X
 
 

Ничии или общи деца?!

Още от автора

За Коледа дъщеря ми и внукът ми бяха решили да посетят един от домовете за деца без родителска грижа в София, за да дари той спестяванията си от подаръци за две години. Сумата е скромна, около 400 лв., но той си ги пази в специална кутия в детската стая и не взема от тях. Не успяха, защото домът беше затворен по някаква причина... Сетих се за това, попадайки на поредната статистика - 1000 деца годишно биват изоставяни у нас още в родилния дом. Близо 40% са в риск и още толкова са с физически увреждания.

Когато обикалях домове в Североизтока като журналист, се натъквах на чудовищни гледки на болни деца, завити с по едно войнишко одеяло. Местните твърдяха, че персоналът краде дървата за огрев, чаршафи, телевизори и храна, които се даряват от добри хора. Заради видяното и чутото, създадох едно сдружение от успели с работата си жени, които ежемесечно внасяха суми за децата от най-големия дом в областния град. Със събраните пари се откриваха сметки на абитуриентите за месеците преди първата работа или университета. Обличахме ги за бала с тоалети от местни фирми и организирахме празненство, за да усетят радостта от завършването като другите деца. Бяхме горди с първия художник и с традицията, която създавахме. Беше един опит да бъдем полезни на другите, на общите ни деца.

В същото време работата ме сблъска с още една гледна точка върху "нашите деца". Разследвах случай с имотни измами, които бяха предизвикали намесата на Варненската прокуратура. За целта имах среща с доверен адвокат, за да съм точна в преценката си. Срещата ни прекъсна човек, който искаше дарение за дом в Южна България. Дадох своята малка лепта, но адвокатът покани човека в кантората си, която беше до медията, в която работех. Отидохме заедно, за да продължим работата си. Адвокатът извади 300 лв. и ги даде на човека. В прилив на благодарност, той разказа, че работи за жена от Стара Загора, която изпраща по 10-15 души в различни градове – плаща по 200 лв., пътни и дневни и те "заработват" колкото могат за "каузата". Някой беше разработил ноу-хау върху нещастието на мними или съществуващи деца, беше създал мрежа, която се храни добре от добронамереност, щедрост и наивност. Двете страни на медала, както се казва.

Има, слава Богу и фондации с наистина идеални цели, които успяват да провокират творчеството у децата без родители, организирайки летни лагери за тях. С парите от разпродажбата на прекрасните им рисунки, подпомагат битието и развитието им. Или както се пее в песента: „Черно и Бяло в един неделим кръговрат” ...Може би е назрял моментът усилията на всички добротворци да се обединят в името на общите деца на нацията под егидата на Президентството. И не само по Коледа, а целогодишно, целенасочено и със стратегия за бъдещето. Единен фонд за бъдещето на ничиите деца.

Преди много години бях поразена от книга за древната Лемурия. Антични автори пишеха, че по сведения на посетилите легендарния остров, там децата се отглеждали общо и грижите за тях били първостепенни, защото никой не бил сигурен кое от всички е точно неговото дете. Странно, интересно и провокативно решение на древните. Дори и да е литературна измислица, те кара да се замислиш над човешката природа.

Ако Вие имате идеи, мнение, опит, споделете с мен. Може би греша, може би съм права? Може да съм закъсняла в търсенето, може да съм подранила?