Цако, Дако, Вако си седяха в кръчмата при ЖП гарата в родния им град. Наливаха се с вино и ракия, отразяваха по някоя и друга бира, играеха карти и табла.
Цако беше военен пенсионер. Беше си взел пенсията, преди да навърши 55 и сега си пийваше кротко стограмката, и чакаше по-добро бъдеще за себе си и армията.
Дако беше бивш машинист. И той пенсионер. Сега се развличаше с пиене, пеене и хазартни игри.
Вако беше с решение на ТЕЛК. Живееше с майка си и се издържаха с двете пенсии: телковата и тази за стаж и възраст на старата жена.
Тази колоритна компания се допълваше от пътници, които си пийваха в заведението, преди да се качат във влака. А още от работещите на гарата, които идваха да си вземат по някое кафе и разбира се, от местните безделници, всякакви безработни шмекери.
Цако подхвана:
- Армия ни трябва на нас. Едно време какви танкове имахме! Само някой да пръдне до границата и отиваше в затвора или в гробищата. Сега огради ще ми строят! И баба ми може да я прескочи тая ограда, ако се напъне с една стълба.
- Стига се е напъвала баба ти, ами хвърляй карта! - сряза го Дако, който беше страстен играч на белот
- Абе, армия! Ми, че тя струва скъпо! Откъде пари? Да има за пенсии, за инвалиди. Иначе сме живи умрели. - смънка Вако
- Не си прав, Вако! Не си прав! Един автомат да ми дадат, мамичката им и ще ги спукам тия нелегални емигранти! - разпали се Цако
- Ама те имат права! Не може така! Бюджет им се отпуска, лагери... Не става! Децата им искат да ходят на училище.- каза Вако
- Дако, какво се умълча, бе? - избоботи Цако
- Слушам ви. И какво, армията ще оправи емигрантите. Ами, че те вашите началници в армията, все фурнаджийски лопати. И така, и така се въртят. Да не стане някоя беля с това оръжие. На войника му дай да стреля! Ами, ако убият някой бежанец или чужд войник. После иди оправяй скандала!
- Е, те затова са ни фурнаджийските лопати - заважничи Цако - ще се извъртим мазната и готово! Само да ми дадат Калашника! Мамицата им, ще ги потроша тия талибани ли са, шиити ли са, един Господ ги знае!
- Цако, - каза Дако - ти какво мислиш сега за тези рускини, украинки, дето идват да работят при нас. Ще го бъде ли туризма?
- А-аа, рускинята е хубава жена. От сой! Едно време все такива гледахме да хванем. Съветски гражданки! Стабилни са, държат на работа. А украинките, нашего брата!
- Абе, аз не вярвам туризмът да успее с такива! Сигурно и те като нашите гледат да скатаят! - изломоти Вако и се почеса по главата
- Хубави, викаш! - каза Дако - А що наши красавици заминаха за чужбина! Сервитьорки, секретарки, хостеси, пък някои за червените фенери ги подбират!
- Всичко е, защото няма армия! - пак отбеляза Цако - Българският войник е научен да пази българската дама, да я закриля. Една роза ще й даде, пък на танц ще я покани, пък може и да се ожени за нея и стабилно семейство да завърти.
- Цако, - каза Дако- хайде да се качим на влака за Пловдив! Да се разходим. Ще уредя да пътувате без пари.
- Може! - каза Цако
- Хайде! - смотолеви Вако
И тримата се качиха на железница и отпутува до града под тепетата. По пътя в купето им се развали прозореца. Заваля дъжд и всичко влизаше при тях. Цако хвана с ръка подвижната част на стъклото и рамката и така пътуваха чак до Пловдив.
По едно време при тях се качи момиче с кученце. Беше го скрила в одеяло, за да не я свалят от влака. После до тях седна една баба с кокошка в клетка.
Приятелите си заразказваха истории от казармата, от работа, разговориха се с другите в купето. След 3 часа бяха на гарата в Пловдив. Слязоха от вагона.
-Ех, Дако! Какво беше Пловдив, какво стана! Сега е като гето в Бразилия. Всичко се събаря. Даже и къщите в Стария град. Слушах по новините, че бутнали една старина. - обясни Цако
- Сега ще разгледаме. - допълни Дако
- Да, ама пък все е така китен град, приветлив. - измънка Вако
- Ти на това приветливо ли му викаш, момче! - отряза го Цако - Едно време какво беше!
И тримата се заразхождаха из Пловдив. Пиха хубаво кафе. Взеха по някой сувенир. Цако се бореше със спомените си за града под тепетата от началото на 90-те, когато всичко бе по-чисто, подредено и според него по-хубаво.
Преди да се качат обратно на влака за родния си град, Цако възкликна:
- Ех, Българийо, Българийо! На къде отиваме и ние, и ти! Какво беше, какво стана!
Тримата помълчаха и се качиха обратно на влака, за да си стигнат до дома!
Знаеха, че нищо не могат да направят сами и се вайкаха един на друг. Народ без водачи е стадо овце!
