X
 
 

Животът е розов (емигрантска приказка)

Още от автора

Не знам какво повече ме измъчваше в Испания - безмилостната горещина, или безмилостната носталгия по дома. И двете бяха еднакво смазващи, изпепеляващи душата ми. А по жестока ирония, където и да отидех да работя на строеж или ремонт като бояджия, навсякъде искаха от мен да боядисвам стените в... розово.

Боже, от горещина и мъка по вкъщи ми беше вече черно пред очите, а те искаха да им правя розови стените! Особено се заинати една възрастна аристократична испанка, която искаше да боядисам стените в къщата й с най- нежния нюанс на розовия цвят, който да създава усещане за топлина и домашен уют. Купих боя и оцветители, започнах да смесвам бяло с червено и оксидно жълто. Смесвах, бърках, но испанката все беше недоволна. Все нюансът не й беше достатъчно нежен и топъл. Докара ме до отчаяние със своите капризни изисквания. А нямаше как да се откажа, защото спешно ми трябваха пари - детето ми скоро имаше рожден ден, исках да изпратя подаръци. Затова стисках зъби и продължавах да смесвам боите.

Слънцето адски напичаше, пот се лееше на едри капки от челото ми и падаше в кофата с боя, която бърках. Някъде наблизо живееха българи – емигранти като мен, които на обяд пускаха радио. Винаги избираха български радиостанции. Така до мен долетя нежният глас на българска народна певица, която пееше от радиото: "Пуста младост, майко, пуста младост, милай майко, не се трае". Гласът беше толкова съкровено български и роден, че душата ми не можа да се страе, започнах да повтарям тихо думите на песента. "Пуста младост, майко..." Заедно с едрите капки пот, които падаха в кофата боя, се откъсна и една мъжка сълза. Тя се смеси с розовия цвят на боята. И когато испанката дойде да види какъв нюанс съм направил, възкликна доволно. Бях постигнал най-нежния и човешки топъл нюанс на розовия цвят. Испанката се чудеше как съм го направил. Аз й посочих не оцветителите, а  песента, която продължаваше да звучи отвън. Песен, която тя поиска да разбере и ме помоли да преведа. Но как можех да й преведа българската душа!? Затова с горчива ирония обясних на испански, че това е една песен, в която се пее колко е... розов животът.