X
 
 

Никой не ти е длъжен

Още от автора

Никой на никого в този свят не е длъжен. Все по-често започвам да се питам колко са хората, които наистина разбират това и не очакват някой друг да им върши работата или да обслужва интересите им. Живеем в свят на егоисти, които не се интересуват от нищо друго, освен от собственото си благополучие. Не искам да пиша за издигането на материализма в култ и за девалвацията на морала и ценностите, за които всички Вие добре знаете, а за разпростиращия се егоцентризъм. Не си сам на този свят, а живееш в общество и трябва да се съобразяваш с другите, защото и те са хора, също като теб. Не си сам нито на пътя, нито в магазина. Не можеш да се държиш арогантно и да налиташ на бой, ако някой ти вземе количката за пазар под носа или паркира на мястото ти. Никъде не пише, че те са твои!!! Няма как да се предреждаш в магазина, защото бързаш и си на работа. Знам, че това не те интересува, но и другите работят.

Вкъщи също никой не ти е длъжен. Нито половинката ти, нито родителите ти принадлежат по право. Няма как да очакваш майка ти да ти помага с децата, защото ти си уморена или заета, а тя е свободна. Винаги съм се дразнила на фразата: Който има внуци да си ги гледа. Съгласна съм, че сега деца се гледат по-трудно. По времето на социализма хората са работили с фиксирано работно време от 9 до 17:00 часа, а детските градини от 8 от 18:00. Тогава не го е имал проблема с вакантните места в яслите, но също така отглеждането на дете е било толкова трудно, както и сега. Бабите и дядовците не са длъжни да гледат внуците си. Никъде не пише, че са! Разбира се, те могат да го правят, ако искат да ти помогнат, но не са длъжни. И те имат собствен живот, колкото и да не ти се вярва и когато е трябвало да гледат деца са го правили. Трябва сам да взимаш решенията за живота си и след това да поемаш отговорността за тях, а не постоянно да се оплакваш и да се жалваш колко ти е трудно и как никой не ти помага.

За всяко нещо в този свят трябва да се потрудиш и няма как нещо да се случи, докато просто си седиш на дивана вкъщи и недоволстваш. Най-простият пример, за който се сещам е политическата ситуация в България. Всеки втори нашенец е недоволен от управляващите, но когато настъпи деня за гласуване, решава, че няма смисъл да си губи времето, за да отиде до урната. Такива хора познавам много и когато ги попитам: Щом не ти харесва ситуацията в България, тогава защо не гласуваш, отговорът винаги е един и същ: Защо да гласувам, като те всичките политици са еднакви. Само че това води до парадокс, за който никой не иска да помисли. Ако не гласуваш, после нямаш право да мрънкаш!

Плюеш постоянно срещу България и запленено говориш за това колко са добре хората на Запад и как ние никога няма да стигнем техния стандарт на живот, но не ти стиска да си стегнеш куфарите и да отидеш да живееш в чужбина. Оправдаваш, че не знаеш език или пък нямаш пари да заминеш, но истината е, че не ти стиска. Защото и там е трудно и за да постигнеш така желания висок стандарт на живот трябва много да се потрудиш. Ако не ми вярваш попитай познатите си, които устроиха живота си извън пределите на България. Попитай ги дали им е било лесно и дали са ги посрещнали с широко отворени обятия. Каквото и да правят, колкото и да се трудят, те винаги си остават чужденци.

Никъде не е лесно и нищо няма да получиш даром. Започни да се бориш – още днес, сега и в този момент. Спри да се жалваш и престани да мислиш, че светът се върти около теб. Съгласна съм, че недоволството ражда прогрес, но мрънкането – не. Никой не ти е длъжен, но и ти на никого не си! Отговорен си единствено пред себе си. Щом искаш да живееш добре, трябва да се бориш. Животът е в твоите ръце и сам избираш какво да правиш с него.