X
 
 

България е "Игралище"

Още от автора

"Игралище" е една хубава дума, която покойният вече български сатирик Радой Ралин се опита да наложи в българския език. В едно от своите стихчета Ралин използва думата със значение на място, на което се разиграва нещо. Ако се замислим, България е действително едно "игралище".

Великите сили си играят с нас през XIX и XX, като ни отнемат територии, след всеки мирен договор. От 1944 до 1989 г. в България се изиграха действията на българския комунизъм, който за едни означаваше щастие, а за други затвор, като дисиденти. Днес разиграваме сценката на българската демокрация, която е зле скопосана и на моменти досадно истерична. А предците ни по тези земи са играли хора по сватбите и са играли на криеница с османските власти.

Да започнем със самото съществуване на днешна България. Русия си играе с европейските сили, като иска силна и могъща България, която да управлява, като по-голям брат и да наставлява. Затова се появява Санстефанска България.

След това изплашени, Великите сили орязват границите на България и се стига до ужасният Берлински договор. Чрез него братя и сестри остават разделени в 5 различни държави: Османската империя, Сърбия, Румъния, Княжество България и Източна Румелия. Българите се чувстват изтерзани и се заклеват през заветите на историята, че ще се обединят.

Затова започват Войните за национално обединение. И стигаме до три национални катастрофи и унизителният Ньойски договор, с който буквално от всяко стопанство се взимат мляко и яйца, за да се плащат репарации.

С нас си играят, като с кукли за куклен театър. Оставят ни да се борим, за да ни дърпат конците после, като ни обясняват, колко щети е нанесла борбата ни за "човешки правдини".

Иначе на нашето игралище се разигра 45-годишен комунизъм, режисиран от СССР. За едни имаше, хляб, кренвирши, сирене и щастие. Други осъмнаха в затворите, като лагера в Белене. Колкото и противоречива епоха в българската история да е комунизмът обаче, според повечето хора е добър период за страната ни.

Висок стандарт на живот, гарантирана работа, сигурна заплата, са само част от придобивките през комунизма. Но забраната за напускане на Източния блок, с малки изключения и копнежът по западния начин на живот, бутнаха управлението на БКП. С лека режисьорска подкрепа на важните играчи на игралищието. 

Последва игра на демокрация, в която политиците лъжат обществото, обществото лъже, че ще гласува и накрая не отива пред урните, а отвън ни лъжат, че ни приемат наравно с държавите от Западна Европа и останалия развит свят.

Сега сме игрално поле за политика. Политика е даже и евтаназията на селскостопански животни, за които се предполага, че са болни.

В миналото българите са играли на сватбите си хора по селата, скришом от османските власти. А ревюлюционерите ни са играли на "криеница" със заптиите и башибозука.

Всичко е театър. Театърът на живота, в който има вечни интереси. И става все по-мрачен и по-бездушен. Живеем в игрално поле, което от векове е обект на политически интереси.

Това съсипва живота ни, и ще го съсипва, докато не излезем от играта или ако станем равноправен играч и спрат да ни лъжат на дребно!