X
 
 

Светите безсребърници вместо безбожния маскарад

Автор: Ангел Иванов
5699 7

Още от автора

Спомени и размисли покрай едно пътуване


Този мой пореден автостоп премина с почти постоянни стомашни болки и през магистрала “Люлин” (начална точка – кв. “Филиповци”) до Перник; там, от квартал “Бела вода” ме качиха до село Батановци; следваха Ноевци и Непразненци (местните казват, че собствено нямат празници и по поводи ходят по другоселските къщи). Изобщо, пернишките села имат ексцентрични и сурови имена, като нравите в тях – още Режанци, Бегуновци, Кошарево, Долна и Горна Секирна…

Слязох в село Гигинци и благодарих на Анонимния Шофьор. Сякаш секира съвсем почна да реже стомаха ми. Превит от болки, преминах през селото и седнах в тревата край началото на черния път. След няколко километра нататък беше Църногорският манастир “Св. Безсребърници и чудотворци Козма и Дамян“. Когато се насилих да скоча и поема нагоре, се случиха 2 неща – болката моментално изчезна и някъде в далечината знаменателно се прочу първият гръм от задаващата се лятна буря …

***

В Житията на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски четем:

“Веднъж по време на жътва един от местните жители (в малоазийския град Фереман, където били погребани двамата безсребреници – бел. автор) излязъл на нивата си да жъне. Изнемогнал от жегата, той желаел да си отдъхне, и отишъл под дъба, легнал и дълбоко заспал. Докато спял, през отворената му уста влязла змия. След като се събудил, земеделецът не почувствал никаква болка и отново се заел да работи на нивата си. Но вечерта, когато се прибрал у дома и след вечеря си легнал, почувствал страшна болка от това, че змията започнала да разкъсва вътрешностите му. От непоносимите страдания започнал да вика, и събудил от сън всичките си домашни. Те дошли при него и виждайки страшните му мъчения, не могли да му помогнат с нищо; те дори не могли да разберат каква е тази болест. Тогава болният, като не получил никаква помощ от околните, прибягнал към бързите помощници Козма и Дамян и възкликнал: "Свети лекари Козма и Дамяне, помогнете ми!" Светиите веднага побързали със своята помощ: болният заспал дълбоко, и по време на съня змията изпълзяла от устата му. Всички, които видели това чудо, се ужасили и прославили светите угодници. Когато змията изпълзяла, мъжът се събудил, и с помощта на светите безсребреници оздравял напълно.”

***

Докато вървях по черния път, гръмотевичната буря заплашително се разрасна. Започнаха да проблясват мълнии все по-често и сякаш все по-наблизо, а аз започнах да броя. Обикновено гръмотевиците са дълги до 2,5 км. Добре е човек да е на по-голямо разстояние от това - поне с  половин километър отгоре. Те се разпространяват във въздуха със скоростта на звука (около 330 метра в секунда) или за 3 км са им нужни около 10 секунди. Всеки път, когато небето проблясваше, започвах да броя. Стигах до 7, 6, 5 … Мълниите, уви, падаха опасно близо. Почнах да потичвам, но се сетих, че има случаи мълнията да последва въздушното течение, създадено от бягащия. Спрях и се огледах. Понечих да се сниша максимално и да легна плътно до земята, но напипах телефона в джоба си, извадих го и тръгнах да набирам – нещо, което е категорично непрепоръчително при такива обстоятелства. Мълниите често удрят тъкмо метални предмети и ето защо човек трябва някак да се освободи от тях, оставяйки ги поне на 20-30 метра от себе си.

Набрах баща ми, за да му поискам съвет. Отчаяна помощ може би звучи по-правдоподобно. Когато чух първия сигнал за свободно отсреща, незнайно как и защо натиснах червеното копче – затворих и захвърлих телефона.

