X
 
 

Губим ли посоката?

Автор: Божидара Димова
544 0

Още от автора

Едно от телевизионните интервюта на режисьора Стефан Командарев завърши с негов въпрос към аудиторията: „А къде е Вашата лична отговорност?”

"Посоки" е един от най-успешните нови български филми с надежда за истинско родно кино, в което да няма рецитация и хората да са естествени като дишането. Получих този интелигентен подарък, заедно с доза безнадеждност по отношение на Посоката, която целокупно като народ сме поели. Всъщност си мисля, че сме народ, който няма общество и затова няма посока.

Във филма само в една столична нощ, само в пет сюжета-съдби имаше достатъчно смърт, безнадеждност и оръжия, и шепичка надежда. Открих я в края на филма и трябваше, защото съм от оптимистите, които са останали на тази територия. Според сценариста, реалистите и скептиците отдавна са заминали и продължават да заминават, за разлика от едно австралийско семейство, което избра Странджа за свой нов дом, от тайландка и англичанин, заселили се в поповското село Паламарца.....

В какво е личната отговорност да останеш без да се изгубиш? Може би се случва, ако правиш най-добре това, на което си способен. За няколко месеца съдбата ме обвърза с очна клиника в столицата. Срещнах прекрасни млади хора, които не си представят, че могат да работят друго, освен да лекуват. Те преглеждат и оперират почти всеки ден, от профилите им разбрах колко специализации имат в чужди клиники, в какви конгреси и конференции са участвали, какви статии имат в специализирани издания. За пореден път се уверих, че най-важното да имаш посока е да си значим в това, което си избрал и ежедневно правиш като себереализация.

Една от задачите на журналистиката е да докосва хората в дълбочина и да ги подтиква към морален избор. Сега това почти не се случва. Публицистиката е екзотичен жанр, а есеистиката е почти презряна. Има място за груби новини, лайфсайл и готвене. Един журналист, с малки изключения, трудно би се похвалил, че е развълнувал аудиторията или предизвикал полемика по значим въпрос. Движим се по скоростна пързалка с неясен маршрут и опасен финал. Та, на моята възраст личната ми отговорност остава възпитанието на две български деца. Това е високоотговорна задача към нацията при липсата на общество. Какво виждат и чуват децата от яслите през градините до училищата и колежите, стана ясно на всички. Десетгодишният ми внук ме завари неподготвена с въпросите: ”Ти известна ли си?” и „Ние имаме ли милион?” Неподготвена съм за агресията, която постепенно и трайно превзема територии.Изпълнена съм със страхове за дрогата, алкохола, педофилията, физическия и сексуален тормоз, геймърството.....И това е само малка част от случващото се, до което нямаме достъп. Ще бъде труден път. А личната отговорност е и в личния пример. Даде го скоро един американски треньор, защитавайки учениците си от безсмислена смърт. Обявиха го за герой. Едва ли е имал време да мисли за последствията – действал е по съвест. Както действаха и спасителите на тайландските деца.

„Save the childs” не е знак на пешеходна пътека или до училище, това е мисия и отговорност! Една от отговорностите, г-н Командарев. И моя лична. Нека всеки да поеме своята! Благодаря за филма!

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители

0 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Дневен хороскоп 25 май

Овен Тази събота удоволствията са ви гарантирани. Само трябва да позволите на другите да поведат хорото и да ви дарят с незабравими спомени. Телец Тази...