Мисли с червен нос (от студа)

Не съм съвсем сигурен какво точно е Коледа. Може би затова се говори за “мистика” и “тайнство” на празника. Или пък и тези думички са някакви рекламни шаблони в брошурите за намаления през декември …

 Но ми се струва, че Коледа със сигурност не е няколко неща.

 Коледа не е навалицата по магазините. Не е тълпата консуматори-поклонници в новия храм – МОЛ. Не е черна като петъка на свръхотстъпките. Намерете видеа от въпросния пазарен ден по света. Ще видите шокиращи кадри. Как човеци прегазват човеци край плъзгащата се врата заради система за домашно кино. Как две  възрастни жени се  млатят заради сешоар. Как младо момче изпада в транс пред намерения кивот на собствения си живот – видеоигра.

 Решихме, че Смисълът е зад витрината. Че е стока, която може да се купи. По празниците – сравнително евтино.

 Коледа сякаш не е това.

 Коледа не е и Дядо Коледа. Точно както Санта Клаус не е Сейнт Николас. Тъкмо вторият е база за комерсиализирания образ на червено-бял старец с чувал и вид на впиянчен самотен човек, обикалящ по кофите, налудно захилен. Всъщност, Свети Николай Мирликийски Чудотворец е християнски светец, почитан и от православни, и от католици. На Никулден почитаме именно неговата личност, а не тази на шарана. Най-общо казано, той е правил тайни добрини на хората. Не ги е афиширал и не е тръбял за тях на пазара в малоазийския град Мир или във фейсбук. Например, подхвърлял е кесии със злато през прозорците на бедните. Не през комина, а през прозореца. В комина е пълно с черни сажди, а прозорецът е вход на свелината.

 Близо 17 века по-късно, тогава все по-замогващата се компания за производство на тъмна газирана безалкохолна напитка, чието първо име е “Кока” и чиято първа и най-важна съставка е захарта (в огромни количества), заема за свое рекламно лице добротворния “имидж” на Св. Николай и между другото първоначално го облича в сини дрехи. Впоследствие историята е известна - той става червен, легендата се разгръща, излиза от рекламата в живия живот, появава се в кишата на всеки ъгъл и влиза в детските градини, а във всяко семейство някой измежду мъжете облича нелепия костюм, слага брада и си преправя гласа за пред най-малките.

 Дядо Коледа е лъжа (да не се бърка с тайнство, красива илюзия и т.н.), която трябва да зарадва малчуганите и междувременно да ги подготви за материалния свят, в който навлизат. Ние лъжем децата, за да са послушни през годината. Награждаваме с материални придобивки тяхната доброта, която изискваме наготово, а не възпитаваме с усилие и отдаденост. Те трябва да си изяждат супата, да спят следобеден сън и да си пишат домашните, защото само тогава Дядо Коледа ще им донесе най-желаното – кукла или плейстейшън. Има нещо крайно цинично в тези договорки между родители и деца. Прилича на търговия.

 Някой трябва  да каже на децата, че Дядо Коледа не съществува. Някой трябва да каже на големите, че Коледа не е в подаръците и предметите. Странно как  говорим за Коледен дух, когато сме потънали в материалното.

 Оказва се, че Коледа е манифест на мъртвата материя и на лъжата. Прощавайте за силните думи. Но, вижте, Рождество е друго нещо. Рождество е Живот и Истина. Раждане на Живота и на Истината. Начало на Пътя.

 Преди малко повече от 2000 години в една пещера, сред сламата на животинските ясли, се ражда Човек и Бог. Ражда се там, защото във Витлеемската странноприемница не се намерило място. Колко символично е това – днес ние сякаш също не намираме място за Рождество и Родения в хладните хижи на нашите сърца.

 В коледния мол е по-топло.

 И все пак, Радостно Рождество!