Наново закрачих, този път по-бодро и оживено. Тогава закапаха едри капки дъжд на големи разстояния една от друга. Постепенно тези разстояния се съкратиха и почти изчезнаха. Заваля като из ведро. Трещеше си все така. Отсреща по баира с бяг се спускаше захилен монах. Поздравихме се. Гърмеше и трещеше, а той се смееше…

***

И друг път съм идвал по тия прословути пернишки села. В този край на Васильовден по стар стил близо 100 години се отбелязва празникът "Сурва". Сурвакарите (ако им кажеш кукери, има риск да се засегнат), облечени в пъстри костюми и маски, окичени с тежки чанове и хлопатари, обикалят къщите и “гонят” с невъобразим шум злите духове. Ритуалът пази връзката си с езическото минало. Ключовите думи са "здраве", "берекет", "златен сноп на нива, червена ябълка в градина". Все такива работи.

Още на табелата на с. Кошарево пътят ни тогава беше препречен от алена процесия, която веднага щурмува нашия автомобил. Сурвакарите ни наобиколиха и започнаха да се поклащат със специфични движения в кръста. Звънците задрънчаха ...

Веднага ми тикнаха менче с монети на дъното. "За здраве", изсмя ми се мъж с начернено лице и дрехи, вероятно коминочистач. Аз бръкнах в джоба и пуснах да дръннат за здраве в менчето метални левчета. Сурвакарите се похвалиха, че тази сутрин екип на Нова телевизия  бил в селото - в една от къщите при приготвянето на трапезата и на площада. Младата репортерка била много хубава. Илия Луков пял народни песни.

Огледах ги тези момци от всички възрасти - костюмите им от червени парцали, някои с маски от пуешки пера, хлопатарите ясни - имаше и по 30 кг - в ръце носеха дървени чукчета, за да плашат по-добре караконджулите. Освен бойната дружина в червено, имаше и други мистични или не чак толкова мистични превъплъщения: мечка, която ходи на четири крака, търкаля се и гази за здраве старите хора в дома; двойка жених и начервена булка - слабо момче в народна носия; поп в расо, който държеше дървено разпятие и др.

Още снощи са се събрали на селския площад и са захванали ритуала. Сетне цяла нощ се подкрепяли с кърваво вино и кристална ракия, за да подготвят онова разположение на духа, което ще им позволи да влязат успешно в битката с тъмните сили. Дремнали са малко, час-два, не повече. Рано сутринта, още по тъмно, са излезли от общата порта, малко сънени, малко сърдити на деня, но готови за подвизи.

Сега бавно и упорито обикаляха къща след къща. Маршрутът и редът на къщите се определя от водача, т. нар. "бюлюкбашия", избран след гласуване, обикновено опитен и заслужил деец на празника, със специален костюм от много платове като на Йовковия Серафим, с орлово перо на калпака и сабя в едната ръка. Повежда останалите със свирка в уста и сочи със сабята следващата къща.

Сурвакарите влизаха в двора и започваха да се друсат до смях и ярост. После “свещенодействаха” и в самия дом на стопаните. Може и в градината, в обора при животните... На изпроводяк хората им даваха двулевки и шише ракия. За целта две момчета - голобради левенти - носеха по една десетлитрова туба от минерална вода. В едната през широкото гърло вкарваха смачаканите банкноти, а в другата много внимателно се изливаше ракията.

Като в литературната реалност на Стайнбековата "Улица Консервна", където Мак и момчетата сипваха съучастнически задигнатия от бара алкохол в общо вместилище. Когато тубата на сурвакарите се напълнеше, онзи, чийто дом е най-близо, изтичваше и я опразваше за ново двайсет.

