X
 
 

6 години по-късно – какво не ни казаха за войната в Сирия

Автор: Руслан Трад
8281 8

Още от автора

Журналистите често казваме, че читателите не четат това или онова, или че нямат интерес към по-сериозни теми – в това число, международните.

Грозната истина е, че ние не направихме достатъчно, за да насочим вниманието на всички читатели, слушатели и зрители към онези събития, които се отразяват на собствения ни живот, макар често да нямаме никаква директна връзка с тях. Политиката може и да не е интересна за нас, но ние сме интересни за политиката – неписан закон, който убягва от ежедневието ни. Случаят с войната в Сирия е същият. Този конфликт има толкова голямо значение, че се намеси като тема в предизборните кампании на редица партии от Великобритания до България. Политици изграждаха имиджа си върху това как говорят за Сирия и бежанците, появяваха се и изчезваха политически движения, а у нас истерията и липсата на информираност доведоха до създаването на стереотипи и митове, помогнали на популизма да остане край нас в най-тежката си форма.

Не мислете, че вина носят само редакциите и лобитата зад тях. Често собственото невежество и липсата на желание да работиш професионално се отразява много повече от това кой олигарх седи зад еди-коя-си медия. Темата за Сирия също не прави изключение и за шест години все още има основни неща за конфликта, които са продукт не на обяснение и информираност, а на конспиративни разговори по време на вечеря.

Войната не е война

През 2011 година избухна общонационално протестно движение, насочено към реформиране на главните ведомства в Сирия. От март същата година в продължение на няколко месеца протестите се случваха първоначално всеки петък – първият почивен ден в седмицата – а след това всеки ден. В някои градове демонстрациите станаха толкова популярни, че се събираха по 500 000 души – като например в Хама.

Често се казва, че поводът за демонстрациите е арестът и мъчението на няколко деца в град Дараа, но това е само част от поредица събития, случили се в контекста на общоарабските бунтове, започнали през декември 2010 година. Причината за протестите е много по-стара и е свързана със същността на формата на управление в Сирия и десетилетната доминация върху местната политика на клана Асад, появил се на сцената през 1960-те години след преврата на партия Баас. Фаворизирането и едновременно с това прочистване на основното ядро на държавата от всеки, който не е приближен на новата класа, предизвиква редица трусове и бунтове – от 1970 година до 2011 година има няколко бунта, сред които най-тежки са тези през 1980-те, а след това през 2001 и 2005 година.

Войната, с която свързваме Сирия днес, избухна през 2012 година заради намесата на армията и силите за сигурност малко по-рано в опит да се потуши вълната от протести, които постепенно се превърнаха във въоръжен бунт срещу управлението на Асад. Гражданският конфликт избухна в момента, когато от демонстрантите се оформи ядро от хора, желаещи да продължат с военни способи. Към тях се присъединиха редица военни и полицаи – дезертиралите войници станаха близо 80 000 в началото на войната. Впоследствие редица казарми бяха разграбени из цялата страна, полицейски и военни пунктове бяха опожарявани и атакувани, а оръжието попадна в появилите се по градове и села местни антиправителствени милиции. До края на 2012 година, заради степента на дезертьорства и отказът на мнозина сирийци да се включат в армията, се създадоха и проправителствени групи, които до този момент са гръбнакът на Асад. Така постепенно започнаха тежките сражения и въздушни удари, причинили бежанска вълна от 5 милиона души. 600 000 души загубиха живота си до днес.

Мини световна война

От бунт срещу управлението на Асад, конфликтът започна да придобива регионално значение, когато започнаха да се намесват и други държави като Саудитска Арабия и Иран. До 2014 година във войната вече се бяха включили по един или друг начин Йордания, Катар и Турция.

