X
 
 

Светите безсребърници вместо безбожния маскарад

Още от автора

Спомени и размисли покрай едно пътуване


Този мой пореден автостоп премина с почти постоянни стомашни болки и през магистрала “Люлин” (начална точка – кв. “Филиповци”) до Перник; там, от квартал “Бела вода” ме качиха до село Батановци; следваха Ноевци и Непразненци (местните казват, че собствено нямат празници и по поводи ходят по другоселските къщи). Изобщо, пернишките села имат ексцентрични и сурови имена, като нравите в тях – още Режанци, Бегуновци, Кошарево, Долна и Горна Секирна…

Слязох в село Гигинци и благодарих на Анонимния Шофьор. Сякаш секира съвсем почна да реже стомаха ми. Превит от болки, преминах през селото и седнах в тревата край началото на черния път. След няколко километра нататък беше Църногорският манастир “Св. Безсребърници и чудотворци Козма и Дамян“. Когато се насилих да скоча и поема нагоре, се случиха 2 неща – болката моментално изчезна и някъде в далечината знаменателно се прочу първият гръм от задаващата се лятна буря …

***

В Житията на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски четем:

“Веднъж по време на жътва един от местните жители (в малоазийския град Фереман, където били погребани двамата безсребреници – бел. автор) излязъл на нивата си да жъне. Изнемогнал от жегата, той желаел да си отдъхне, и отишъл под дъба, легнал и дълбоко заспал. Докато спял, през отворената му уста влязла змия. След като се събудил, земеделецът не почувствал никаква болка и отново се заел да работи на нивата си. Но вечерта, когато се прибрал у дома и след вечеря си легнал, почувствал страшна болка от това, че змията започнала да разкъсва вътрешностите му. От непоносимите страдания започнал да вика, и събудил от сън всичките си домашни. Те дошли при него и виждайки страшните му мъчения, не могли да му помогнат с нищо; те дори не могли да разберат каква е тази болест. Тогава болният, като не получил никаква помощ от околните, прибягнал към бързите помощници Козма и Дамян и възкликнал: "Свети лекари Козма и Дамяне, помогнете ми!" Светиите веднага побързали със своята помощ: болният заспал дълбоко, и по време на съня змията изпълзяла от устата му. Всички, които видели това чудо, се ужасили и прославили светите угодници. Когато змията изпълзяла, мъжът се събудил, и с помощта на светите безсребреници оздравял напълно.”

***

Докато вървях по черния път, гръмотевичната буря заплашително се разрасна. Започнаха да проблясват мълнии все по-често и сякаш все по-наблизо, а аз започнах да броя. Обикновено гръмотевиците са дълги до 2,5 км. Добре е човек да е на по-голямо разстояние от това - поне с  половин километър отгоре. Те се разпространяват във въздуха със скоростта на звука (около 330 метра в секунда) или за 3 км са им нужни около 10 секунди. Всеки път, когато небето проблясваше, започвах да броя. Стигах до 7, 6, 5 … Мълниите, уви, падаха опасно близо. Почнах да потичвам, но се сетих, че има случаи мълнията да последва въздушното течение, създадено от бягащия. Спрях и се огледах. Понечих да се сниша максимално и да легна плътно до земята, но напипах телефона в джоба си, извадих го и тръгнах да набирам – нещо, което е категорично непрепоръчително при такива обстоятелства. Мълниите често удрят тъкмо метални предмети и ето защо човек трябва някак да се освободи от тях, оставяйки ги поне на 20-30 метра от себе си.

Набрах баща ми, за да му поискам съвет. Отчаяна помощ може би звучи по-правдоподобно. Когато чух първия сигнал за свободно отсреща, незнайно как и защо натиснах червеното копче – затворих и захвърлих телефона.

