X
 
 

Автобус № 7

Още от автора

Замисляли ли сте се, че пътниците в един автобус на градския транспорт са разрез на обществото. Е, аз си направих един такъв разрез, тъй като преди време пътувах с автобус № 7 във Варна - 8 години, а сега вече две нови, откакто използвам пак линията. И имам своето преди и сега. Преди сутрин автобусът беше пълен, нямаше място човек да се размине, за да слезе. И имаше много ученици, но и десетки работещи. Сега и учениците, и работещите са по-малко. Има място човек да слезе. Има много пенсионери, които са работещи, за разлика отпреди 15-20 години. Качват се руснаци и украинци, които са си купили жилища в морския град. Профилът на населението се измени. Работещите намаляват, учениците също, но има много работещи пенсионери. Нацията се свива. Намаляваме, а идват чужденци, които "завоюват" жилищни площи.

Автобус № 7 е емблематичен за прехода. Той замести старите обиколни линии на градския транспорт. Първо се обслужваше от частната фирма на Антранник Шакариан. После стана част от дружеството "Градски транспорт". За първи път се качих на седмица на около 5 годинки, с баба ми. От тогава до днес много неща са се променили.

Бях на 5 през 1993 г. Тогава през деня почти не можеше да се видят пътници в автобусите, тъй като всички работеха и нямаше безделници. В седмицата се качваха предимно пенсионери, а пълните коли бяха рано сутрин, когато хората отиваха на работа и вечер, когато се прибираха.

Когато станах 5 клас, се преместихме в ново жилище и започнах да използвам седмица, за да ходя до училище. Сутрин беше претъпкано. Човек можеше да се задуши в автобуса. Беше като токийското метро. Човек до човек и ми правеха забележка, съвсем основателно, да си свалям чантата, за да може другите пътници да се разминават с мен. Основно работещи пътуваха с линията и по 10-20 ученици на ден във всяка от двете училищни смени.

Пътниците бяха предимно българи. Много рядко имаше хора от друг етнос или чужденци. Всички си правеха забележки, както през социализма и следяха за обществения ред в транспортното средство. Това беше в периода 2000-2007 г.

После станах студентка в друг град и от полезрението ми се изгуби седмицата. След като се върнах във Варна за постоянно, станах учителка и от 2016 г. пак започнах да използвам "великолепната седморка" на градския транспорт във Варна.

Метаморфозата беше пълна. Сутрин работещите бяха значително по-малко спрямо преди 10 години. Все повече хора на пенсионна възраст работеха. Учениците бяха по 5-6 на кола. Забелязват се и руснаци, украинци.

Иначе седмицата си е все толкова нередовна, колкото и преди. Преди 15 год. 7 си пропускаше първия курс заради повреди или проблеми с шофьорите. Днес е същото. Недостигат коли за линията, както и за обслужването на транспорта в цяла Варна. По линията днес все има закъснения - повече, отколкото преди.

Преди не се ремонтираха пътища или само се закърпваха. Днес се ремонтира бул. "Левски", който трябва да стигне до Крайезерния път.

Преди и сега, важно сравнение. Една автобусна линия може да е разрез на обществото. Да покаже неговата структура и състав. Да сплоти хората, да ги разедини или да ги скара. Линия 7, част от живота на хиляди граждани на град Варна, както и от моя.

Направете опит и проследете как се променя профилът на населението по една от линиите на градския транспорт във вашия град! Ще се изненадате, променяме се до неузнаваемост като общество!