От гледна точка на световните сили, Сирия е дълбоко нежелана за дискусия тема. Те не само не желаят да бъдат включвани, но и избухналите протести през 2011 година са нежелано събитие. Към онзи момент всички големи държави са ангажирани с проблемите на финансовата система и увеличаването на влиянието на Китай. Държави като Франция и Великобритания заемат позиция в защита на демокрацията само защото това е очаквано от международната общност и техните граждани. Но западните държави до днес остават най-вече наблюдатели и никога не предприемат сериозни действия срещу президента Башар Асад. Това се отнася и за САЩ. Барак Обама остави огромни пробойни в американската политика в Близкия изток и Сирия е една от тях. Т.нар. "червена линия", която той постави през 2013 година при използването на химическо оръжие в Дамаск, се превърна в обект на подигравки, карикатури и разочарование.

От този момент се случиха две неща: на първо време, надеждата на мнозина сирийци, че могат да разчитат на Запада, се сринаха, а на второ място, Русия запълни вакуума и две години по-късно се намеси във войната в Сирия директно с армия. От 2013 година руската политика в световен мащаб е във възход, за разлика от тази на САЩ, и до голяма степен това се дължи не само на събитията в Украйна, но най-вече на станалото спрямо Сирия.

Намесата на Русия през 2015 година спасява режима на Асад, според думите на Сергей Лавров. Тази намеса променя изцяло и динамиката на цялата война, предизвиквайки засилване на крайните групи като рефлекс срещу появата на руската армия. От тази ситуация се възползва особено добре клонът на Ал Кайда в Сирия – Нусра. Макар да обявиха своето отцепване от терористичната група и да смениха няколко пъти името си, бойците им досега използват антируската реторика, за да печелят подкрепа на населението, което ежедневно е бомбардирано от авиацията на Кремъл.

Към цялата картина се включва и Иран, който участва не само със свои военни сили, но подкрепя милиции и спасява икономически Асад. За Техеран влиянието над Дамаск е още една стъпка в проправянето на коридор от Иран до Средиземно море и затова гледа на Сирия като на особено важна територия. След 2016 година със свои части се намесва и Турция, която атакува кюрдските сили в Северна Сирия, подкрепени пък от САЩ. Всички тези събития определят бъдещето развитие на конфликта и го променят изцяло. Програмата за въоръжение на бунтовниците, която Обама развива, се оказва провал. Междувременно, макар демонстрации да има и до днес всеки петък – едновременно срещу радикалите и срещу Асад - те са далеч от медийното внимание.

2014 година промени фокуса и значението на конфликта в Сирия

Преди три години на сцената се появи "Ислямска държава". Джихадистката групировка вече беше пуснала корени в съседен Ирак, а през 2014 година атакува бунтовническите сили в Източна и Северна Сирия, завземайки от тях град Ракка и по този начин установи свой щаб в Сирия. До кроя на същата година групировката завзе 35% от страната и още толкова от Ирак.

Съществуват редица конспиративни теории относно произхода на "Ислямска държава", но нито една от тях не засяга провала на местните правителства и особено това на Ирак. След американската инвазия през 2003 година, бившите баасисти – членовене на Баас и приближени на Саддам Хюсеин – се съюзиха с местния клон на Ал Кайда и се включиха в избухналата гражданска война. Правителството на Нури ал Малики засили още повече отчуждаването на цели райони, населени най-вече с арабско сунитско население. Репресиите и острото навлизане на Иран след 2010-2011 година, когато в Ирак също има демонстрации, вкарват свежа кръв в редиците на радикалните групи. През 2009 година "Ислямска държава", която се ражда от останките от иракския клон на Ал Кайда, разполага едва с няколко десетки активни бойци и още толкова спящи клетки. През 2014-2015 година лидерството на групировката може да разчита на близо 100 000 души, а до 2016 година започва да развива своя терористична индустрия с продажба на петрол, пренос на дрога и антики, и производството на коли-бомби и дори снаряди и модифицирани оръжия.

С появата на "Ислямска държава" и всичко последвало, светът започна да забравя за войната в Сирия до такава степен, че унищожението на групировката днес се смята за край на конфликта. Забравя се най-важното: джихадистите са продукт на хаоса, не причина за него. С преместването на фокуса от гражданската война и нейния произход върху сензационността на "Ислямска държава" се промени изцяло и темата за Сирия. Днес малцина могат да кажат какво стана през 2011 година и защо това няма общо с "Ислямска държава". Някои – включително анализатори – смятат дори, че в Алепо, където се случиха едни от най-тежките сражения между бунтовници и правителство, не е имало бунтовници, а "Ислямска държава".