Наново закрачих, този път по-бодро и оживено. Тогава закапаха едри капки дъжд на големи разстояния една от друга. Постепенно тези разстояния се съкратиха и почти изчезнаха. Заваля като из ведро. Трещеше си все така. Отсреща по баира с бяг се спускаше захилен монах. Поздравихме се. Гърмеше и трещеше, а той се смееше…

***

И друг път съм идвал по тия прословути пернишки села. В този край на Васильовден по стар стил близо 100 години се отбелязва празникът "Сурва". Сурвакарите (ако им кажеш кукери, има риск да се засегнат), облечени в пъстри костюми и маски, окичени с тежки чанове и хлопатари, обикалят къщите и “гонят” с невъобразим шум злите духове. Ритуалът пази връзката си с езическото минало. Ключовите думи са "здраве", "берекет", "златен сноп на нива, червена ябълка в градина". Все такива работи.

Още на табелата на с. Кошарево пътят ни тогава беше препречен от алена процесия, която веднага щурмува нашия автомобил. Сурвакарите ни наобиколиха и започнаха да се поклащат със специфични движения в кръста. Звънците задрънчаха ...

Веднага ми тикнаха менче с монети на дъното. "За здраве", изсмя ми се мъж с начернено лице и дрехи, вероятно коминочистач. Аз бръкнах в джоба и пуснах да дръннат за здраве в менчето метални левчета. Сурвакарите се похвалиха, че тази сутрин екип на Нова телевизия  бил в селото - в една от къщите при приготвянето на трапезата и на площада. Младата репортерка била много хубава. Илия Луков пял народни песни.

Огледах ги тези момци от всички възрасти - костюмите им от червени парцали, някои с маски от пуешки пера, хлопатарите ясни - имаше и по 30 кг - в ръце носеха дървени чукчета, за да плашат по-добре караконджулите. Освен бойната дружина в червено, имаше и други мистични или не чак толкова мистични превъплъщения: мечка, която ходи на четири крака, търкаля се и гази за здраве старите хора в дома; двойка жених и начервена булка - слабо момче в народна носия; поп в расо, който държеше дървено разпятие и др.

Още снощи са се събрали на селския площад и са захванали ритуала. Сетне цяла нощ се подкрепяли с кърваво вино и кристална ракия, за да подготвят онова разположение на духа, което ще им позволи да влязат успешно в битката с тъмните сили. Дремнали са малко, час-два, не повече. Рано сутринта, още по тъмно, са излезли от общата порта, малко сънени, малко сърдити на деня, но готови за подвизи.

Сега бавно и упорито обикаляха къща след къща. Маршрутът и редът на къщите се определя от водача, т. нар. "бюлюкбашия", избран след гласуване, обикновено опитен и заслужил деец на празника, със специален костюм от много платове като на Йовковия Серафим, с орлово перо на калпака и сабя в едната ръка. Повежда останалите със свирка в уста и сочи със сабята следващата къща.

Сурвакарите влизаха в двора и започваха да се друсат до смях и ярост. После “свещенодействаха” и в самия дом на стопаните. Може и в градината, в обора при животните... На изпроводяк хората им даваха двулевки и шише ракия. За целта две момчета - голобради левенти - носеха по една десетлитрова туба от минерална вода. В едната през широкото гърло вкарваха смачаканите банкноти, а в другата много внимателно се изливаше ракията.

Като в литературната реалност на Стайнбековата "Улица Консервна", където Мак и момчетата сипваха съучастнически задигнатия от бара алкохол в общо вместилище. Когато тубата на сурвакарите се напълнеше, онзи, чийто дом е най-близо, изтичваше и я опразваше за ново двайсет.

Предстоеше им обикаляне до тъмно. Нямаше да спрат, преди да “очистят” и последната къща, в която са останали хора. После щяха си допият, да свалят звънците и костюмите, да "претрезнеят" и да се върнат на работа и делничен живот в Перник. Имаше нещо сурово в очите и лицата на тези юнаци. Стъпваха бавно и несигурно, очите им плуваха зачервени, после в миг избухваха в танц, но меланхолията на дневната светлина вече ги настигаше …

***

Светите братя Козма и Дамян получили от Бога дара на изцелението и с него лекували душите и телата на хората. Помагали и на животните. От никого не взимали нищо, тъй като вършили всичко това не заради печалба, не за обогатяване със злато и сребро, но заради Бога, желаейки чрез любовта към ближния да изразят любовта си към Него. Избавяли от болестите не толкова с билки, колкото с името на Господа, без пари и награда, изпълнявайки Христовата заповед: “Даром получихте, даром давайте!“. Затова те получили от вярващите името “безвъзмездни лекари, безсребреници“.

