X
 
 

Българското председателство на ЕС. А сега накъде?

Автор: Мая Джамбазова
829 0

Още от автора

През януари 2018 г., когато отбелязахме 10 години на България в ЕС, беше официално обявено началото на Българското председателство на ЕС. С церемония, на която Доналд Туск държа прочувствена реч на български език, бе сложено началото на най-значимият период от нашето еврочленство - 6-те месеца председателство. 6 месеца срещи на най-високо ниво в политиката, 6 месеца във фокуса на вниманието, време за взимане на отговорни решения, за прокарване на желани политики и за изчистване на имиджа на страната ни.

Официални посещения, срещи, неформални заседания, съвети, конференции, всичко това в София, градът на "божията премъдрост", София, дала живот на Вяра, Надежда и Любов. Това се опита да даде България на Европа, колкото и да е трудно да се повярва: мъдрост във вземането на решения, вяра на политиците в утрешния ден, надежда за обществото и любов към това, което всеки от нас прави - работи за по-добър живот, за себе си, за близките си, за България, в Европа, в света. Разбира се, България изчисти репутацията си пред световната политическа общественост с доброто домакинство на събитията от програмата на нашето председателство. Самите български власти пък подеха активна българска политика, не само в рамките на събитията от 6-те месеца, за присъединяване на Западните Балкани към ЕС. 

Първо да разгледаме имиджа на България пред света. През 80-те страната ни в очите на Запада беше тоталитарна, на изток от Берлинската стена, силна в индустриално отношение, добър търговски партньор и изрядна в международните плащания.

През 90-те станахме сива, скучна и разбита държава, в която човешките права не се защитават достатъчно, заплатата е няколко долара, а социалистическото производство запада.

В новия век за страната ни започна все повече да говори за европейското си бъдеще и това беше забелязано от нейните западни партньори, така само за 18 години, откакто сме в XXI век, успяхме от последни в Европа по всичко, да се превърнем в държава, председателстваща ЕС и то в един тематичен кръг с Австрия, която е страна член на Европейския съюз от 1995 г. Макар че да, все още стоим на дъното на всички класации. Дали ще се измъкнем оттам?

Имиджовото председателството от януари-юни 2018 г. обаче бе повратна точка за облика на България, която изглежда все по-стабилна, сигурна и надеждна европейска държава.

Западните Балкани са тема номер едно за България през цялото председателство. Това не е случайно, имайки предвид, че държавата ни иска сигурни съседи, в чиито граници има мир, а не война, като тези на Балканите от 90-те. В миналото България беше лидер на Балканите по всички показатели и изглежда е дошло времето това отново да е факт. България подписа договор за добросъседство с Македония, БПЦ и МПЦ се разбраха да си помагат по въпросите на православието, а Македония уреди спора си за име на държавата с Гърция. Всичко благодарение и на активната роля на България, а и на усилията на Заев да развие държавата, която управлява като европейска, съвременна и добър партньор на Запада.

На фона на всичко това дойдоха и вътрешните проблеми за България, наводненията. При все, че имаше семинар на МВР за справяне с бедствията.

Но да проследим всичко поред.

В първите дни на януари 2018 г. бяха проведени събитията по откриването на председателството на България. На 6 януари имаше детско откриване, децата винаги са имали важна роля в международната политика. Появата им на всяко събитие, свързано с мира или важните решения по света, показва политиците като чисти, колкото и това да е неприсъщо за някои от тях, и мислещи за бъдещето, олицетворявано от малчуганите, които са поканили на форумите си. Това детско откриване много напомни на Асамблея "Знаме на мира" и традицията, която Людмила Живкова постави преди десетилетия в работата си с децата от всички държави по земната карта. Другата препратка към миналото и Живкова беше изборът на НДК, като сграда-домакин на цялото европредседателство и конкретно на детското откриване с три свои зали.

Последва Посещение на международната журналистическа общност в България. Накъде без журналистите! Без тях във века на цифровите технологии е немислимо, а и всеки иска да има добър облик пред тях. Затова не бяха подминати в официалните събития по председателството. Медиите са тези, които изграждат облика на един политик, на събитие или кампания и това вероятно е основният мотив българските домакини да запознят от първо лице представителите международната журналистическа общност с председателството на България.

От средата на януари започнаха значимите събития на европредседателството ни. На 15-ти, в разгара на зимата, НДК прие неформално заседание на политическите директори на държавите-членки. Разбира се, се обсъждаха общи въпроси. Но фактът, че у нас се случва толкова отговорно и престижно събитие, което решава част от проблемите на общността, и то на ранен етап от председателството ни, се оказа ключов за доброто представяне на България. Още от самото начало, като домакини овладяхме международните срещи, и не допуснахме да ни се изплъзнат по пътя към общото благоденствие.

Последваха много събития от календара на председателството и в София, и в Брюксел, като месецът завърши с обсъждане на иновациите и базовите индустрии. Нещо ключово важно за икономическото развитие на България и останалите страни от ЕС.

Най-значимото събититие със социална насоченост през февруари беше Конференция на тема „Защита на здравето на всеки гражданин на ЕС“, която се проведе УМБАЛ "Св. Екатерина". На конференция бяха разглеждани ефективните и иновативни лекарства, алтернативните модели на плащане, демонополизацията на здравната каса. А всичко това е от решаващо значение в болничната помощ, за да не стигне и у нас до хилави програми, като "Обамакеър", които да лекуват затлъстели хора с множетсво заболявания, изправени на ръба на мизерията и почти без покрити здравни осигуровки.

Март 2018 г. започна с нещо много съществено за България, въпросите на културата. В София се проведе 8-ма среща на министрите на културата от АСЕМ. България винаги е имала водеща роля в европейската култура и през март Боил Банов и колегите му затвърдиха мястото на страната ни, като фактор в европейското изкуство, на интелектуалния продукт в духовната сфера, който Стария континент произвежда. 

През април енергетиката, транспорта, сигурността, образованието и здравеопазването бяха във фокуса на срещите.

През май сигурността и правосъдието преобладава като теми в заседанията, но имаше среща върха за Западните Балкани и това раздвижи политиката в Европейския Югоизток. На 17 май в НДК се обсъди членството на страните от Западните Балкани в ЕС.

Стигнахме до дългоочакваният юни и края на председателството на България. Разбира в края на този месец ще има събития по закриване на председателството на страната и предаване на щафетата на следващата държава в списъка.

А сега накъде? Към успешното справяне с набелязаните политики?

България доказа, че може да изпълнява договорени ангажименти. Доказахме се като добър партьор със собствена позиция за Западните Балкани и визионерски решения за Европа. Бедствията обаче, колкото и да обсъждани, все ни заварват неподготвени и това е бич за българските граждани, не само по селата и в отдалечените райони, но и в градовете. Дали някога ще се научим да се справяме с тях както в Европа, както в Япония? Ще се справи ли ЕС с мигрантската криза? Ще укротим ли вълната от бежанци хем успявайки да ги приютим, хем запазвайки духа на стара Европа? Вижда ли се в тунела на Прехода крехката светлина на бъдещето? 

Не можем да кажем "да". Но можем да се надяваме. И това не е малко. 

0 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Дневен хороскоп за 14 ноември

Овен Днес не се захващайте с дейности, които изискват повишено внимание, ще бъдете прекалено разсеяни за това. В любовта, обаче ще има...