЕТЕ ТОДОР ИКОНОМОВ!

Тук анонимните хулители вдигат своя пръст с назидание към автора: „Тодор Икономов е бил русофил!” Така ли? Дайте да ви щипна за бузките, дечица неграмотни. Тодор Икономов е станал русофил след Освобождението. Преди това той е бил най-върлият противник на постигането на свобода чрез чужда намеса. Защото както самият той казва, когато някой те освободи, той придобива правото да се меси в работите ти и ти си му винаги длъжен. И все пак след Освобождението той става русофил, защото с очите си вижда руската саможертва. Но той поне е бил истински русофил. Защото днес повечето русофили са матрьошки – те крият кухотата на идеите си с кухотата на чуждите идеи, които са също кухи. А българският русофил не е лошо нещо, стига да е родолюбец. Но днешните русофили са готови да захвърлят свобода и родина пред нозете на великата майка Русия. Ей, чакайте малко! Вие си имате майка и тя се казва България.

Тук анонимните хулители започват да плюят по автора на този текст: „Соросоид, толераст, антибългарин, отрепка скапана!” Така ли? Серсемчета, милички! Дайте да ви погаля по кухите кратунки. Може наистина да съм либерален, но такова е и българското Възраждане. Но и си личи, че цялото ви знание е вестникарско, а вестниците днес са калпави. Или знанието ви идва от интернет, а в интернет каквото не търсиш, това няма да намериш. И затова ако търсиш лъжа, ще намериш лъжа. Но да ви кажа само още нещо за Тодор Икономов – този славен човек казва и че българите по негово време (преди Освобождението) ако живеят в градове и големи населени места, не усещат кой знае колко бича на турчина. Бичът плющи по малките населени места. Той казва също, че в този смисъл българите са много по-свободни от жителите на Руската империя, защото там има крепостничество.

Тук анонимните хулители замерят автора на този текст с домати: „Идиот! Безотечественик! Ти ли ще ни казваш на нас! Ние всичко знаем!” Така ли? Ами не, не знаете всичко. И като не разбирате от нещо, по-добре мълчете. Ех, запада образованието. Ех, май не са ви дърпали ушите достатъчно в училище, защото в момента ви говори един учител – човек, завършил Българска филология, който се пада по силата на своята диплома експерт по Възраждането. Ама нямало значение. Ей, сладурчета, че аз не съм тръгнал да ставам автомонтьор – хал хабер си нямам от тази работа. Но от литература имам!

Тук анонимните хулители замерят автора на този текст с яйце, което се стича по челото му: „У-у-у! Нямаш, нямаш! Соросоиди са ти преподавали! Ти си учил в храма на Толерастията и Еврогейщината!” Така ли? Невъзпитани хора сте вие, хулителите. Учителите трябва да се уважават, независимо от политическите им убеждения. Впрочем лекарите също трябва да се уважават, а не да се бият. Но това вие вероятно няма да го разберете…

А за Запада – по време на Прехода в България Запада оказва огромно влияние, но независимо от това какво твърдите вие, Русия изобщо не се е оттеглила от политическите ни дела. Това само слепците не могат да го видят, само глухите не могат да го чуят. За съжаление слепците твърдят, че виждат най-добре, а глухите крещят най-силно.

Просто днес руското присъствие е по-слабо видимо. Запада допусна грешки, да. Но най-голямата му грешка беше, че наистина се опита да ни даде демокрация… Тук ще започнете да виете, че той ни бил окрал. Не, той ни купи. И ни купи, защото имаше кой да ни продаде… Запада може да е допуснал много грешки, но ни дава свобода на избор. Което именно е демокрацията… Демокрацията, милички, е такава, каквато сам си я направиш. Но аз лесно мога да разбера вашето недоумение, защото сте свикнали някой винаги да ви казва кое какво е. Както и да ви казва какво да правите… Съжалявам, няма рецепти. Животът е такъв, какъвто си го направиш…

Така че празнувайте независимостта. Какво от това, че живеете в зависима държава. Какво от това, че сте зависими от зависимостите на други зависими? Демокрация може да се постигне само чрез независимост. А за да една държава стане независима, трябва да има независими политици… Независими политици може да има само, ако има независими хора. А независимите хора по тези географски ширини са на изчезване.

А сега наздраве! И честит празник!