X
 
 

Новите Снежанка и седемте джуджета - приказка за възрастни деца

Още от автора

Кръстникът на наркоразпространителите стоеше в кабинета си, зад бюрото, и галлеше котката си. Малкият пухкав Джинкс се беше отпуснал кротко в ръцете на стопанина си и жумеше. Босът на всички работливи джуджета, които добиваха от маковите плантации бял прашец, не беше доволен от резултатите.

Кръстникът се ядоса. Обади се по телефона и нареди контролиращите пазара в столицата да отидат при него.

- Искам да удвоим продажбите! Искам кинти скоро, иначе ще хвърчат глави!

- Шефе, впрегнали сме всички. Няма на кого да продаваме. Никой не купува!

- Ако трябва и на животните в зоопарка ще продавате! Искам резултати!

- Остана да зарибяваме бебетата от родилното!

Пляс!

- Не ми говори така, свинчо, че ще направя на храна за рибки! Разбрахте ли ме?!

- Да, шефе! - в един глас извикаха най-закоравелите престъпници на главния ни град

И се ометоха веднага, щом бяха нахокани от боса.

- Виждаш ли, Джнкс, не ме слушат! Ти си послушно коте! Ела, миличък! Ела, кротък!

Джуджетата, организатори и помагачи в бизнеса, също не бяха доволни.

- Да му отмъстим на тоя!

- Ми да! Не се грижи за нас!

- Робуваме му като джуджетата на Снежанка, а тоя не ни мие чинийките.

- И не ни сипва в чашките!

- Нали шефът има една лимузина! Да я закопаме!

- Как?

- Младен ще купи кирки от един циганин на пазара. Тошето ще ги нахака в бронята. На предния капак.

- Гледай да са седем, че да ни разбере тая гад мръсна.

Младен отиде до пазара, купи кирките и ги предаде на своя началник в схемата. Същият извика Тошето при себе си и му каза какво да прави.

На следващата сутрин лимузината на Кръсника беше надупчена със седем кирки.

И хвръкнаха седем глави за назидание...!