***

Видях в далечината портата на монастира. Беше изваляло и изтрещяло. Небето се отвори и пусна благодатна светлина, която огря измитата и осветена от бурята природа. Обителта е на близо век, като първоначално се е намирала в подножието на връх Тумба, в местността Китка. Църногорският манастир бил един от малкото български манастири, които продължили да функционират и след османското нашествие, налагайки се като духовно и просветно огнище за населението в района. Около 1737-39 е опожарен от турците, за да възкръсне малко по-късно благодарение на няколко хилендарски монаси, които открили лековит извор и решили да преместят манастира до него. През 1937г. той остава без монаси, а след 1944г. е превърнат в концлагер, за да се трансформира по-късно в пионерски лагер. В крайна сметка Гигинската света обител се превръща в обор и запустява. До 1998г. , когато духовната дейност е възобновена и започва възстановяването на стопанството и връщането на имотите.

Ето ме и мен близо 20 години по-късно. Вир вода, захилен като монаха одеве, в манастирската магерница при вкусното кисело мляко; при отец Никанор – игумена, който е като рок звезда за светските медии с неговата история как напуска Уолстрийт, за да дойде тук; при целебното аязмо на Светите безсребърници; в Дома на Бога …

***

Светата Православна църква е отредила на 1 ноември да се празнува именно паметта на свв. Козма и Дамян. По църковному всъщност празниците се отбелязват още от Вечерната служба предния ден,  в случая - 31 октомври. По това време обаче много хора са заети да подготвят своите грим и костюм за Тиквения празник. В стремежа си да бъдат “cool” и “free”, по западно, по американски готини, те имат опитите за противопоставяне на нелепицата “Хелоуин“ за назадничава православна патриотарска пропаганда. Милите, те не знаят или не искат да узнаят и повярват, че Православието не е нещо провинциално, етнофилетистко и средновековно, а е световната спасителна Истина; знаят и имитират “trick or treat”, но не и делото на стареца Ефрем Филотейски тъкмо в Щатите – създадените от него близо 20 православни манастира, сред които най-големият е “Св.Антоний“ в пустинята на Аризона. Когато Америка се обръща все повече към Православието, ние оставаме захаросани холивудски епигонци на чужди заблуди.

И изобщо:

Лицемерен и неверен народ, който външно уж  празнува и благодари на будителите – възрожденци и освобожденци – но хули Бога, Вярата и Църквата, които са вдъхновили и оформили същите тези герои на българското, заради които съществуваме физически и духовно днес. Достатъчно ли е да споменем само имената на св.св. Кирил и Методий, св. Климент Охридски, св. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, св. Патриарх Евтимий Търновски и разбира се Дякона и Апостола, за когото има сведения, че до бесилото се изповядал  и причастил с Тялото и Кръвта Христови …

Съвременни православни светци от 20 век открито говорят и действат срещу натрапения Тиквен празник. Като споменахме САЩ и стареца Ефрем Аризонски, да споменем и св. Йоан (Максимович) – Архиепископ Шанхайски и Сан-Франциски чудотворец. Той също бил целител-безсребреник. Нощите му преминавали в молитва, бодърствал постоянно и никога не лягал да спи.

