X
 
 

Червената шапчица в XXI век

Автор: Мая Джамбазова
3275 1

Още от автора

Червената шапчица в книжарницата

Червената шапчица обичаше да сглобява макети. И си бе харесала едно издателство с цяла поредица на макети с забележителности.

Червената шапчица през няколко дни ходеше до книжарницата да купува макети. Имаше си и лепило и ножица. Сглоби един, остави друг. Но накрая фалира и не можа да си купи онзи, който си беше поръчала последно.

Ноооо, Червената шапчица използва един от макетите в училище, тъй като се учеше за учителка. Тя показа на децата частите на крепостта, кули, зъбери. Зарадва петокласниците. Зарадва и себе си, че е била полезна.

Едва по-късно щеше да научи, че нематериалното има много по-голяма стойност от страстта й към вещи. И макар трудно да преодоляваше материализма си, тя все пак разбираше, че обичта и подкрепата, усмивката, са много велики и желани от хората, от макети, дрехи, обувки, гримове и др.

Червената шапчица и жълтата съветска кола

Червената шапчица често минаваше покрай един двор с жълта съветска кола в него. Тя се възхищаваше на старото возило и беше започнала да си представя, че е нейно. Обичаше ретро автомобилите.

Тогава се появи една култова реплика от филма "Два диоптъра далекогледство". Шапчицата попадна на старата лента и веднага запомни фразата. Главният герой, игран от любимия на българските зрители Парцалев, казва: "Чакам цвят" за един автомобил, тъй като няма пари да си го купи, но иска да изглежда важен. Той твърди, че чака жълта кола, но по-специфично жълта.

Червената шапчица се пошегува с майка си и й каза за някаква вещ: "Цвят чакам". Колко беше права, че в живота ние, българите, чакаме цвят и почти винаги сме с празен джоб и пълни очи. Та, "Цвят чакам" стана любима реплика на майка и дъщеря и забавен анекдот за българския бит.

Червената шапчица и ретро музеят

Червената шапчица пишеше за един женски сайт. На Деня на труда си пусна да гледа новини. Видя репортаж за един ретро музей, в който има купища стари автомобили и любимите й восъчни, е и малко силиконови откъм състав, фигури.

Шапчицата получи от баба си малко пари и на следващия ден отиде в музея. Изхарчи почти всичко от баба. И беше възхитена. Имаше фигури на актьори, певци, политици. Тя се вдъхнови и направи материал за музея.

А след години, музеят се оказа най-посещаваната атракция в своя град.

Червената шапчица научи, че най-хубавата радост е споделената радост. Затова вече не се колебаеше и споделяше с читателите си своите преживявания в дебрите на градската култура.

Червената шапчица и Тримата глупаци

Червената шапчица обичаше анимационни филми. Най-вече старите български анимационни ленти на ярките ни родни аниматори.

Тя си пусна да гледа "Тримата глупаци".

Даже си нарисува на скицник глупаците от ретро филмчето. С любимите моливчета, които колекционираше, създаде почти точни копия на старите герои.

И осъзна, че много от близките й приличат на Тримата глупаци.

Тя се усмихна и продължи напред в живота, но разбра, че човешката глупост е перманентна като черен маркер за пластмаса и неизлечима, като туморно образувание. Затова реши да уреди своя живот и да изолира тъпаците от него, колкото и трудна задача да изглеждаше това.

Реши да си построи свой свят, без глупаци, които да й пречат.

Червената шапчица и белите щамповани тениски

Както стана ясно Червената шапцица обичаше вещи. Най-много от всичко харесваше дрехи и книги. Книгите колекционираше, без да чете, за да си попълни набора от заглавия и да ги изчете, когато има време.

Такава си беше тя. Лекомислена и своенравна. Все пак беше Шапчица. Затова и книгите за нея бяха вещи. Красиви, стойностни, но все пак предмети, които тя събираше с усърдие.

Червената шапчица разглеждаше фейсбука си всеки ден. И й предлагаха платени постове на различни нашенски фирми.

И ето: накрая попадна на бели фланелки с цветна щампа. Тя се влюби в тях и накрая се оказа, че е поръчала цели 23 артикула от сайта на фирмата.

Макар да осъзнаваше, както пояснихме, че вещите нямат значение за човешкото щастие, тъкмо те я караха да се чувства добре всеки ден. Радостна и ведра.

Това бе материализмът на XXI век, но някак сладък и кокетен, защото Червената шапчица стана още по-красива с новите си дрехи и си обеща да се грижи повече за външността си, така че да се харесва и другите да я харесват.

А това бе един от кратките пътища към щастието.

 

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители

1 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Анонимен 1 Анонимен преди 2 месеца Профил на трол?
    Каква червена шапчица си ти бе, тюлен грозен. Вместо да пишеш за жалкия си живот, отиди да бобяваш малко, че камерата не може да ти побере дебелата глава в кадър.
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Дневен хороскоп за 19 март

Овен Този вторник не бързайте със заключенията. Много вероятно е да стигнете до грешен извод, който да предопредели и погрешни действи...