X
 
 

Кутия

Още от автора

Имаше всякакви кутии, малки, големи, дълги, по високи или ниски. Сред цялото това множество, потребителите предпочитаха тези кутии, които са най-шарени, предлагащи най-голямо разнообразие. Затова и на пазара се задържаха не само най-маститите, но и тези, които работеха с най-голямо желание при направата на своите кутии. Те продава мечти в картон.

Усещането да се изненадаш с нещо желано, което сам си избрал за себе си, бе несравнимо. Затова и Вера си поръчваше всеки месец от кутиите "Искрица". Те бяха пълни с луксозни на вид и красиви вещи, но достъпни по цена, така че не я затрудняваше да плаща за кутиите.

Вера живееше с големия си син. Малкият беше при баща си. Вера отдавна се бе развела със съпруга си и второто ѝ дете Антон, живееше с бившия. Вера беше пенсионер по болест. Но малката пенсия и парите от надомна работа, както и издръжката на големия, който вече работеше и си покриваше харчовете, стигаха да се скърпи бюджета за месеца. От сивото ежедневие 45-годишната жена се вадеше, като работеше своите кукли за сайт, предлагащ ръчно изработени предмети.

Вера плетеше и шиеше: мечета, момиченца, кученца, котенца, гущерчета и лисици. Купуваше шарена прежда и плат от магазин близо дома й и се занимаваше по цял следобед с ръкоделията си. Тя бе творческа личност, която обичаше да комбинира материи, цветове, форми. И се надяваше да предаде искрицата, която носи в себе си към изкуството и на своите деца.

Радостта на Вера в ежедневието, освен с плетенето на кукли, идваше всеки месец с куриер на 26-то число. Цена: 29,99 лв., толкова струваше радостта на жената за всяко 30-дневие.

На вратата се звънна. Точно 15:30 ч.

- Идва! Готова съм! Ще отворя! Идвааам! Ей, сега. - жената отключи и видя куриера в униформа, който й остави пратката, взе парите, подаде листа за подпис

- Благодаря, госпожо! До следващия месец!

- И аз Ви благодаря! До скоро, младежо.

Вера затвори, заключи и отиде в стаята си. Тя живееше в спалнята си, където и работеше. Апартаментът ѝ бе от две стаи, една за нея и една за сина ѝ, а също и кухня, и санитарен възел. Та 45-годишната дама постави кутията на леглото, върху охравата боана и разкъса с ръце опаковката на куриерската фирма. Вътре, под обвивката, както обикновено имаше картонена кутия с надпис "Искрица" и картинка на искри в емблемата. С нетърпение Вера отвори капака. В кутията имаше крем за ръце, гланц за устни, дреха за чаша и кутия течен шоколад с лешникова паста, плюс книга с рецепти за десерти.

Вера беше доволна.

- Прекрасно! - помисли си тя - Ще си хапна малко шоколад, преди да продължа с плетенето.

Тя взе супена лъжица, загреба от кутийката сладост и вкуси от фината какаово-лешникова паста. Замечта се. Това бе целта. Да си подари глътка чист въздух за сетивата.

След като изми лъжичката. Седна на леглото и продължи да плете. Зачака сина си Калоян. Калоян се прибра както обикновено към 18 ч. До 13:30 беше на училище, 12 клас, а от 14:00 до 17:30 ч. във фирма като асистент на шефа. Занимаваше се с документация. Учеше финанси в търговка гимназия и искаше да го приемат Банково и финансово дело в университета. Работеше упорито. Беше умен младеж.

Вера и Калоян седнаха да вечерят.

- Наля ли малко кайсиева?

- Да, маме. Пийни!

- Благодаря!

- Как мина днес във фирмата?

- Добре. Свърших полезна работа.

- Браво! Все да ти върви!

- Твоят ден как мина?

- Получих новата "Искрица"!

- Пак ли тези кутии!

- За мен е миг на щастие! Ако на теб не то харесва, това си е твоя работа!

- Добре. Да не се караме.

- Да, добър апетит!

- Добър!

Майка и син хапнаха и понеже бяха капнали, си легнаха веднага. На следващата сутрин всичко започна както обикновено. Но Вера, докато си пиеше кафето, се присети, че има и "Искрица" за господа, не само за дами.

- Ще му поръчам! Ще се зарадва. Може да си промени мнението. Пък и наскоро имаше имен ден.

Вера хвана лаптопа и поръча една кутия за Калоян, като отиде до куриерската фирма, за да я плати предварително. След това се захвана с шев и кройка и даже се отнесе, забрави за кутията.

Минаха 17 дни. Кутията дойде. Този път в 18:00 ч., заедно с тази на Вера. Целта беше Калоян да се изненада.

Отначало той погледна скептично на подаръка, но след това с плам отвори пакета и надигна капака на кутията. Вътре имаше мъжка козметика, силно кафе и канче за еспресо. Това му трябваше на Калоян. Той обичаше кафето рано сутрин. Заради него се будеше рано. За да може да погледа пейзажа навън, отпивайки от черното злато, заради което Етиопия се бе прочула. А афтършейвът му свършваше и този от "Искрица" дойде тъкмо на време. Чашата само щеше да освежи ежедневието му.

Калоян се замисли.

- Добре. Зарадва ме. Сега какво искаш да направя за теб? - попита майка си

- Запише се на курс по компютърен дизайн.

- Мислиш, че ще ми трябва.

- О, да! А и е нещо, което искам за теб.

- Добре ще се запиша.

