Ако 10 исторически личности имаха възможност да използват Фейсбук, какви ли щяха да са техните постове и коментари?! Може би такива...
1. Хан Крум:
"Като Нета спира - на ти секира!"
2. Хан Омуртаг:
"Човек и добре да живее, умира ..., ако не се тагне във Фейса."
3. Константин - Кирил Философ:
"...Къде ми е кирилицата!?"
4. Пайсий Хилендарски:
"О, неразумний, юзъре! Поради что се срамуваш да се тагнеш българин и не чатиш, и не постваш на своя език?!"
5. Христо Ботев:
"Но... стига ми тая награда -
да постне във Фейсбук народа:
умря сиромах за Уай Фай,
за Уай Фай, а не за свобода…"
6. Васил Левски:
"Фейсбук е в нас и ние сме във Фейсбук."
7. Никола Вапцаров:
Ето - аз дишам,
работя,
живея
и статуси пиша
(тъй както умея).
С Фейсбук под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
С Фейсбук сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя Фейсбук.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
Фейсбук със грубите
статуси лични
аз пак ще лайквам!
Аз пак ще лайквам!
Да кажем, сега ми откачат
Нета
и питат:
"Как, искаш ли час да чатиш?"
Веднага ще кресна:
"Пуснете!
Пуснете!
По-скоро пуснете
Нета, злодеи!"
За него - Фейсбук -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечен
Уай Фай.
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да споделям как
Фейсбук синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още виртуално живея,
че още с профил ще бъда.
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
едно изречение
от мой статус,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
Какво ще остане
от статуса тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
Може би искате
да го хакнете
моя профил
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
Фейсбук по-хубав,
Фейсбук по-мъдър?
А как ще хакнете, моля?
С хейтърски коментари?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Стената ми е бронирана
със здрави настройки
и бронебойни вируси
за нея
няма открити!
Няма открити!
8. Иван Вазов:
О, Фейсбук!
Три деня младите дружини
как Уай Фая бранят. Чатовете
трепетно повтарят на Фейса ревът.
Статуси ужасни! Дванайсетий път
гъсти коментари пълнят стената дива
и клипове я стелят, и селфи я залива.
Снимки подир снимки! Лайк след лайк!
Админ безумний сочи Фейса пак
и вика: "Чатете! Тамо са рутерите!"
И хейтърите тръгват с викове сърдити,
и "Лайкнах!" гръмовно рейтинга разпра.
Фейсбук отговаря с Je suis ура!
9. Йордан Йовков(прочитайки неграмотните статуси) :
"Боже, колко мъка има по тоя Фейсбук, Боже!"
10. Тодор Живков:
"Тази година – Интернет за полупроводници. Догодина – за цели проводници!"
