X
 
 

Меркел и бъдещето на Европа

Още от автора

Да, Меркел отново ще управлява Германия. В момента евроскептиците получават микроинфаркти. Или празнуват, защото с политиката си Меркел увеличава редиците им. Тя е подходящ обект за празнословни критики. И за така популярните днес видения за Разпадаща се Европа. Дори тук, у нас, мнозина я замерят с камъните на думите си. И не си дават сметка какво щеше да бъде, ако живеехме в страна с подобни управници. Лесно е да критикуваш чуждото, още по-лесно е да се изкарваш невинен за съдбата на родното. Невинни обаче няма. Всички носим отговорност пред лицето на Деня и пред окото на Историята.

Меркел ще бъде канцлер за рекорден четвърти път. Всъщност това е добра новина за критикарите, тъй като тя е любимият обект, в който те изливат злобата, натрупала се в тях. А ето, тъй като живеем в демокрация (колкото и да ни е трудно да признаем това за нашата държава, тъй като в крайна сметка сме отговорни за дереджето, в което минават дните ни) антиемигрантската „Алтернатива за Германия” също влиза в немския парламент. И то се превръща в трета политическа сила. Празнуването може да започне сега!

Иначе може би това е белег за нови апокалиптични прогнози. От една страна е вярно, че Европа потъва в блатото на бумащината, на бюрокрацията и на невъзможността да се вземат бързи и ефективни решения дори по най-належащите проблеми. Очаква ни предизвикателството на Брекзита. В Унгария нищо чудно скоро Орбан да иска също да излиза от ЕС. В Полша положението е донемай-къде напрегнато. В същото време Русия вече откри имперския си облик и следи с хищнически интереси къде какво се случа, ако намери сгоден случай, да налапа я някоя територия, я да подпомогне някой политик, който да помогне на интересите ѝ. Неслучайно Русия подпомага радикалното дясно, да кажем, във Франция.

Това е един интересен парадокс, защото онези, които се бият по гърдите, че са антифашисти, наливат пари на съвременните фашисти. За съжаление историята отдавна е показала, че идеологиите са само оръдие за изпълняване на политически цели, оръдие, което се подчинява на политически интереси. Затова и този парадокс е повърхностен, в дълбочината клокочат амбиции, които все повече излизат на повърхността.

Така че какво е бъдещето на Европа в тази ситуация? Едно е сигурно – непредвидимо, след случилото се в последните години. Завръщането на Русия, победата на Тръмп, която няма как да не оказва също своето влияние върху политическите процеси в Европа, Брекзита, Орбан, Полша, Марон във Франция, но и все по-силното крайно дясно там… Трудно е да се предвиди какво може да се случи. В момента Европа, а и целият свят, прилича на едно буре с барут. Това, което е неприятно в тази ситуация, е, че прекалено голям брой кибритлии размахват факли над това буре.

Едно е сигурно – Европа се нуждае от силни лидери, за да премине през тези неясни и опасни времена. Меркел е такъв лидер. Такъв лидер е и Путин (който за съжаление се явява последовател на Тъмната страна на политическата сила). Такъв лидер оказа се и Макрон. Така че можем само да се надяваме някой ден всички тези хора, а и изобщо лидерите на европейските държави, да решат най-сетне какво да се прави. Което най-вероятно никога няма да се случи, защото в живота не се случва така.

Проблеми има много, но проблеми винаги е имало. Въпросът е как се подхожда към тях. Как те да бъдат решавани, но по истински начин – с изглед и за Утре, а не само за вечното Днес. Как това да се случва бързо и ефективно, когато има нужда. Как да се търси компромисът между големите интереси на големите и малки държави? Едно е сигурно – възможните решения са повече от едно. Те са безброй. Въпросът е само кое от тях и по какъв начин. 

В тези сложни времена присъствието на Меркел може да изиграе добра роля. Тя не се поддава на емоциите си. Каквито и да са възгледите ѝ, защитава ги докрай, без обаче да забравя, че води преговори. Така че не обижда, при нея няма излишна показност (каквато има при Путин). Впрочем в "Шпигел" наскоро дори писаха за нея, че е време да предприеме нещо спрямо Ердоган. Който също е един сериозен фактор в бъдещото развитие на Европа.

Така че бъдещето идва. Гответе се! И не забравяйте да следите какво се случва и да не се поддавате на първичните си чувства и страсти. Така всеки може. Но тези страсти могат да ни вкарат в сериозни проблеми. По-добре да избегнем големите конфликти. Защото бъдещето е на децата ни. И е добре да си помислим какво наследство искаме да им оставим.