През 90-те имаше много занимания, които ни извеждаха навън или ни увличаха в нещо смислено, например четенето на книги. Основно децата през 90-те играеха край къщите и блоковете, четяха книги, гледаха анимационни филми, слушаха приказки по телефона, ходеха на куклен театър. Все смислени развлечения, които развиват ловкостта, ума, въображението, за разлика от стоенето пред компютър или таблет, основна дейност на децата на XXI век. Ние имахме пълноценно детство, в сравнение с това на днешните деца. За да им дадем пример, ще си припомним някои игри и забавления, които ние имахме преди 20-30 години.
1. Игра на народна топка
Измислена от предците ни, за да развият ловкостта и съобразителността си. Децата много обичахме тази игра на отбори, защото хем е колективен спорт, хем не изморява много с непрекъснато тичане, като футбола и баскетбола. И накрая всяко дете може да допринесе за победата на отбора си. Изисква сръчност, но играчите могат да си говорят по време на игра. Така правехме и ние, приказвахме си, докато консулите вкарваха топката в игра. Забавлявахме се, а в някои училища даже си имаха екипчета за народна топка в различни цветове, по един за всеки отбор. Децата от улицата пък се договаряха да са в еднакви дрехи, когато играят заедно на Народна топка. Беше весело, сплотявахме се в играта и си помагахме.
2. Игра на ластик
Пак може да си играе на отбори. Изисква бързина и сръчност. Децата дъвчехме дъвка, докато скачаме на ластика. Даже се надпреварвахме, кой ще надуе по-голям балон с дъвката, докато скачаме. Обсъждахме филми, сериали, анимации, книги, другите деца и учителите от детската градина и училище. Пред къщи, на улицата, разпъвахме по един ластик и скачахме, за да си докажем, че навън е време за деца. Беше безопасно и спокойно, за разлика от сега, когато всичко е забързано и напрегнато.
3. Игра на дама
Децата разчертавахме дама с тебешир на асфалта и играехме. Изисква се съобразителност и запазване на разновесие. Също може да се играе на отбори. И пак, и пак си говорехме, докато чакахме реда си. Всичко течеше бавно и успокояващо, дори за детското търпение, което бързо се изчерпва. Играта на дама ни научи да пазим баланс, като че да ни подскаже, че това е най-важното в живота, баланса между крайностите.
4. Игра на развален телефон
Когато се измориш, сядаш на някой бордюр и си играеш на развален телефон. Някой казваше дума на първия в редицата и той трябваше да я обясни на следващия, докато последният познае коя е казаната дума. Играта развива мисленето, асоциативното мислене. По-тромавите деца, които не можеха да играят в народната топка, ластика и дамата, можеха да си играят с нас на развален телефон. Така всички се включвахме и си бяхме приятели. Сега ще ми говорят за интеграция на хората с увреждания! Тя отдавна е измислена за възрастта на детството от българските деца, които приемаха всеки техен връсник, стига да иска да иска да си играе с тях.
5. Отвори Кралю порти
Хубава игра, без много тичане. Развива гъвкавостта. Ако всички преминат през "портата" на двете деца, които са стражите, децата печелят. Ако не успеят, печелят тези, които са пазачите на портата. Древна игра, описана в някои книги с български игри. Интересна е и пак провокира отборен дух. Сплотяваше ни, като народната топка.
Книжките които четяхме
1. Приказките на Братя Грим
Кой не обича Снежанка, Червената шапчица и Седемте козлета! Обичахме да заспиваме с тези приказки. А както е известно, приказките учат на това как да се справяме в живота. Да не отваряме на непознати (Седемте козлета), да не говорим с непознати (Червената шапчица) и да вярваме в доброто (Снежанка). Затова и възрастните ни ги четяха, а по-късно и самите ние си ги препрочитахме. За всички е изкушение да живеят като приказен герой. Даже веднъж в училище си направихме маскен бал и се преоблякохме като приказни герои. Имахме си Червена шапчица, аз бях Котаракът в чизми. Приказките не само учат на послушание и разумност, но и развиват въображението.
2. Приказките на Ангел Каралийчев
Без съмнение едни от най-добрите български приказки. Научиха ни да ценим българското и да обичаме родните писатели. Вдъхнаха ни патриотизъм и съчувствие към по-слабите. Де и днешните деца да бяха състрадателни във възрастта до 12 год., вместо да се обиждат и да се бият помежду си!
3. Приказките на Елин Пелин
Победител в творчеството му ми е разказът за Тримата глупаци и камилското яйце. Много е актуален. Някак casual, като се има предвид българската действиетелност.
4. Пипи
Всяко дете обича Пипи и негърския крал, нейният баща. Палавото момиченце е любимка на малки и вече пораснали деца. Необикновено силна е, за да подскаже, че всяко дете може да е побеждаващо трудностите, като това да вдигне кон с една ръка, което е метафора на справяне с някакъв проблем. Децата са по-силни, отколкото мислим и това е доказано.
5. Антон и точица
Малко позабравена детска книга, която ни учи, колко ценно е приятелството.
Анимационните филми
1. Тримата глупаци
Много деца обичаха Тримата глупаци на Доньо Донев. Обичаха глупостите на тези герои. Как хранят малкото глупаче и фактът, че кучето им е по-умно от самите тях. Донев е улучил нагласите на българите и ние, децата, не бяхме изключение от почитателите на поредицата, чиито последни филми бяха в началото на 90-те, но всички се излъчваха по Националната телевизия.
2. Шантави рисунки (Looney Tunes)
Всички деца обичахме Бъгс Бъни, Таз, Туити, Силвестър, Койота Уили и Бързоходеца (Мип-мип). Първа програма ни припомни тези кинокласики на американската анимация от 50-те и 60-те на XX век. С тях децата станахме част от западната култура и западния свят.
3. Костенурките нинджа
С тях научихме за Леонардо Да Винчи и Микеланджело.
4. Семейство Симпсън
Жълтите човечета са актуални и днес. Интересно е, че са създадени от човек, който е философ по образование, през 80-те.
5. Маргаритка
Класика в българската анимация. Често я излъчваха, в доказателство, че с доброта се постига всичко, както гласи посланието, застъпено във филмчето.
90-те бяха приказен етап от живота на всички. Децата се наиграха, младежите се находиха по дискотеки. Само инфлацията беше проблем, но това няма много общо с детството тогава. Бяха добри години.
Де и днешните деца да можеха да имат същото в неограничени количества!
