X
 
 

Как?

Още от автора

     Напоследък отново нашумя позабравеният иначе въпрос "Кой?": кой назначава и заплашва журналисти с уволнение в ефир; кой спечели Нобеловата награда за литература; кой ще стане част от новата партия на Слави Трифонов; кой на кого е зет, снаха, сват... И така нататък.

            Моят въпрос обаче не е "Кой?". Моят въпрос е "Как?". Как стигнахме дотам, че въпросът "Кой?" се превърна в нарицателен за предварителна яснота относно своя отговор? Как се случи така, че и в национален, и в международен план е известно "кой" всъщност дърпа конците, но истината плаши и обърква, затова остава премълчана?

            На теория нещата стоят прекрасно - държавата се крепи на конституционност, подредба, законност, йерархия. На практика обаче разполагаме с двама-трима феодални вождове, които се разпореждат на всяко равнище. На международно ниво, от друга страна, са закрепени с единодушно съгласие принципи като мирът, разбирателството, сътрудничеството, забраната за употреба на сила. Всъщност световните лидери анексират територии, дават луди пари за ядрени опити, разменят закани в Twitter и се готвят за война. Е, отново питам - как да вярваме в такъв ред, установен само на подпечатана и захвърлена в бюрократично чекмедже хартия с никакво реално обезпечение?

            Същевременно животът си е същият - ясно е "кой" ще стане член на Висшия съдебен съвет; "кой" ще спечели обществена поръчка за милиони евро; "кой" може с едно махване на пръста да остави вас и децата ви без прехрана. Също така обаче е ясно и кой ще бъде потърпевшият; кой остава незащитен и излъган в собствената си държава; както и кой ще го отнесе, ако хората зад профилите в Twitter решат да натиснат копчето. Ние.

            Затова се обръщам към всички известни и неизвестни създатели и поддръжници на този ред: омръзна ни. Ние сме новото поколение, което отрасна, наблюдавайки резултатите от лицемерното прокламиране на принципи, които никой не спазва. Ние ще извършим не козметична, а абсолютна промяна, като стъпим на грешно формулираното си възпитание и го заменим с новия си идеал - духовността. Замисляли ли сте се какъв щеше да бъде светът, ако наистина възпитавахме децата си в любов, уважение и приемане на другия такъв, какъвто е? Вместо да ги хвърляме в невръстна възраст, когато се формират навиците им, в една "универсална" образователна система на състезателен принцип, в която някой винаги е "по-добър" от другия, можем да ги учим, че шестицата в училище или от лотарията, печалбата и завоеванията на Егото не са най-важни. Можем да насърчаваме талантите и дарбите им, вместо да ги превръщаме в еднотипни вълци, готови да се разкъсат във всеки момент по различен повод. Можем да им помогнем да се издигнат до любящите, щастливи и чисти същества, каквито всъщност са.    

            И точно това смятаме да направим. Ние видяхме докъде стигат вашите управленски възможности, вашите безумни решения и състезания за надмощие. Затова, преди да е твърде късно, ще върнем на дневен ред отдавна забравените истински ценности - не онези, записаните на хартия и после смачкани, а тези, които ни липсваха през цялото това време. Отговорът на въпросите "кой", "как", "къде" и "защо" не е предначертан - той се намира във всеки един от нас. И колкото по-рано го осъзнаем, толкова по-бързо ще извършим промяната. Заедно.