Червената шапчица в XXI век

Червената шапчица в книжарницата

Червената шапчица обичаше да сглобява макети. И си бе харесала едно издателство с цяла поредица на макети с забележителности.

Червената шапчица през няколко дни ходеше до книжарницата да купува макети. Имаше си и лепило и ножица. Сглоби един, остави друг. Но накрая фалира и не можа да си купи онзи, който си беше поръчала последно.

Ноооо, Червената шапчица използва един от макетите в училище, тъй като се учеше за учителка. Тя показа на децата частите на крепостта, кули, зъбери. Зарадва петокласниците. Зарадва и себе си, че е била полезна.

Едва по-късно щеше да научи, че нематериалното има много по-голяма стойност от страстта й към вещи. И макар трудно да преодоляваше материализма си, тя все пак разбираше, че обичта и подкрепата, усмивката, са много велики и желани от хората, от макети, дрехи, обувки, гримове и др.

Червената шапчица и жълтата съветска кола

Червената шапчица често минаваше покрай един двор с жълта съветска кола в него. Тя се възхищаваше на старото возило и беше започнала да си представя, че е нейно. Обичаше ретро автомобилите.

Тогава се появи една култова реплика от филма "Два диоптъра далекогледство". Шапчицата попадна на старата лента и веднага запомни фразата. Главният герой, игран от любимия на българските зрители Парцалев, казва: "Чакам цвят" за един автомобил, тъй като няма пари да си го купи, но иска да изглежда важен. Той твърди, че чака жълта кола, но по-специфично жълта.

Червената шапчица се пошегува с майка си и й каза за някаква вещ: "Цвят чакам". Колко беше права, че в живота ние, българите, чакаме цвят и почти винаги сме с празен джоб и пълни очи. Та, "Цвят чакам" стана любима реплика на майка и дъщеря и забавен анекдот за българския бит.

Червената шапчица и ретро музеят

Червената шапчица пишеше за един женски сайт. На Деня на труда си пусна да гледа новини. Видя репортаж за един ретро музей, в който има купища стари автомобили и любимите й восъчни, е и малко силиконови откъм състав, фигури.

Шапчицата получи от баба си малко пари и на следващия ден отиде в музея. Изхарчи почти всичко от баба. И беше възхитена. Имаше фигури на актьори, певци, политици. Тя се вдъхнови и направи материал за музея.

А след години, музеят се оказа най-посещаваната атракция в своя град.

Червената шапчица научи, че най-хубавата радост е споделената радост. Затова вече не се колебаеше и споделяше с читателите си своите преживявания в дебрите на градската култура.

Червената шапчица и Тримата глупаци

Червената шапчица обичаше анимационни филми. Най-вече старите български анимационни ленти на ярките ни родни аниматори.

Тя си пусна да гледа "Тримата глупаци".

Даже си нарисува на скицник глупаците от ретро филмчето. С любимите моливчета, които колекционираше, създаде почти точни копия на старите герои.

И осъзна, че много от близките й приличат на Тримата глупаци.

Тя се усмихна и продължи напред в живота, но разбра, че човешката глупост е перманентна като черен маркер за пластмаса и неизлечима, като туморно образувание. Затова реши да уреди своя живот и да изолира тъпаците от него, колкото и трудна задача да изглеждаше това.

Реши да си построи свой свят, без глупаци, които да й пречат.

Червената шапчица и белите щамповани тениски

Както стана ясно Червената шапцица обичаше вещи. Най-много от всичко харесваше дрехи и книги. Книгите колекционираше, без да чете, за да си попълни набора от заглавия и да ги изчете, когато има време.

Такава си беше тя. Лекомислена и своенравна. Все пак беше Шапчица. Затова и книгите за нея бяха вещи. Красиви, стойностни, но все пак предмети, които тя събираше с усърдие.

Червената шапчица разглеждаше фейсбука си всеки ден. И й предлагаха платени постове на различни нашенски фирми.

И ето: накрая попадна на бели фланелки с цветна щампа. Тя се влюби в тях и накрая се оказа, че е поръчала цели 23 артикула от сайта на фирмата.

Макар да осъзнаваше, както пояснихме, че вещите нямат значение за човешкото щастие, тъкмо те я караха да се чувства добре всеки ден. Радостна и ведра.

Това бе материализмът на XXI век, но някак сладък и кокетен, защото Червената шапчица стана още по-красива с новите си дрехи и си обеща да се грижи повече за външността си, така че да се харесва и другите да я харесват.

А това бе един от кратките пътища към щастието.