X
 
 

Свети Валентин

Още от автора

Днес е „Св. Валентин“. Интересен е и фактът, че на този ден почти никой не проявява любопитство към личността на самия Свети Валентин. Кой изобщо е този човек и каква е била каузата му?

Легендата разказва,  че император Клавдий не искал мъжете да се женят по време на война, защото вярвал, че необвързаните са по-добри войници, тъй като при омъжените римски мъже се срещало нежелание да напускат любимите си и своите семейства. Римският свещеник Валентин се противопоставил на този закон и провеждал тайно сватбени церемонии. Заради това бил хвърлен в затвора и след това екзекутиран по заповед на императора на 14 февруари 269 г. сл. Хр.

Красива легенда, нали? Каузата на Свети Валентин е била свещеният християнски брак… не само шоколадът и картичките… Историята е поучителна, защото показва как един обикновен човек застава смело зад своите убеждения. Днес имаме огромна нужда да си припомним как дръзко е защитавано традиционното семейство в период, когато това не е било модерно. Сега също не е на мода бракът. Но като всяка мода, вярвам, че и тази ще отмине, а вечните морални ценности ще се съхранят.

Ако не ме лъже паметта, този празник на любовта е сравнително ново явление по нашите географски ширини. Не си спомням дядо ми да го е честитял на баба или баща ми на майка ми. Но, уви, дори без такъв „специален ден“ по-възрастната генерация имат щастливи и устойчиви бракове. Защо ли? Защото са живели с нагласата, че когато нещо във взаимоотношенията не е наред се проявява търпение, за „да го поправят“, а не да „ заменят“ обекта на чувствата си. А днес това е широко разпространено упражнение, практикувана наравно с купуване на нов смартфон на лизинг, теглене на кредит, избор на кинофилм, подмяна на сешоар...

Много лесно е да обявим човека отсреща за „виновен“, отколкото ние да положим усилия да станем по-любящи, по-прощаващи и по-търпеливи партньори. Изкуството е в това аз да се превърна в подходящ партньор, а не да чакам да се появи някакъв измислен във въображението ми обект, заимстван до голяма степен от Холивудските продукции... И сякаш само „специалния/ата“ супергерой (героиня) може да се появи на сцената на нашия нискобюджетен живот и да го превърне в „Уау – изживяване“ един прекрасен 14-ти февруари. И защо трябва да полагаме надеждите си на някой  друг да ни направи щастливи? Радостта е състояние на духа и зависи единствено от нас. Сещам се за дузина библейски примери за герои на вярата, които са били радостни във всякакви тежки обстоятелства. И дори са карали без шоколад на 14-ти февруари...

Не ме разбирайте погрешно, не че е лошо да има още един празник в календара, но не е необходимо той да се абсолютизира. Защото на кого е нужно да се каже (и докаже) „Обичам те!“ само веднъж в годината? Това не е еднократен акт, а многократно, постоянно повтарящо се действие 365 дни в годината. А най-готиното е, че 24/7, 365 дни в годината има Един, който ни обича безрезервно. Това е Нашият Създател, който дари живота си за нас, „за да не погине ни един, но да има вечен живот“. Така, че цитатът който изниква в главата ми на този любовен ден не е нито от Шекспир, нито от Яворов, а от Божието Слово. Бог да ни благослови да обичаме винаги по този начин:

„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.

 И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.

Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,

не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“ (I Послание към Коринтяните 13:1–3)

 

Лиляна Петкова

Как да направиш незабравим рожден ден
Как да направиш незабравим рожден ден

Всички знаем колко важен може да бъде рожденият ден на любим човек, защото независимо от връзката (партньор, майка, баща, син и т.н.) искаме този...