X
 
 

Странноприемницата или Пещерата?

Още от автора

Мария и Йосиф пристигат във Витлеем за наложеното от кесаря Август народно преброяване, което улеснява събирането на данъците в Империята. В странноприемницата отказват да ги настанят, защото нямало място. Поради бедност, те отиват в пещерата, където се ражда Христос.

Християнството е Избор, който има за основа най-великия дар, даден ни от Бога – Свободната воля. Християнството е най-голямата свобода – Спасителят ни освобождава от греха и смъртта – и ни кани да Го последваме в Рая, но без да ни насилва. Попитали един духовен старец:

- Отче, всички ли ще се спасят?

- Не, детето ми, само онези, които искат …

В навечерието на Рождеството, в очакването Божият син да се роди и да бъде, още веднъж – тук, сега и във вечността – трябва да изберем къде да бъдем самите ние:

В странноприемницата на отказаната добродетел или в пещерата на раждащата се Светлина.

Всъщност, цялото Евангелие говори за необходимостта от категоричен избор в живота ни: Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.” (Мат. 5:37). Или, Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.” (Мат. 12:30). Или, “зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си.” (Откр. 3:15-16)  и др.

За това говори и Майка Мария Скобцова (1891-1945). Книгата за нея излезе у нас миналата година от издателство “Омофор“. Майка Мария посвещава живота си на бедстващите през тежките години на Втората световна война. Установявайки се в Париж, с помощта на съмишленици успява да основе социални домове за бедни, безработни и възрастни хора. Монахиня в света, тя е същевременно поетеса и интелектуалка. През февруари 1943 г. е арестувана. Обвинението е, че помага на евреи да избягат от депортиране. Не доживява победата. Загива в пещите на концлагера Равенсбрук на 30 март 1945 г. – Разпети Петък. Съюзническите войски освобождават лагера след по-малко от месец. Една от версиите за нейната смърт е, че е  влязла в камерата на мястото на друга жена, която е трябвало да бъде изгорена този ден.

Ето какво казва Майка Мария Скобцова:

“Като нажежена стомана християнството пронизва сърцето и го изпепелява. И човекът изплаква: “Готово е сърцето ми, Господи, готово е!”… и в това е цялото християнство… Християнството пада в душата на всеки човек, на всяка нация, на всяка епоха и ги разсича на две. Едната част спокойно продължава да живее, както е живяла по-рано, а другата започва да гори. И тази горяща душа изпълва всичко около себе си като зараза, като пожар, като поток, като огнена пещ… Нажежената душа казва: Христос ме мъчи. Блажени са измъчваните заради Христовата тайна. Блажено е пламтящото сърце, защото то е готово!”.

През 2004 г. монахиня Мария Скобцова е причислена към лика на светиите с решение на Светия Синод на Константинополската патриаршия.

Да, Кръстът, Дървото на Живота, вертикално разсече и раздели хоризонталата на времето – преди и след Христа. След това за нас остана да изберем – отдясно със спасените или отляво с погиващите; горе в Небесното Царство или долу в преизподнята; и отново – в Пещерата или в Странноприемницата.

Какво е да откажеш подслон и грижа на бременна жена, която съвсем скоро ще роди? Ами зло е, както всяко друго зло дело, което вършим. Отказваме ли добро на всеки нуждаещ се от милост човек – отказваме на Богородица и Йосиф Обручник. Отказваме на Христос да се роди и да бъде в сърцата ни.

И обратно, тъкмо в пещерата, в някакъв смисъл, е нашето място. Пещерата като духовно пространство и преживяване. Пещерата в Православието винаги е била особен топос – още от Рождество Христово, но не само. Не мрачна дупка, а кътче,  осветено от осветените от Бога подвижници, които там се борят с демоните и призовават и нас да правим същото. В пустите места няма човеци – там са бесовете. Но там неизменно е и Бог, който помага в невидимата бран, която водим и ние в света. Достатъчно е да споменем например св. Пророк Илия, пребивавал в земна пропаст, каещ се за греховете на еврейския народ, хранен от ангели, врани и гарвани, общуващ с Бога; св. Антоний Велики, един от първите християнски отшелници; Блажени Йероним, живял именно във Витлеемската пещера, и много други. Разбира се, и нашият най-голям светец – Преподобният Йоан. И днес пещерата, където той прекарва в пост и молитва 12 години, над създадената от него обител в Рилската пустош,  постоянно приема поклонници.

Християнството учи, че злото (тъмнината) няма собствена същност, а е липса на добро (светлина). Пещерата не е дяволско гърло, а вход на светлината – онази невечерна, нетварна, Таворска Светлина. Пещерата (гробът, газовата камера) не е място на смърт, а на раждане, живот и Възкресение. Да си спомним и за четиридневния Лазар …

Пещерата на Христос не е пещерата на Платон. Сещате се,  любомъдрата и изкусна алегория, подобна на притча,  от съчинението “Държавата“, която разказва за група затворници които живеели оковани в пещера през целия си живот, обърнати с лице към стената. Те наблюдават сенките на стената от неща, минаващи пред огъня зад тях, и започват да приписват форми на тези сенки. Е, ние сме не сме оковани, а свободни да виждаме Истината – Самият Христос – във Витлеемската пещера. Да предстоим пред Новородения и да съзерцаваме неизказаната красота на лицето Му.

И когато тази вечер, тази тиха и свята нощ, се събираме около трапезата с молитва, нека погледнем нашите младенци, нашите деца. И да си спомним, че в онази пещера се ражда Богомладенецът – Същият като тях, същите като Него. Ето Го повит в ясли, сред безсловесните гадинки. Ето я Майка Му, която Го гледа с любов и страх. Ето го и Йосиф, който предусеща, че предстоят смутни времена. Ирод ще ги търси, за да ги погуби, да, предстои бягство, дори изгнаничество. Но точно сега Христос, който иде да спаси света, е новородено Бебе, което върти глава като малко коте.

Боговъплъщението е толкова чудно, толкова невероятно, че може да бъде единствено и само … Истина.

Божият Син и Сам Бог избра да се роди като човек, да приеме болезнена и унизителна смърт – разпнат на позорния и славен Кръст – и така да спаси всички нас. А можеше да Си спести всичко това. Но не го направи поради Любов. Та, какво ще изберем ние на Бъдни вечер и във вечността – да бъдем къде:

В Странноприемницата или в Пещерата?

 

 

Кой има имен ден днес, 25 юли
Кой има имен ден днес, 25 юли

На 25 юли имен ден празнуват всички, които носят името Анна, Анка, Ани, Анани, Яна, Янула, Янина, Блага, Добри и производните им. Най-оригиналните...