X
 
 

Какво ни причиняват новините

Още от автора

Здравейте! Вие сте с новините на еди-коя си телевизия, еди-кое си радио или пък четете еди-кой си вестник. Независимо кое име стои зад това универсално "еди", е твърде вероятно да получите един и същ тип преобладаваща информация, а именно - за най-"ексклузивните" вести от деня. Нека обаче разгледаме по-подробно тяхната същност.

            Бих искал да се отклоня от стандартния модел на коментар върху конкретно събитие - преди да анализираме дадена ситуация е необходимо да определим подхода, начина на изразяване на гледната си точка. За съжаление в наши дни почеркът на медиите в представянето на новините се уеднаквява и то далеч не за добро. Това е не само мое мнение - голяма част от приятелите ми, също млади хора, с които обсъждаме възгледите си за информационната действителност, го споделят.

            Имам  вярата, че съм търсещ, интересуващ се човек - следя новините и желая да съм запознат с всичко, което ме заобикаля. Напоследък обаче започнах да наблюдавам по-изкъсо не толкова самите новини, колкото внимателно определената стратегия за тяхното поднасяне и акценти. Досега не се задълбочавах - ами, събитията са си такива, свивах рамене. Гадни, тъжни, хубави - стават всякакви неща. После забелязах, че думичките "гадни" и "тъжни" изникват преди "хубави", когато се сетя за новини. И наистина, вечер пускам телевизора, уморен и стресиран от поредния тежък ден... и какво да видя - водещата новина е за брутално убийство, кражба, катастрофа, земетресение, буря, наводнение, евакуация на хора или други разнородни инциденти; следва вест за поскъпване на тока, водата, централното отопление и законопроект за нова такса "въздух"; за финал, черно-бялата снимка на един човек и тъжният глас на водещия, че днес се сбогуваме с този човек, поклон пред светлата му памет. Как да не заспиш спокойно?

            Не ме разбирайте погрешно - тъжни събития се случват, длъжни сме да им обърнем внимание, най-малкото за да не ги допускаме. Не можем да заровим глава в пясъка и да се правим, че всичко си е наред. А и не бива. Защо обаче, наред с гореспоменатите събития, родните, а и световните медии споменават толкова рядко и някак мимоходом добрите новини? Колко рядко чуваме например за успешна трансплантация и спасен човешки живот в резултат от дарение на анонимни благодетели; или за успех на наши таланти в областта на културата, науката, спорта; или за ново откритие, което дава надежда в глобален мащаб... този списък е равностоен по обхват на другия. Когато съзнателно започнах да търся добри новини, открих, че не било особено трудно - поводи за усмивка и доказателства за промяна в положителен план изобилстват. Защо обаче ги скриват от нас - въпросът остава неизяснен.

            Ще завърша с едни думи на актьора Джоко Росич, който вече не е сред нас, но чиито разсъждения ме впечатлиха със своята правота: "Това, което ни набутват непрекъснато в очите нашите медии... слагат цялата измет на обществото на първа страница, за да ни се набие в очите. Мъдри хора са казали – ако цял живот се взираш във фекалиите, то тогава животът ти ще стане страшно миризлив. Лекарството за подобряване на нашето битие е да се произвеждат материални и духовни блага". Кое ще изберем - фекалиите или благата? Зависи изцяло от самите нас...