X
 
 

Тримата глупаци през 2018 г.

Още от автора

Цако, Дако, Вако си седяха в кръчмата при ЖП гарата в родния им град. Наливаха се с вино и ракия, отразяваха по някоя и друга бира, играеха карти и табла.

Цако беше военен пенсионер. Беше си взел пенсията, преди да навърши 55 и сега си пийваше кротко стограмката, и чакаше по-добро бъдеще за себе си и армията.

Дако беше бивш машинист. И той пенсионер. Сега се развличаше с пиене, пеене и хазартни игри.

Вако беше с решение на ТЕЛК. Живееше с майка си и се издържаха с двете пенсии: телковата и тази за стаж и възраст на старата жена.

Тази колоритна компания се допълваше от пътници, които си пийваха в заведението, преди да се качат във влака. А още от работещите на гарата, които идваха да си вземат по някое кафе и разбира се, от местните безделници, всякакви безработни шмекери.

Цако подхвана:

- Армия ни трябва на нас. Едно време какви танкове имахме! Само някой да пръдне до границата и отиваше в затвора или в гробищата. Сега огради ще ми строят! И баба ми може да я прескочи тая ограда, ако се напъне с една стълба.

- Стига се е напъвала баба ти, ами хвърляй карта! - сряза го Дако, който беше страстен играч на белот

- Абе, армия! Ми, че тя струва скъпо! Откъде пари? Да има за пенсии, за инвалиди. Иначе сме живи умрели. - смънка Вако

- Не си прав, Вако! Не си прав! Един автомат да ми дадат, мамичката им и ще ги спукам тия нелегални емигранти! - разпали се Цако

- Ама те имат права! Не може така! Бюджет им се отпуска, лагери... Не става! Децата им искат да ходят на училище.- каза Вако

- Дако, какво се умълча, бе? - избоботи Цако

- Слушам ви. И какво, армията ще оправи емигрантите. Ами, че те вашите началници в армията, все фурнаджийски лопати. И така, и така се въртят. Да не стане някоя беля с това оръжие. На войника му дай да стреля! Ами, ако убият някой бежанец или чужд войник. После иди оправяй скандала!

- Е, те затова са ни фурнаджийските лопати - заважничи Цако - ще се извъртим мазната и готово! Само да ми дадат Калашника! Мамицата им, ще ги потроша тия талибани ли са, шиити ли са, един Господ ги знае!

- Цако, - каза Дако - ти какво мислиш сега за тези рускини, украинки, дето идват да работят при нас. Ще го бъде ли туризма?

- А-аа, рускинята е хубава жена. От сой! Едно време все такива гледахме да хванем. Съветски гражданки! Стабилни са, държат на работа. А украинките, нашего брата!

- Абе, аз не вярвам туризмът да успее с такива! Сигурно и те като нашите гледат да скатаят! - изломоти Вако и се почеса по главата

- Хубави, викаш! - каза Дако - А що наши красавици заминаха за чужбина! Сервитьорки, секретарки, хостеси, пък някои за червените фенери ги подбират!

- Всичко е, защото няма армия! - пак отбеляза Цако - Българският войник е научен да пази българската дама, да я закриля. Една роза ще й даде, пък на танц ще я покани, пък може и да се ожени за нея и стабилно семейство да завърти.

- Цако, - каза Дако- хайде да се качим на влака за Пловдив! Да се разходим. Ще уредя да пътувате без пари.

- Може! - каза Цако

- Хайде! - смотолеви Вако

И тримата се качиха на железница и отпутува до града под тепетата. По пътя в купето им се развали прозореца. Заваля дъжд и всичко влизаше при тях. Цако хвана с ръка подвижната част на стъклото и рамката и така пътуваха чак до Пловдив.

По едно време при тях се качи момиче с кученце. Беше го скрила в одеяло, за да не я свалят от влака. После до тях седна една баба с кокошка в клетка.

Приятелите си заразказваха истории от казармата, от работа, разговориха се с другите в купето. След 3 часа бяха на гарата в Пловдив. Слязоха от вагона.

-Ех, Дако! Какво беше Пловдив, какво стана! Сега е като гето в Бразилия. Всичко се събаря. Даже и къщите в Стария град. Слушах по новините, че бутнали една старина. - обясни Цако

- Сега ще разгледаме. - допълни Дако

- Да, ама пък все е така китен град, приветлив. - измънка Вако

- Ти на това приветливо ли му викаш, момче! - отряза го Цако - Едно време какво беше!

И тримата се заразхождаха из Пловдив. Пиха хубаво кафе. Взеха по някой сувенир. Цако се бореше със спомените си за града под тепетата от началото на 90-те, когато всичко бе по-чисто, подредено и според него по-хубаво.

Преди да се качат обратно на влака за родния си град, Цако възкликна:

- Ех, Българийо, Българийо! На къде отиваме и ние, и ти! Какво беше, какво стана!

Тримата помълчаха и се качиха обратно на влака, за да си стигнат до дома!

Знаеха, че нищо не могат да направят сами и се вайкаха един на друг. Народ без водачи е стадо овце!

 

Какво се случва, ако няма взаимна любов
Какво се случва, ако няма взаимна любов

Връзката на двама души се състои от няколко етапа и промени през годините. Съвсем нормално е, че романтичните начала - периодът в който тепърва...