Шест години на митове и легенди

Така, през 2017 година малцина могат да кажат с конкретика кои са основните събития в най-важния и голям конфликт в наши дни – сирийската гражданска война. През годините се появиха различни теории – особено популярна е тази за прокарването на газопроводи и петролопроводи. Според нея, войната избухва защото Катар иска да прокара тръба с газ до Европа, а Иран тръба с петрол от неговата територия отново до Европа, като и двата проекта минават през Сирия.

Такива идеи е имало наистина, а също така и за двете страни тези възможности за важни, но никога не се стига до конкретни действия за стартирането на проектите. Любителите на конспиративни теории и анализаторите, които ги разпространяват в ефир, забравят също, че в момента, когато избухват протестите и Катар, и Иран са приятели на режима в Сирия. През 2010 година туристите от Персийския залив са основен процент от посетителите на страната, религиозните поклонници от Иран са се увеличили в пъти, а най-гледаният новинарски канал е "Ал Джазира".

Не само това, но има общи икономически проекти за десетки милиони, от които режимът и приближените му бизнесмени директно печелят. Към цялата картина можем да добавим и отношенията с Израел, които към 2010 година са особено благоприятни за Асад. Често се казва, че Израел седи зад протестите в Сирия, но това лесно може да се оспори. Асад опитва да стабилизира отношенията с Израел още няколко години преди 2011 година. Самите израелски официални лица – включително от генералния щаб – са заявявали, че от тяхна гледна точка промяна на управлението в Сирия не е добре дошло и години наред остават без позиция. Повод за коментари става фактът, че в израелски болници са лекувани ранени при удари на сирийската армия, сред които има и бойци на Нусра, но това никога не е била целенасочена политика на Израел. Тел Авив се интересува единствено от това Хизбулла да не засилва позициите си в Сирия и особено в граничните райони и окупираните Голански възвишения.

За тези шест години се промениха няколко пъти политическите и военни съюзи в Сирия. Фронтовите линии също са различни – понякога различни всеки месец. В целия този хаос медиите се съсредоточиха единствено върху "Ислямска държава", защото групировката нанесе атаки в Западна Европа. Но вместо да се търсят корените на проблема, мнозина предпочетоха кратката версия. Няма правителство в района, което да не е работило по един или друг начин с "Ислямска държава", включително в изкупуването на петрол. Тези нюанси, обаче, остават встрани.

Може да се говори с дни за войната в Сирия.

Тези разговори не могат да минат без препратки към историята, разясняване и припомняне на основни събития от близкото минало. Не може да се обсъжда Сирия без посочване на всеки един играч. Всички ние, журналисти и анализатори, имахме възможността да разясним тези въпроси на аудиторията си, но се провалихме.

Днес цинизмът е част от разговора за Сирия и митовете и легендите преобладават за сметка на фактологията, изследванията и обяснението на събитията. 

