Мафията по български

Още от началото на прехода ни тормозят новини за организраната престъпност в България. Всъщност работата на полицията допринесе за това днес да имаме босове, които не се притесняват от нищо. Липсата на самочувствие на българския полицай ни донесе това да се страхуваме, когато гасим нощем лампите или разхождаме кучето рано сутринта.

Нещата са много по-препетени, отколкото ни се струват. Всъщност някои висши кръгове в държавата направиха така, че полицията да е смачкана по отношение на крупните престъпления и наежена към обикновените граждани и дребните хулигани. Доказателство за това е фигурата на един генерал, предполагаем, даже и според Уикипедия, основател на една от бруталните групировки на прехода, с трибуквено име.

Друго от интересните лица на мафията е президент на български футболен клуб, който сериозно пострада от войната за територия и власт между групировките.

Иначе момчетата за всичко на мафията, които постепенно се издигат и заемат ръкводна роля, са спортистите. Борци, боксьори, каратисти - всички те са научени да изпълняват команди и да се жертват и затова са ценени от кукловодите на прехода.

Мафията у нас се занимава с отвличания, върти бандите от джебчии, изнася хора за просия в чужбина, развива проституцията в страната ни и дори остава нещо и за чуждия пазар. Правят се фалшиви документи, пари, обират се банкомати.

Преди време си спомням, че в моя квартал във Варна често хващаха хора, които се занимават с печатане на пари. Всъщност това беше печатница не само за вътрешния пазар, но и за чужбина. Редовно имаше акции срещу поредните "факири" в направата на финикийски знаци. В къщите в квартала имаше куп печатници.

Историята на това иначе тихо място за живеене е интересна. Намира се точно срещу затвора във Варна. Някога тук е имало лозя, а през Средновековието това е бил краят на селище, основано от славяните, намирало се на няколко километра от крепостните стени на Одесос. В този край е бил некрополът или гробището на това селище. Като жилищна зона, мястото се развива в нач. на XX век, когато започва раздаването на земя тук, за направата на къщи. Първите, които получават парцели, са бивши затворници от варненския затвор.

Тук, на пазара в квартала, бяха продадени данните от ЕСГРАОН на цяла Варна. Разбира се, нямаше строги присъди и случаят се размина. На това се разчиташе, на неглижиране, защото пропускът в сигурността бе очевиден и крещящ.

Та, такива размисли за мафията. И ако ви се вижда ненормално да живеем в България, помислете си, как оцеляват хората в Неапол или Сицилия!