X
 
 

Ивановден е. Кой е Йоан Кръстител?

Още от автора

Днес е Ивановден. Иван е едно от най-разпространените имена в нашата държава. „Иван“ всъщност е производна форма на християнското гръцко име Ιωαννης (Йоан), което пък произлиза от еврейското име יוחנן (Йехóанан). То означава в превод „Яхве (господар, Бог) е милостив". Имената имат много специално място в еврейскoто и християнското културно наследство. Ако четем внимателно текстовете на Стария Завет ще забележим как подборът на всяко име на човек или дори местност обозначава взаимодействие на библейския персонаж с Бог. Името може да символизира благодарност, радост, скръб, мир, покаяние, очакване, триумф, поражение и т.н. Не са рядкост и героите в Библията, които при интимната си среща с Бог променят името си (Сарай на Сара, Аврам на Авраам, Симон на Петър и т.н.). Новото име означава ново начало, нов човек. Ето защо и до ден днешен именните дни са на почит в християнския свят. Те разкриват ключови случки от Библейския текст, които е добре периодично да си припомняме. Като историята за Йоан Кръстител.

В Божието слово се казва, че на земята между родените от жена не е живял по-голям човек от Йоан. Това изречение звучи гръмко и ние се запитваме да не би Йоан да е бил голям цар, пълководец, смел войник или друга ключова личност, променила историята? Както винаги обаче, приоритетите в Божието царство са диаметрално противоположни от тези на светските власти, с които сме свикнали. За Господ победата минава през отстояване на истината, скърби, печал и дори разгром. Смирението е добродетел, а не показността и гордостта. Кротките са бъдещите наследници на земята. Йоан беше един от тези човеци, които живяха кротко и смирено. В живота му нямаше нищо излишно – нито като материално благо, нито като част от поведението му. Той беше естествен. Проповядваше това, в което вярваше.

Първият запис, който имаме за Йоан, е записаната среща на баща му Захария с един ангел. Бащата на Йоан е свещеник от рода на левитите, които отговарят за поддръжката и богослуженията в храма. Съпругата му Елисавета е от Аароновите потомци, следователно е от същото племе като мъжа си. Техният син ще е потомък на левитите, по-специално на Аарон, което означава, че ще може да бъде свещеник в храма. Единственият проблем в цялата ситуация е, че и двамата съпрузи са вече възрастни и не могат да имат наследник. Божията воля обаче е друга. Ангелът, който среща Захария в храма, казва: „Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан. Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение. Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си.И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог. Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.“ (Лука 1:13-17)

В писанията има малко, но достатъчни сведения за Йоан. Знаем, че той е братовчед на Исус Христос, защото майка му Елисавета е братовчедка на Мария. След като се ражда като чудо, той порасва и живее отшелнически начин на живот. Йоан е аскет, който обитава планинската област на Юдея между град Ерусалим и Мъртво море. Облеклото на Йоан е от камилска кожа, захваната с кожен пояс около кръста. А храната му са скакалци и див мед (Матей 3:4). Йоан водеше повече от семпъл начин на живот, фокусиран върху царството Божие. Библията ни съобщава, че той кръщава с водно кръщение еврейския народ. Цели тълпи идват при Йоан, който ги кръщава в реката Йордан, след като си изповядат греховете. Йоан става изключително популярен сред евреите. Някои дори си мислят, че той може да е очакваният спасител. Йоан обаче категорично отрича да е Месията: „Аз кръщавам с вода, но сред вас има Един, когото не познавате. Той идва след мен и аз не съм достоен дори връзките на сандалите му да развържа.“ (Йоан 1:26-27) Йоан знае, че е вестител, който подготвя пътя на Исус. Той е дълбоко убеден кой е Христос и е готов да даде живота си за Него и учението Му. Йоан има свои ученици, които после стават едни от първите последователи на Исус. Самият Йоан има нечуваната превилегия да кръсти самия Господ Исус, Който грях не е извършил. Смирено, Йоан се подчинява и кръщава второто лице на Бога (Бог Син).

Йоан Кръстител дързостно разнася Божието слово. По негово време на власт е цар Ирод Антипа, син на Ирод Велики, който уби витлеемските младенци.  Ирод Антипа се развежда с жена си и се жени за Иродиада, жена на брат му Филип. Понеже това е забранено от Мойсеевия закон, Йоан казва на царя, че не може да има жената на брата си. Разгневеният Ирод заповядва да затворят Йоан в тъмница. Иродиада ненавижда Йоан и иска неговата смърт. Ирод обаче се бои да го убие, понеже знае, че той е честен човек, когото целият народ уважава и почита като пророк. Скоро след затварянето на Йоан, Ирод празнува рождения си ден с голям пир, на който са поканени велможите и началниците на Галилея. На празника Иродиадината дъщеря танцува и така се понравя на царя, че той във възторг се заклева да ѝ даде каквото си пожелае. Девойката се посъветва с майка си, която я подучва да поиска главата на Йоан Кръстител. Ирод се натъжава твърде много, но поради клетвата пред гостите си не се решава да ѝ откаже. Донасят на блюдо главата на Йоан, дават я на девойката, а тя я занася на майка си. Това е земният край на Йоан Кръстител, обезглавен от жената на царя.

Животът на Йоан Кръстител ни учи, че да си християнин е привилегия и отговорност, която може да ти коства живота. Въпреки това обаче, той е верен свидетел за Исус, който не може да не сподели с хората своята вяра и надежда. Почитта на народа към него не е свързана с материалното му положение или високия ранг в обществото или църквата – свързана е с непоколебимата му вяра в Исус и праведния му и семпъл начин на живот. Целият живот на Йоан е едно послание , че Бог е милостив.