След няколко дни Калоян провери колко е курса. Оказа се 350 лв. Имаше толкова. Беше спестил от работата във фирмата. Записа се, посещаваше занятията вечер. Научиха го как да прави дизайн на сайт, на стоки, на печатни издания и пр. Когато си взе документа от фирмата, която предлагаше обучението, каза за курса на шефа си. Той се зарадва и веднага му възложи да направи блог за дейността на фирмата. Постепенно започна да му възлага все повече задачи. Сайт, дизайн на продукти.

Калоян си мислеше за кутията и как промени живота му. Той завърши, взе си матурата и се записа в университет желаната специалност. Младият мъж стигна до извода, че малките неща могат да дадат импулс в живота. Искрицата, която да промени битието и съзнанието.

Христина беше управителка в малък квартален магазин за хранителни стоки. Всеки ден я изнервяха доставчици, с които не спираше да се кара. Един за млякото, друг за месото, трети за зеленчука... Беше й омръзнало.

Колегите ѝ виждаха това. Рожденият ден на Христина наближаваше.

- Да я изненадаме с нещо! - каза щандистката на топла точка

- Добре, предложи! - отговори ѝ регал

- Гледах в интернет кутии с изненади. Казват се "Любов". На Хрис това ѝ липсва. Малко любов!

- Действай, аз ще организирам колегите да съберем парите. Колко трябват?

- 28 лв.

- О.К. ще ги имаме!

Галя поръча кутията, а Марги събра парите от Марио - склададжията, който по цял ден мъкнеше палетите и Виктор - касиерът.

Дойде празничната дата. Христина не подозираше нищо. Дойде отново на работа, както винаги на време. Поздрави екипа и започна да преглежда документите за доставка.

В 12 ч., както беше поръчала Галя, дойде куриерът. Галя набързо му плати и каза да изчака, за да изненадат Хрис.

- Госпожице, има пратка за Вас! - каза мъжът от куриерската фирма

- Какво дължа?

- Вече е платено!

- За мен!

- Да, заповядайте.

И тогава всички служители в магазина запяха "Честит рожден ден". Първо на български, а след това и на италиански, защото Христина много обичаше Италия. Бяха се постарали да научат песничката и на друг език.

Хрис се просълзи. Беше много емоционална, макар да го прикриваше.

- Благодаря, колеги! Много благодаря!

- Хайде, връщайте се на работа! - каза собственичката и всички бързо се върнаха по местата си

Христина отвори кутията. Вътре имаше пластмасова играчка-сърце, чаша със сърце, гримове, душ гел и книга - любовен роман. Хрис се зарадва. Обичаше да чете. А и да изглежда красива. А също и сърцата като символ - червени и пълни със симпатична обич.

След работа Христина, която живееше близо до магазина, отнесе кутията вкъщи. Похвали се на баба си, с която живееше. След това отиде пред компютъра, за да каже за подаръка на приятелките във Facebook. И ѝ хрумна...! Да подарява по една кутия на всеки свой приятел за негов празник.

Едва заспа през нощта от вълнение. Не след дълго започна с подаръците. За Трифон Зарезан, за Тодоровден, за рождени дни. Е, не прекаляваше, по 1-2 кутии на месец. Приятелите ѝ се радваха на подаръците. Христина получи и продължи да получава капка по капка приятелска любов от колегите в магазина и отвърна със същото. Любов за любов. Предай нататък с кутии! Защото доброто поражда добро, а протегнатата ръка трябва да бъде здраво хваната и държана.

Дима живееше в Москва. Беше 27-годишен дизайнер на компютърни игри. Всеки месец си поръчваше от кутиите "Книга". Правеше ги момиче с руска кръв, което живееше в друга страна, но много обичаше книгите и затова искаше да раздава колкото се може от тях на хората и да ги радва. Е, и себе си с резултата от продажбите, но това не бе най-същественото за нея.

На всяко 20 число Дима получаваше новата "Книга", пълна с книги, книгоразделители, тефтери, химикалки и пр. Дима реши да обяви тема за "Книга" в руска социална мрежа, в която имаше профил. Започнаха да му пишат хора от цяла Русия, Украйна, България, които получаваха "Книга".

Така се запозна с Варя. Варя беше момиче от скромен произход. Родителите й бяха селскостопански работници. Но и Варя поръчваше кутии. Обичаше четенето и вещите, свързани с любими книги. Варя и Дима си пишеха. Писаха си 6 месеца, преди да решат да се видят в Москва, в един от търговските си центрове.

Дима избра красива риза за срещата. А Варя рокля на цветя и сиво сако. Бяха се разбрали да носят по една червена кърпичка в горния джоб на връхната си дреха, за да се познаят. А също и всеки да носи любима книга.

Дима и Варя бързо се познаха.

- Дима!

- Варя!

- Приятно ми е!

- На мен!

- Представих си те по-различна. С очила и някоя задръстена.

- Разочарован ли си?

- Ни най малко!

- Да се седнем някъде!

- На по кафе?

- Да, кафето винаги е верен спътник в щастливите моменти!

Дима и Варя се разприказваха в кафето на мола. Не им стигнаха два часа да се наприказват. Разделиха се, но Дима обеща да гостува на Варя на село. Двамата бяха щастливи, че са открили верен приятел по книга.

Малките радости осмислят живота и го правят по-поносим и изпълнен със смисъл. Защото кой, ако не ти, се цениш най-много и ще си обърнеш внимание, когато имаш най-сериозна нужда. Човек открай време обича да се награждава и модата с кутиите, пълни с изненади е заключение по темата.