Предстоеше им обикаляне до тъмно. Нямаше да спрат, преди да “очистят” и последната къща, в която са останали хора. После щяха си допият, да свалят звънците и костюмите, да "претрезнеят" и да се върнат на работа и делничен живот в Перник. Имаше нещо сурово в очите и лицата на тези юнаци. Стъпваха бавно и несигурно, очите им плуваха зачервени, после в миг избухваха в танц, но меланхолията на дневната светлина вече ги настигаше …

***

Светите братя Козма и Дамян получили от Бога дара на изцелението и с него лекували душите и телата на хората. Помагали и на животните. От никого не взимали нищо, тъй като вършили всичко това не заради печалба, не за обогатяване със злато и сребро, но заради Бога, желаейки чрез любовта към ближния да изразят любовта си към Него. Избавяли от болестите не толкова с билки, колкото с името на Господа, без пари и награда, изпълнявайки Христовата заповед: “Даром получихте, даром давайте!“. Затова те получили от вярващите името “безвъзмездни лекари, безсребреници“.

***

Видях в далечината портата на монастира. Беше изваляло и изтрещяло. Небето се отвори и пусна благодатна светлина, която огря измитата и осветена от бурята природа. Обителта е на близо век, като първоначално се е намирала в подножието на връх Тумба, в местността Китка. Църногорският манастир бил един от малкото български манастири, които продължили да функционират и след османското нашествие, налагайки се като духовно и просветно огнище за населението в района. Около 1737-39 е опожарен от турците, за да възкръсне малко по-късно благодарение на няколко хилендарски монаси, които открили лековит извор и решили да преместят манастира до него. През 1937г. той остава без монаси, а след 1944г. е превърнат в концлагер, за да се трансформира по-късно в пионерски лагер. В крайна сметка Гигинската света обител се превръща в обор и запустява. До 1998г. , когато духовната дейност е възобновена и започва възстановяването на стопанството и връщането на имотите.

Ето ме и мен близо 20 години по-късно. Вир вода, захилен като монаха одеве, в манастирската магерница при вкусното кисело мляко; при отец Никанор – игумена, който е като рок звезда за светските медии с неговата история как напуска Уолстрийт, за да дойде тук; при целебното аязмо на Светите безсребърници; в Дома на Бога …

***

Светата Православна църква е отредила на 1 ноември да се празнува именно паметта на свв. Козма и Дамян. По църковному всъщност празниците се отбелязват още от Вечерната служба предния ден,  в случая - 31 октомври. По това време обаче много хора са заети да подготвят своите грим и костюм за Тиквения празник. В стремежа си да бъдат “cool” и “free”, по западно, по американски готини, те имат опитите за противопоставяне на нелепицата “Хелоуин“ за назадничава православна патриотарска пропаганда. Милите, те не знаят или не искат да узнаят и повярват, че Православието не е нещо провинциално, етнофилетистко и средновековно, а е световната спасителна Истина; знаят и имитират “trick or treat”, но не и делото на стареца Ефрем Филотейски тъкмо в Щатите – създадените от него близо 20 православни манастира, сред които най-големият е “Св.Антоний“ в пустинята на Аризона. Когато Америка се обръща все повече към Православието, ние оставаме захаросани холивудски епигонци на чужди заблуди.

И изобщо:

Лицемерен и неверен народ, който външно уж  празнува и благодари на будителите – възрожденци и освобожденци – но хули Бога, Вярата и Църквата, които са вдъхновили и оформили същите тези герои на българското, заради които съществуваме физически и духовно днес. Достатъчно ли е да споменем само имената на св.св. Кирил и Методий, св. Климент Охридски, св. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, св. Патриарх Евтимий Търновски и разбира се Дякона и Апостола, за когото има сведения, че до бесилото се изповядал  и причастил с Тялото и Кръвта Христови …

Съвременни православни светци от 20 век открито говорят и действат срещу натрапения Тиквен празник. Като споменахме САЩ и стареца Ефрем Аризонски, да споменем и св. Йоан (Максимович) – Архиепископ Шанхайски и Сан-Франциски чудотворец. Той също бил целител-безсребреник. Нощите му преминавали в молитва, бодърствал постоянно и никога не лягал да спи.

