X
 
 

Стефановден. Кой библейски персонаж е Стефан?

Още от автора

Много от християнските празници, които честваме по нашите географски ширини, отдавна са загубили връзката си с Библията. Какво имам предвид ли? Става въпрос за един безконечен целогодишен празник на дузина именници, които дори не знаят какъв е произходът на името им. Още по-малко пък са наясно кой библейски персонаж или събитие честваме. Като си спомним, че вече не сме под диктатура и живеем в свободна държава, в която да си християнин не е наказуемо престъпление, можем спокойно да проявим любознателност относно етимологията на именните ни дни.

Стефановден. С какво се свързва празникът? Със Стефановците. Нищо повече. Някаква традиция, която ни дава повод да седнем заедно около претрупана софра. Но Стефан, на който е посветен 27 декември, е първият мъченик за християнската вяра. Убит е с камъни.

Като библейски персонаж ние се срещаме със Стефан в новозаветната книга „Деяния на апостолите“, написана от евангелист Лука (същият лекар Лука, който е написал и третото от четирите евангелия за Исус). Евангелистите в Библията са четирима, Матей, Марк, Лука и Йоан и те правят запис на живота на Исус – Негова биография, която в теологията се нарича „евангелие“.

Лука ни представя в „Деяния на апостолите“ какво се случва след възкресението на Исус Христос с неговите последователи. В шеста глава става ясно, че членовете на църквата в Ерусалим дават дарения за помощ на бедните. Но тъй като църквата се разраствала с бързо темпо, някои вдовици недоволстват, че са пренебрeгнати. Тогава апостолите свикват цялата християнска общност и заявяват:

„И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа. А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото. И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефана, мъж пълен с вяра и със Светия Дух.“ (Деяния 6:3-5а)

Този план е одобрен от църквата и са избрани седем мъже, които да отговарят за разпределянето на даренията за вярващите в нужда. В този библейски пасаж за пръв път е споменат Стефан. Той е първият избран от седемте мъже, които ще помагат в църква. За него се казва, че е „пълен с вяра и Светия Дух“. По-нататък в разказа четем, че Стефан не само се грижи за справедливото разпределяне на финансите, но и проповядва Божието Слово смело. Също както Исус не беше приет от своите събратя юдеи, така и Стефан е трън в очите на религиозната общност в Ерусалим. И въпреки, че вглеждайки се в Стефан, религиозните водачи виждат „лицето му, като че беше лице на ангел“, това не ги спира да го изтласкат и убият с камъни извън града. Поводът за смъртта на Стефан става неговото дръзко, огнено слово за Божия Праведник, записано в седма глава на книгата „Деяния“. Той проповядва Божието слово със сила и познание, започвайки с историята за призоваването на Авраам да поеме към Обещаната земя, за Мойсей и пророците и за коравовратия израилев народ. Тежко слово, което предизвиква гняв и омраза у религиозните лидери: „А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога; и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.“ (Деяния 7:55-56) Споменаването на Исус предизвиква яростта им и те изтласкват Стефан извън града. Убиват го с камъни. Така той се превръща в първия мъченик за християнската вяра.

За мен обаче най-запомнящи са последните думи на Стефан, с които той се обръща към своя Бог. Молитвата му е изключително смирена и лишена от егоизъм. Нещо повече, тя е изпълнена с прошка и застъпничество за онези, които посягат на живота му:

„И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.“  Това е християнство на практика. Да не обвиняваш, а да простиш, за да си в пълен мир. Затова и се казва, че Стефан „заспа“. Той не умря, душата му живее вечно в присъствието на Неговия Спасител Исус Христос.

Нека този Стефановден, освен радостта, че сме/познаваме именници, да си спомним за истинската причина за празника. Да погледнем към поуката от библейския текст. Да се замислим за важността да отстояваме това, в което вярваме, да сме смели, когато говорим истината с любов, да прощаваме щедро и да имаме вечната надежда в душите си.