Да си учен в България

Да си учен през новото хилядолетие е тежка задача, особено в България. Почти всичко в науката е открито в световен мащаб, но не това е истинският проблем у нас. Идеи има, но парите за държавно финансиране не достигат, държавата не подкрепя изобретателите и учените. Няма условия за развитие на науката в страната ни, лиспват лаборатории, изследователски центрове и единствено БАН развива иновациите, но срещу мизерно заплащане на служителите на Академията. Те протестират под прозорците на властта, а властта се прави, че недочува и размахва документи за плащания от бюджета на смешни пари. За армията ще има скъпи "играчки", не че е незаслужено, за полицията има униформи, но за наука няма пари. А "Без наука, няма сполука".

Красотата на науката се крие в полезността на научните отрития. С науката може да бъде обяснен света. Тя ни прави по-разумни, образова ни. Помага ни да направим живота си по-добър. Затова е толкова важно да я развиваме. Научните открития помагат на бизнеса да е по-ефективен. Без откриването на поточната линия, нямаше да имаме серийно производство. Без достигането до идеята за копресирането на въздух, нямаше да да имаме толкова съвършени футболни топки, като "Телстар-Мечта", с която се игра световното за 2018 г. Щяхме да ритаме още парцалените топки по пътищата. Без науката нямаше човек да полети в Космоса, да стъпи на Луната, да изпрати апарати на Марс. Нямаше да лекуваме с лекарства почти всички познати болести и щяхме да умираме от хепатип, чума, бяс, инфекции и дори пневмония, която е била смъртоносна до кр. XIX век. Всичко това потвържава, че "Без наука, няма сполука", както гласи българската мъдрост.

Всичко в науката (уж) отдавна е открито. Но БАН продължава да генерира идеи и да допълва вече съществуващи идеи и изобретения. Дори толкова много, че България продава някои от тях на чужди правителства и компании. Това не е лошо, защото така се вливат пари в бюджета и продаваме чист и красив труд, а не нещо полулегално и полуморално, като офшорните зони. Но парите не отиват при българските учени, а за други разходи. Ако нещо достигне до БАН, то е в смешен размер. Оскъдицата е налегнала научните работници в страната ни, като те преживяват с по 540 лв. на месец и това е обидно за високвалифицирания им и интелектуален труд. Затова и от прозорците на Академията, която е по-стара от Третата българска държава, се развяха черни знамена.

Няма достатъчно лаборатории и изследователски центрове и лаботории за тестове в България. Един "София Тех Парк" не стига за цялата държава, а БАН не работи толкова тясно с бизнеса, за да се каже, че наука и производство в България вървят ръка за ръка. Суперкомпютрите, които Академията използва за бизнес иновации, особено във фармацевтичната промишленост, не са достаъчни, за да имаме иновативно и успяващо във всички сектори производство.

Докато чакаме държавата да отпусне повече средства за наука, остава да разчитаме БАН да се справи с наличното. Учените протестират, производството си върви и хубаво или не толкова, пълни джоба на държавата с данъци и ДДС от продажбите. Не сполучваме 30 години, защото не разчитаме на науката. През социализма наука и индустрия са били тясно свързани, за разлика от днес. "Старата госпожа" на българската наука - БАН, забавя своя ритъм и едва смогва да се справя с малкото средства, които има в бюджета си, а децата на България все по-често се връщат към парцалените топки. В Китай живеят по-добре от нас, а ние се вайкаме, че махнахме комунизма.

"Напред, науката е слънце!" Дали все още е така? И защо - това е най-важното - се опитваме постоянно да го затъмним?