Една нощ група руснаци решила да организира (падало се събота срещу неделя) бал в чест на Хелоуин. В катедралния храм в Сан Франциско, когато се отслужвало първото Всенощно бдение в памет на току-що канонизирания св. Иоан Кронщадски, за голямо огорчение на Владиката присъствали съвсем малко хора. След службата той отишъл на мястото, където се провеждал балът. Качил се по стълбите и влязъл в залата за огромно удивление на присъстващите. Музиката тутакси спряла и в настъпилата пълна тишина Владиката започнал бавно да обикаля из залата с жезъл в ръка, гледайки гневно онемелите хора. Не отронил и дума, пък и не било нужно – самото му присъствие пронизало съвестта на всеки един, както станало видно от всеобщото вцепенение. После мълчаливо си тръгнал, а на другия ден в храма изсипал гръм и мълнии на свещен гняв, като с огнена ревност призовавал всички към благочестив християнски живот.

Духовен наставник на св. Йоан (Максимович) е св. Николай (Велимирович), който също завършва служението си на Църквата и живота си в САЩ. Св. Николай Сръбски приживе се обръща и към всеки от нас с прочутото си поръчение: “Пази вярата си, българино, брате!“. A в една своя проповед също говори за Хелоуин:

“Костюмите на скелети са измислени като подигравка с почитта на Църквата към Светите мощи“. И по-нататък: “Ясно е, че ние, като православни християни, не можем да участваме в това събитие по никакъв начин (дори да го приемем само като шега) и нашето участие в него би било идолопоклонническо предателство към Нашия Бог и към Нашата Свята Вяра.“. Припомняме – това са думи на светец.

Хелоуин няма нищо общо с католическия празник на всички светии. Хелоуин не е католически, а езически празник. Уви, много хора мислят обратното. Папа Григорий Четвърти дори въвежда празника “Вси Светии” в отчаян опит да откъсне народа от келтските езически обичаи. Е, не успява. В нашата народна традиция също е вкоренено езическото начало. Еквивалент на Хелоуин са кукерските и сурвакарски ритуали, където отново уж се гонят злите сили.

Малко хора знаят, че нашата Православна църква също има празник (Неделя) на Всички светии. Тя е седмица след Петдесетница, а след още седмица е Неделя на Всички български светии.

Накрая нека обърнем внимание на един конкретен пасаж от Светото Писание. В Евангелието на Матей четем:

22. Тогава доведоха при Него едного от бяс хванат, който беше сляп и ням; и го изцери, тъй че сляпонемият прогледа и проговори.
23. И целият народ се чудеше и думаше: да не би Този да е Христос, Синът Давидов?
24. А фарисеите, като чуха това, рекоха: Той не изгонва бесовете, освен чрез Веелзевула, бесовския княз.
25. Но Иисус, като знаеше техните помисли, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои.
26. И ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му?
27. И ако Аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.
28. Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е до вас царството Божие.
29. Или, как може някой да влезе в къщата на силния и да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния? и тогава ще ограби къщата му.
30. Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.
31. Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците;
32. и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят.
33. Или признайте дървото за добро и плода му за добър, или признайте дървото за лошо и плода му за лош; защото по плода се познава дървото.

Матей 12:22-33

В това е проблемът, за вярващите. Хелоуин (Сурва) днес е масова (поп) култура, но чрез него, съзнателно или не, ние повтаряме лъжата на фарисеите и хулим Господ Иисус Христос, че изцерява бесноватите не със Своята Божествена сила, а с тази на Велзевул, един от най-висшите демони (в буквален превод “Повелител на мухите” – отпратка към великия роман на Уилям Голдинг).

Злото не се гони със зло, дори второто да е уж само символ и маскарад. Да се уподобиш на някого, означава частично или всецяло да станеш като него, в известен смисъл – да станеш него. За вярващите, бесовете не са шега работа. Всъщност, да ги възприемат така, вероятно е в изгода на последните.

А всички рано или късно ще станем вярващи.

 

Кой има имен ден днес, 25 юли
Кой има имен ден днес, 25 юли

На 25 юли имен ден празнуват всички, които носят името Анна, Анка, Ани, Анани, Яна, Янула, Янина, Блага, Добри и производните им. Най-оригиналните...