X
 
 

Етюд от Мелник

Автор: Константин Мравов
3279 0

Още от автора

Кръчма с възрожденски интериор. По стените - пушки, черги, малки менци, картини на мостчета и къщи от архитектурните резервати в България. Полупразно е. Мъжка компания се смее силно на някаква шега или спомен на главатаря ѝ над кани с вино и чинии с дробчета; възрастна двойка се храни и мълчи; по-млада двойка стои до тях, като момчето нежно поднася вилица с набодено парче кебапче към устата на момичето. Сервитьорка в риза с шевици обикаля.

На маса в дъното са седнали трима души на средна възраст - силно гримирана жена, с цигара и чаша ракия в едната ръка, с хубава фигура, но с прекалено впита рокля, която подчертава някои несъвършенства на времето; мъж и жена - жената също носи рокля, но й стои по-добре, мъжът е с риза, прошарен е. По масата има чинии и гювечета с остатъци от храна. Очаква се наздравица

- Силвия! Още веднъж, честит рожден ден! Благодарим ти за поканата, наздраве и остани себе си. Това е най-важното - казва Иван, вдигайки чашата си.

Чукат чашите си усмихнати.

- Хайде, наздраве, благодаря ви, че сте тук - казва Силвия и отпива.

Махва към сервитьорката, която идва усмихната.

- Рени, миличко, донеси на гълъбчетата още една бутилка от вашето вино, за мен още една малка ракийка ... И нещо да си боцкаме ... Пилешки сърчица има ли?

Рени кима при всеки детайл, накрая отговаря:

- Има, разбира се.

 - Много ти благодаря. Тук тия неща можеш да ги вземеш - посочва Силвия и се обръща обратно към гостите си, докато сервитьорката поема колкото може почти празни съдове и тръгва към бара и кухнята.

- Слушай - казва Мария - знам, че се повтарям, но все пак ми е неудобно...  

- Ти все се повтаряш, но само вие сте ми гостите и съм повече от щастлива поне вас да черпя на корем. Пък белким и нещо ти се лепне. А хотела и кръчмата са един път, а ...

- Глезиш ни - съгласи се Иван

Смеят се и продължават някакъв разговор. В Мелник е тъмно. Бели къщи с големи каменни изби са осветени от уличните лампи, други бели къщи с големи каменни изби са разположени по склоновете и са бледия фон на осветените. В затварящите кръчми готвачите са седнали да изпушат една цигара, вторачени в смартфоните си, а сервитьорките събират остатъци от масите  или пресмятат оборота.

Сутринта се познава по светлината и песента на птиците. Пияница в опърпан вид е седнал на един бордюр и е забил глава между краката си. До него е седнало улично куче. Човекът постепенно вдига глава, подпира се на ръце, става и тръгва по улицата, залитайки. Кучето тръгва след него.  

Слънцето вече е по-високо.  Застанали пред новичка мазда хечбек, цвят бордо, Иван и Мария са облечени като за път. Силвия е в анцуг, вече без тежкия грим. Двамата я прегръщат и целуват.

- Благодаря, че дойдохте и се видяхме. Точно така си го представях ...

Усмихват се.

- Ти кога мислиш да тръгваш? Да вземем да те почакаме - попита Мария приятелката си.

- А, не. Вие сте се забързали. Аз искам да изпия още едно кафе и да се поразходя пак. Сега като няма кой да ми свети може и да забърша някой овдовял винар.  

Пак смях.

- Чао, тогава, одъртяла курветино. В София е наш ред - каза Иван и се насочи към шофьорското място.

Жените се правят на възмутени и слагат ръка пред уста. После се прегръщат пак. Мария хваща главата на Силвия, целува я по челото и после за малко я поглежда в очите. Усмихва ѝ се и се качва до Иван. Колата пали и се отдалечава. Силвия остава на място и ги изпраща с поглед, после се връща обратно към хотела.

В колата Иван и Мария си мълчат, докато той шофира. Жената рязко се сеща за нещо и започва да рови в чантата си.

- Обръщай. Забравих си очилата - проверката приключва неуспешно.

- Ти ебаваш ли се, стигнахме Сандански. Трябва в 2 да съм вкъщи. Звънни на Силвия да ги вземе.

- Не, не, обръщай.

- Виж пак в чантата, сигурно са там. Или да са в сака?

- Не, не, прибрах ги в кутията и я оставих на шкафчето. После не помня да съм я взимала. Обръщай.

Иван постепенно спира, прави маневра.

- Добре де, как НЯМА ЕДИН ПЪТ нещо такова да не се случи?

- Изнервена съм, карай и изобщо не ми говори!

- ЧУЙ СЕ КАК ТИ МИ ГОВОРИШ, БЕ

Мария не отговаря на викането. Иван също млъква. Връщат се към Мелник.

Влизат в улицата на хотела. Безразличието е успокоило лицата им. Физиономиите им обаче постепенно се променят, докато колата се движи.  Двамата зяпват.

Пред хотела здрав мъж в черна тениска е притиснал главата на Силвия в капака на кола. С другата си ръка е стиснал двете ѝ ръце за китките. Тя се опитва да рита, но постепенно мъжът заключва и краката ѝ между своите. До тях е Рени, сервитьорката. Ситуацията са наобиколили мъжката компания от кръчмата, старата и младата двойка, пияницата и кучето му.

- Дръж я, мама ѝ, дръж я, звъннах на полицията, идат - сервитьорката не е на себе си - Как може бе ... За малко да изчезне. Рени това, Ренченце онова ... Ебати змията. Аз за тия пари работя един месец, ма!

- Ужас ... - заявява пияницата с кучето.  

С притисната в капака глава Силвия фиксира приятелите си, които зяпнали наблюдават ситуацията от колата. Гледа ги, без нищо да казва. По лицето ѝ е досегашният яд, но вече е спряла да се бори физически. Първо мъжът с черната тениска, а после един по един всички присъстващи обръщат поглед към Иван и Мария.

Иван включва задна предавка и колата тръгва обратно по улицата, успоредна на пресъхнала река, докато всички ги наблюдават. Накрая на дерето патрулката изчаква разминаването със слизащата мазда, а после на свой ред се насочва към хотела.                 

0 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Гийермо дел Торо снима нова версия на де...

Първият филм на режисьора Гийермо дел Торо след спечелилата "Оскар" лента "Формата на водата" ще бъде нова версия на анимацията на на ...