На калпава икономика и еврото и пречи
2235
Още от автора
Отминалите избори в Гърция и Франция предизвикаха множество коментарии за бъдещето на обединена Европа и на общата европейска валута. Преобладаваха песимистичните настроения, а някои автори предричаха истински апокалиптични картини, стигащи дори и до гражданска война в Гърция.
Какво обаче реално може да се случи? Накъде ще тръгнат съседите? След шарената картина от изборите е ясно, че каквото и правителство да се състави в Атина, то няма да наложи исканото от ЕС затягане на колана. Това, преведено от бюрократичен на български език означава, че гърците ще изядат и изпият отпуснатите милиарди, след което ще си занесат празната паничка в Брюксел и ще поискат някой да им я напълни отново. Сериозните икономически издания са единодушни, че когато това стане, единственото разумно решение ще бъде изритването на Гърция от еврозоната и обявяването на фалита и. Авторите обаче внимателно избягваха да споменат простичката истина, че еврото се въведе не по икономически, а изцяло по политически причини. И че пак политиците са тези, които ще решат какво да се прави с Гърция и с другите държави, поели по стъпките и. Всяка страна е различна. Народите им са различни (дори и когато говорят един език като Австрия и Германия) и икономиките им се различават. Затова и валутите им са различни – защото ценността на една валута не е в отпечатаните хартийки, а в стойността на стоките и услугите, които стоят зад нея. Именно по тази причина всяка страна си има централна банка и основна задача на тези централни банки е чрез въздействие с икономически лостове да поддържат в съответствие реалната икономика и отпечатаните банкноти, т.е. книжните пари наистина да са адекватно обезпечени с реални икономически активи.
С въвеждането на еврото обаче централните банки загубиха тази своя функция. Фактически всички страни, които възприеха еврото, бяха поставени в условията на валутен борд! Независимо дали става въпрос за Гърция или Финландия, Малта или Франция – на всички бяха наложени едни и същи, определени от бюрократи и политици в Брюсел правила. И съвсем логично, след изтичането на „медения месец”, избутаните под килима проблеми започнаха да избиват на повърхността. Какво ще стане от тук нататък с Гърция? Лично на мен ми се струва, че богатите страни ще бъдат притиснати и опитите за спасяването и ще продължат – т.е. гърците ще получат още милиарди за ядене и пиене. Докога? Не е ясно. В политиката всичко се решава чрез задкулисни сделки и никой няма да попита обикновените германци дали са съгласни да плащат сметките за узо и сиртаки.
Как това ще се отрази на еврото? Ще се откажат ли европейските страни от него и ще се завърнат ли към собствените си валути? Темата напоследък е много модерна за обсъждане, но лично аз не смятам че ще се случи в близкото бъдеще. И последно – къде в тази картинка е нашето място? Очевидно е, че скоро няма да видим ценоразписите в евро. Но всъщност има ли толкова голямо значение? Та ние сме във валутен борд и то от много години! И имаме фиксиран към еврото лев. Или казано по друг начин – отдавна живеем по същите правила като страните от еврозоната. Така че за нас еврото е по-скоро формалност и не очаквам да бъде панацея за икономическите ни болести.
Какво обаче реално може да се случи? Накъде ще тръгнат съседите? След шарената картина от изборите е ясно, че каквото и правителство да се състави в Атина, то няма да наложи исканото от ЕС затягане на колана. Това, преведено от бюрократичен на български език означава, че гърците ще изядат и изпият отпуснатите милиарди, след което ще си занесат празната паничка в Брюксел и ще поискат някой да им я напълни отново. Сериозните икономически издания са единодушни, че когато това стане, единственото разумно решение ще бъде изритването на Гърция от еврозоната и обявяването на фалита и. Авторите обаче внимателно избягваха да споменат простичката истина, че еврото се въведе не по икономически, а изцяло по политически причини. И че пак политиците са тези, които ще решат какво да се прави с Гърция и с другите държави, поели по стъпките и. Всяка страна е различна. Народите им са различни (дори и когато говорят един език като Австрия и Германия) и икономиките им се различават. Затова и валутите им са различни – защото ценността на една валута не е в отпечатаните хартийки, а в стойността на стоките и услугите, които стоят зад нея. Именно по тази причина всяка страна си има централна банка и основна задача на тези централни банки е чрез въздействие с икономически лостове да поддържат в съответствие реалната икономика и отпечатаните банкноти, т.е. книжните пари наистина да са адекватно обезпечени с реални икономически активи.
С въвеждането на еврото обаче централните банки загубиха тази своя функция. Фактически всички страни, които възприеха еврото, бяха поставени в условията на валутен борд! Независимо дали става въпрос за Гърция или Финландия, Малта или Франция – на всички бяха наложени едни и същи, определени от бюрократи и политици в Брюсел правила. И съвсем логично, след изтичането на „медения месец”, избутаните под килима проблеми започнаха да избиват на повърхността. Какво ще стане от тук нататък с Гърция? Лично на мен ми се струва, че богатите страни ще бъдат притиснати и опитите за спасяването и ще продължат – т.е. гърците ще получат още милиарди за ядене и пиене. Докога? Не е ясно. В политиката всичко се решава чрез задкулисни сделки и никой няма да попита обикновените германци дали са съгласни да плащат сметките за узо и сиртаки.
Как това ще се отрази на еврото? Ще се откажат ли европейските страни от него и ще се завърнат ли към собствените си валути? Темата напоследък е много модерна за обсъждане, но лично аз не смятам че ще се случи в близкото бъдеще. И последно – къде в тази картинка е нашето място? Очевидно е, че скоро няма да видим ценоразписите в евро. Но всъщност има ли толкова голямо значение? Та ние сме във валутен борд и то от много години! И имаме фиксиран към еврото лев. Или казано по друг начин – отдавна живеем по същите правила като страните от еврозоната. Така че за нас еврото е по-скоро формалност и не очаквам да бъде панацея за икономическите ни болести.
коментара
