X
 
 

Сами сте си виновни

Още от автора

За да се досетиш изведнъж за достойнството и честта си, когато отдавна си се превърнал в техния най-верен предател, се изисква солидна памет, огромна склонност към самоуважение и още повече – една особена гъвкавост. Защото, както знаем, оцеляват не най-паметливите или най- самоуважаващите се, а най-приспособимите.

Нещо подобно се случва напоследък с българската журналистика. Има, разбира се, немалко изключения, но те не са предмет на тази статия.

В нея визирам най-вече общи тенденции и практики, който ми правят силно впечатление, а не толкова наречения от мен „Столгейт“ (нали сега така е модерно) – казуса с Антон Тодоров и Виктор Николаев – въпреки че около него продължава да се вдига огромна пушилка. В този ред на мисли, белите дробове на истината у нас никога не са били толкова замърсени.

Мисля си, че една немалка част от българските журналисти през годините, разкрачени межди конюнктурните интереси на медиите, в които работят, и удобните съвети на партийните централи, се съгласиха да бъдат превърнати от собствените си господари в благодатна почва, върху която в момента се реализира с пълна сила политиката на „празното столче“ и „изядения хляб“.

С последователните си действия журналистите сами проектираха враговете, срещу които сега твърдят, че се борят. Лесно е – създаваш си враг, угояваш го, снабдяваш го с оръжие, осигуряваш му най-добрите условия за развитие,  а после се изкарваш негова жертва. И очакваш състрадание от публиката. Само че тя не е толкова глупава, колкото на някои хора им се иска. И никога няма да бъде.

Да знаеш кого да поканиш в студиото си е въпрос на професионална и човешка хигиена. Не се оплаквайте от другите за собствената си мръсотия.

С течение на времето, вие легитимирахте поведението и действията на  най-различни търгаши – като им давахте трибуна, задавахте им удобни въпроси и им се усмихвахте широко.

Вие съвсем целенасочено възродихте пред обществото политически и всякакви други трупове.

Вие реабилитирахте и оневинявахте онези, които в момента отправят заплахи и искат извинения.

Вие превърнахте задаването на неудобни въпроси в нещо, което днес се приема за абсолютно ненормално, за някакъв прецедент.

Вие се превърнахте в роби на статуквото, преди сега да пуснете по сълза за „свободата на словото“.

Вие се хранехте с белия хляб на господарите си, преди  да влезете в ролята на „черната овца“.

Вие си отгледахте чудовищата, които в момента се гаврят с вас.

 

Сами сте си виновни.