6 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • колкото толкова 5 колкото толкова преди 5 месеца Профил на трол?
    Много силна статия! С много неистини. Подмяна на факти, премълчаване на събития. Какво накара хората в Тунис, Египет и т.н. да се опълчат на властите? Или по-точно чии деийствия на "Западните демокрации" помогнаха за това? Че Саддам Хюсеин беше идиот да нападне Кувейт - спор няма. Но незнанието на манталитета и културата на хората в арабския свят от псевдоанализатори доведе до това, че д виж още ›› руг не по-малък идидот - Джорш Буш-младши, разби Ирак. Последва безвластие и целия букет от проблеми там. До какво доведоха "арабската пролет" в Тунис и Египет? Спад в икономиката и в двете страни, и безредици и проблеми във втората - Мюсюлмански братя на власт, Шериат и т.н. И кой беше в основата на "пролетта"? Да не би исландците?!? Ама хайде моля Ви се... Кой разби Либия - пак исландците?!? Какво се случва и сега в Либия, какво е участието на "западните демокрации" в това? Не очаквам смислен отговор. Сега на ред е Саудитска Арабия - и други около нея. Да, вече стана ясно, че това беше грешка - Тони Блеер го каза – ама е малко късно, процсът няма задна скорост. За капак баба меркел се изхвърли, та покани терорист от цял свят. Е, все съм подозирал, че западните политици са в някакъв транс, ама чак колективен идиотизъм не съм очаквал. Някои от тях все още не са разбрали какво сътвориха. Кутията на Пандора вече е отворена. Като ги гледам тия западни политици - в по-голямата си степен са бездетни или несемейни. Ами да вземат да си родят по 2-3 деца, да си ги отгледат, че тогава да се занимават с политика. А "дописникът" от статията ми говори за Иран, Турция, Русия и колко са велики СЩА ... Абе байно, като се запали чергата на комшията и твоята може да пламне. А СЩА е далеч. И едва ли ще дойде да ти спасява седалищните части. За справка - в случай на конфликт между две държави в НАТО НЯМА КЛАУЗА, изискваща намеса на Алианса за потушаването му!!! И пак за справка - напрежението между Турция и Гърция тлее от началото на седемдесетте години.
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Анонимен 4 Анонимен преди 5 месеца Профил на трол?
    Бива глупости да се пишат, ама поне да са подкрепени с нещо. Като се говори за факти и исторически събития, се дават препратки към документи прочее. Аз мога да изсмуча от пръстите си по-достоверна и последователна история, че и по-интересна. И ще се намерят много хора да се връжат.
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Анонимен 3 Анонимен преди 5 месеца Профил на трол?
    Глупости. Арабската пролет още в самото начало бе финамсирана от САЩ ,чрез Сорост и пр. Не само,но САЩ се намесиха съвсем ефективно -не само като финансираха бунтовете в началото на 2011 г.,но и чрез свой структори на място изградени след 1992 г. Оръжието в самото начало бе внесено от Израел, с което се атакуваха казарми и полицейски управления. Сценарият бе същият като в Либия, но без резолюция виж още ›› на ООН ,САЩ им трябваше повод за намеса. А каква по добра от оръжията за масово поразяване- сценарият с Ирак. И какво стана обвиниха една атака извършена от Нусра с хлор за правителствена. Всички , които писаха ,че атаката е от позиийте на Нусра бяха заглушени- сценария сс самолета над Донбас и пр. изпипани тактики. Не само, но обвиниха сирийската армия доста по късно за атаката на Шейх Шайхун със Зарин. Не просветеният незнае какви са пораженията със зарин и ,че няма как да е зарин, но това е тема на друг разговор. Цялата история е да се свали Асад, единственият съюзник на Русия в Близкият изток. И един въпрос към автора- защо не писахте за потушаването на бунтовете в Бахрейн от саудитската армия. Или коя форма на управление е ай диктаторска- светската в Сирия или абсолютната монархия в Саудитска арабия,където редовно се избиват шиити и където християнските символи са забранени със закон, а носителят им със смърт.
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • АнонименBG 2 АнонименBG преди 6 месеца Профил на трол?
    Абсолютни глупости,една от причините руснаците да се намесят е заради въвхода на ИД по това време, защото иначе щеше да стигне и техните граници. Другата причина да се хванат за гушите САЩ и Русия са газовите находища
  • Никола: ПРАВ !!! 2.1 Никола: ПРАВ !!! преди 5 месеца Профил на трол?
    Прав!
    : 2 !
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Николай 1 Николай преди 6 месеца Профил на трол?
    Много наивна статия. Не може да се прави въоръжен бунт в стабилна държава без външна помощ.
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Правителството одобрява увеличение на пе...

Проект на постановление за определяне на нов размер на социалната пенсия за старост ще разгледа правителството по време на редовното си...

missing image
Мишки закусиха с пари от банкомат

Мишки унищожиха голяма част от банкнотите в индийски банкомат. Общата сума на щетите е 1,23 милиона рупии (близо 15 650 евро), съобщи I...