Една нощ група руснаци решила да организира (падало се събота срещу неделя) бал в чест на Хелоуин. В катедралния храм в Сан Франциско, когато се отслужвало първото Всенощно бдение в памет на току-що канонизирания св. Иоан Кронщадски, за голямо огорчение на Владиката присъствали съвсем малко хора. След службата той отишъл на мястото, където се провеждал балът. Качил се по стълбите и влязъл в залата за огромно удивление на присъстващите. Музиката тутакси спряла и в настъпилата пълна тишина Владиката започнал бавно да обикаля из залата с жезъл в ръка, гледайки гневно онемелите хора. Не отронил и дума, пък и не било нужно – самото му присъствие пронизало съвестта на всеки един, както станало видно от всеобщото вцепенение. После мълчаливо си тръгнал, а на другия ден в храма изсипал гръм и мълнии на свещен гняв, като с огнена ревност призовавал всички към благочестив християнски живот.

Духовен наставник на св. Йоан (Максимович) е св. Николай (Велимирович), който също завършва служението си на Църквата и живота си в САЩ. Св. Николай Сръбски приживе се обръща и към всеки от нас с прочутото си поръчение: “Пази вярата си, българино, брате!“. A в една своя проповед също говори за Хелоуин:

“Костюмите на скелети са измислени като подигравка с почитта на Църквата към Светите мощи“. И по-нататък: “Ясно е, че ние, като православни християни, не можем да участваме в това събитие по никакъв начин (дори да го приемем само като шега) и нашето участие в него би било идолопоклонническо предателство към Нашия Бог и към Нашата Свята Вяра.“. Припомняме – това са думи на светец.

Хелоуин няма нищо общо с католическия празник на всички светии. Хелоуин не е католически, а езически празник. Уви, много хора мислят обратното. Папа Григорий Четвърти дори въвежда празника “Вси Светии” в отчаян опит да откъсне народа от келтските езически обичаи. Е, не успява. В нашата народна традиция също е вкоренено езическото начало. Еквивалент на Хелоуин са кукерските и сурвакарски ритуали, където отново уж се гонят злите сили.

Малко хора знаят, че нашата Православна църква също има празник (Неделя) на Всички светии. Тя е седмица след Петдесетница, а след още седмица е Неделя на Всички български светии.

Накрая нека обърнем внимание на един конкретен пасаж от Светото Писание. В Евангелието на Матей четем:

22. Тогава доведоха при Него едного от бяс хванат, който беше сляп и ням; и го изцери, тъй че сляпонемият прогледа и проговори.
23. И целият народ се чудеше и думаше: да не би Този да е Христос, Синът Давидов?
24. А фарисеите, като чуха това, рекоха: Той не изгонва бесовете, освен чрез Веелзевула, бесовския княз.
25. Но Иисус, като знаеше техните помисли, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои.
26. И ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му?
27. И ако Аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.
28. Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е до вас царството Божие.
29. Или, как може някой да влезе в къщата на силния и да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния? и тогава ще ограби къщата му.
30. Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.
31. Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците;
32. и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят.
33. Или признайте дървото за добро и плода му за добър, или признайте дървото за лошо и плода му за лош; защото по плода се познава дървото.

Матей 12:22-33

В това е проблемът, за вярващите. Хелоуин (Сурва) днес е масова (поп) култура, но чрез него, съзнателно или не, ние повтаряме лъжата на фарисеите и хулим Господ Иисус Христос, че изцерява бесноватите не със Своята Божествена сила, а с тази на Велзевул, един от най-висшите демони (в буквален превод “Повелител на мухите” – отпратка към великия роман на Уилям Голдинг).

Злото не се гони със зло, дори второто да е уж само символ и маскарад. Да се уподобиш на някого, означава частично или всецяло да станеш като него, в известен смисъл – да станеш него. За вярващите, бесовете не са шега работа. Всъщност, да ги възприемат така, вероятно е в изгода на последните.

А всички рано или късно ще станем вярващи.

 

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители
Реклама