X
 
 

Знаем ли, че сме живи?

Още от автора

„Том... всички ли на този свят... всички ли знаят, че са живи?”

„Вино от глухарчета”, Рей Бредбъри

 

Ако всички на този свят знаеха, че са живи, скуката нямаше да съществува. Никой нямаше да тегли сериали в несвяст, за да запълни празните вечери, безсънните нощи и безделните делници. Реалити телевизията нямаше да съществува. Никой нямаше да се оплаква от болки в палеца, получени  при безцелното бродене из информацията в мобилния му телефон. Никой нямаше да пие или да се дрогира само за да придаде цвят на иначе безцветното си битие.

Защото, за да знаят всички, че са живи, те трябва да могат да разграничат живота от смъртта. И ако приемем смъртта за тъмнина, неподвижност, безкрайност, то живота е точно обратното – светъл, действен и кратък. И като такъв, той е изпълнен с неограничени неща за правене. Съществуват толкова много места за посещаване, разговори за водене, книги за четене, таланти за развиване и емоции за преживяване, че човек с право може да почувства, че разполага с несъразмерно малко време. Такова осъзнаване, макар и непродуктивно, е твърде реалистично. Времето е твърде малко за възможностите, които животът предлага. Но другото, болезне разпространеното усещане за скука, т.е. усещане, че времето е много, а нещата за правене –малко – е абсурдно. 

Само ако хората знаеха, че са живи, те щяха да преливат от благодарност.

Щяхме да виждаме, че убийството на време е истинско престъпление. Ако се замислим какво имаме на тази земя, не може да не стигнем до идеята, че освен тленното си тяло притежаваме единствено времето си. Но някак в нашето законодателство наказуемо е само посегателството върху първото.

Нима смъртта не е страховита тъкмо защото си я представяме като безконечна скука? Нима религиите не успокояват тъкмо този страх като дават алтернативни идеи за смъртта? Религиите превръщат смъртта в продължение на живота. А ние сме склонни да превръщаме живота в прелюдие към смъртта.

Ако всички на този свят знаеха, че са живи, всички щяха да уважават живота на останалите хора. Нямаше да си помислят да посягат на него с оръжие или скука. Щяха да се интересуват от въздействието, което оказват върху околната среда, върху околните хора и тяхното настояще и бъдеще. Щяха да градят.

Като извод от този текст мога да заявя, че повечето хора, за съжаление не знаят, че са живи. Би било полезно да се проведе масова информационна кампания по този въпрос.