Фалитът на държавата

Още от автора

Както е добре известно от историята фалитът на държавата е явление, което започва в средата на 21-ви век, когато в духа на неолибералната потребителска култура, се появяват редица фирми, които предлагат офшорни финансови услуги на обикновените граждани. Рекламните кампании са изключително агресивни и показват нагледно по какъв начин световните елити избягват да плащат данъците си с помощта на офшорни фирми, а слоганът на кампанията е БЪДИ ЕДИН ОТ ТЯХ. И гражданите масово решават да бъдат едни от тях. На тях отдавна им са омръзнали подобни примери от областта на съвременното социално неравенство. И кой би ги обвинил? Какво означава притежателят на милиони да плаща данъци колкото секретарката си? Не е ли това несправедливо?

- Разбира се, че е несправедливо – казва си обикновеният човек, който едва връзва двата края. – И ако те го правят, защо да не последвам примера им?

В началото това води до покачване на доходите на по-бедната част от населението на земята. В същото време последиците от това явление са фатални за държавните бюджети, които все повече и повече издишат. Има някакви малки и нелепи опити да се спре цялото това безумие, които са насочени спрямо елитите.

- Спрете да го правите, за да спрат да го правят и хората. И държавата да продължи да живее.

Това е в най-общи линии посланието на държавата, което обаче не е разчетено от елитите.

- Толкова години не сме се минавали. Няма да се минем сега – е техният отговор.

Така държавите фалират една по една. Настъпва огромна икономическа криза без никакви изгледи за някакво решение.

Всеки ученик, който е внимавал в часовете по история, обаче, много добре знае,че през цялото това време решението чака зад ъгъла. То ще се появи в най-подходящия момент и ще е еднакво изгодно и за елитите, и за обикновените хора.

Докато държавите фалират, обаче, никой дори не подозира, че проблемът толкова скоро ще бъде решен и се разразява вълна от масови самоубийства и посипване на косите с пепел в най-разнообразни форми. Усещането е за пълна безизходица и за край.

Но не бива да забравяме, че всеки край на нещо, е начало на нещо друго.