Мария и Йосиф пристигат във Витлеем за наложеното от кесаря Август народно преброяване, което улеснява събирането на данъците в Империята. В странноприемницата отказват да ги настанят, защото нямало място. Поради бедност, те отиват в пещерата, където се ражда Христос.
Християнството е Избор, който има за основа най-великия дар, даден ни от Бога – Свободната воля. Християнството е най-голямата свобода – Спасителят ни освобождава от греха и смъртта – и ни кани да Го последваме в Рая, но без да ни насилва. Попитали един духовен старец:
- Отче, всички ли ще се спасят?
- Не, детето ми, само онези, които искат …
В навечерието на Рождеството, в очакването Божият син да се роди и да бъде, още веднъж – тук, сега и във вечността – трябва да изберем къде да бъдем самите ние:
В странноприемницата на отказаната добродетел или в пещерата на раждащата се Светлина.
Всъщност, цялото Евангелие говори за необходимостта от категоричен избор в живота ни: “Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.” (Мат. 5:37). Или, “Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.” (Мат. 12:30). Или, “зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си.” (Откр. 3:15-16) и др.
За това говори и Майка Мария Скобцова (1891-1945). Книгата за нея излезе у нас миналата година от издателство “Омофор“. Майка Мария посвещава живота си на бедстващите през тежките години на Втората световна война. Установявайки се в Париж, с помощта на съмишленици успява да основе социални домове за бедни, безработни и възрастни хора. Монахиня в света, тя е същевременно поетеса и интелектуалка. През февруари 1943 г. е арестувана. Обвинението е, че помага на евреи да избягат от депортиране. Не доживява победата. Загива в пещите на концлагера Равенсбрук на 30 март 1945 г. – Разпети Петък. Съюзническите войски освобождават лагера след по-малко от месец. Една от версиите за нейната смърт е, че е влязла в камерата на мястото на друга жена, която е трябвало да бъде изгорена този ден.
Ето какво казва Майка Мария Скобцова:
“Като нажежена стомана християнството пронизва сърцето и го изпепелява. И човекът изплаква: “Готово е сърцето ми, Господи, готово е!”… и в това е цялото християнство… Християнството пада в душата на всеки човек, на всяка нация, на всяка епоха и ги разсича на две. Едната част спокойно продължава да живее, както е живяла по-рано, а другата започва да гори. И тази горяща душа изпълва всичко около себе си като зараза, като пожар, като поток, като огнена пещ… Нажежената душа казва: Христос ме мъчи. Блажени са измъчваните заради Христовата тайна. Блажено е пламтящото сърце, защото то е готово!”.
През 2004 г. монахиня Мария Скобцова е причислена към лика на светиите с решение на Светия Синод на Константинополската патриаршия.
Да, Кръстът, Дървото на Живота, вертикално разсече и раздели хоризонталата на времето – преди и след Христа. След това за нас остана да изберем – отдясно със спасените или отляво с погиващите; горе в Небесното Царство или долу в преизподнята; и отново – в Пещерата или в Странноприемницата.
Какво е да откажеш подслон и грижа на бременна жена, която съвсем скоро ще роди? Ами зло е, както всяко друго зло дело, което вършим. Отказваме ли добро на всеки нуждаещ се от милост човек – отказваме на Богородица и Йосиф Обручник. Отказваме на Христос да се роди и да бъде в сърцата ни.
И обратно, тъкмо в пещерата, в някакъв смисъл, е нашето място. Пещерата като духовно пространство и преживяване. Пещерата в Православието винаги е била особен топос – още от Рождество Христово, но не само. Не мрачна дупка, а кътче, осветено от осветените от Бога подвижници, които там се борят с демоните и призовават и нас да правим същото. В пустите места няма човеци – там са бесовете. Но там неизменно е и Бог, който помага в невидимата бран, която водим и ние в света. Достатъчно е да споменем например св. Пророк Илия, пребивавал в земна пропаст, каещ се за греховете на еврейския народ, хранен от ангели, врани и гарвани, общуващ с Бога; св. Антоний Велики, един от първите християнски отшелници; Блажени Йероним, живял именно във Витлеемската пещера, и много други. Разбира се, и нашият най-голям светец – Преподобният Йоан. И днес пещерата, където той прекарва в пост и молитва 12 години, над създадената от него обител в Рилската пустош, постоянно приема поклонници.
Християнството учи, че злото (тъмнината) няма собствена същност, а е липса на добро (светлина). Пещерата не е дяволско гърло, а вход на светлината – онази невечерна, нетварна, Таворска Светлина. Пещерата (гробът, газовата камера) не е място на смърт, а на раждане, живот и Възкресение. Да си спомним и за четиридневния Лазар …
Пещерата на Христос не е пещерата на Платон. Сещате се, любомъдрата и изкусна алегория, подобна на притча, от съчинението “Държавата“, която разказва за група затворници които живеели оковани в пещера през целия си живот, обърнати с лице към стената. Те наблюдават сенките на стената от неща, минаващи пред огъня зад тях, и започват да приписват форми на тези сенки. Е, ние сме не сме оковани, а свободни да виждаме Истината – Самият Христос – във Витлеемската пещера. Да предстоим пред Новородения и да съзерцаваме неизказаната красота на лицето Му.
И когато тази вечер, тази тиха и свята нощ, се събираме около трапезата с молитва, нека погледнем нашите младенци, нашите деца. И да си спомним, че в онази пещера се ражда Богомладенецът – Същият като тях, същите като Него. Ето Го повит в ясли, сред безсловесните гадинки. Ето я Майка Му, която Го гледа с любов и страх. Ето го и Йосиф, който предусеща, че предстоят смутни времена. Ирод ще ги търси, за да ги погуби, да, предстои бягство, дори изгнаничество. Но точно сега Христос, който иде да спаси света, е новородено Бебе, което върти глава като малко коте.
Боговъплъщението е толкова чудно, толкова невероятно, че може да бъде единствено и само … Истина.
Божият Син и Сам Бог избра да се роди като човек, да приеме болезнена и унизителна смърт – разпнат на позорния и славен Кръст – и така да спаси всички нас. А можеше да Си спести всичко това. Но не го направи поради Любов. Та, какво ще изберем ние на Бъдни вечер и във вечността – да бъдем къде:
В Странноприемницата или в Пещерата?
