X
 
 

Доктора го бият!

Още от автора

Здравеопазването в България не върви от години. Недофинансирано е, пътеките не покриват лечението на пациентите. За капак лекарите ги бият при посещение на адрес. Нападения има и в спешните центрове, и в отделенията. Заплатите са ниски, рискът да се упражнява лекарската професия в България - голям. Все повече медици се питат, има ли смисъл да останат в страната ни. Кризата е повсеместна, а сестри и санитари крещят: Докторът го бият!, когато нападнат медик.

Лекарите започват да се ориентират към богатите държави и да емигрират. Още от студентската скамейка, учещите медицина, биват мотивирани да подписват договори с болници в Западна Европа. А там, в развитата част на ЕС, получават пари, добри условия на труд, цивилизовани взаимоотношения с колегите, медицинска апаратура, техника на работа, възможност за развитие. Всичко това убеждава младите български лекари, че трябва да изживеят младостта си на Запад, в цивилизацията, в по-красивия свят. Много от тях обаче остават в България и се изправят пред ежедневния стрес да бъдат бити, парите им да не достигат за бензина на колата и хляба на масата.

Наскоро гледах една известна игра с въпроси по телевизията. Участваше лекар, който каза, че получил инсулт на работа и е жив благодарение на това, че е бил в отделението, в което работи. У дома е щял да умре. Замислих се на какъв стрес са изложени лекарите у нас. Понякога са на повикване и нямат пълноценна почивка. Понякога оперират с часове и следват операция след операция, без почти никаква пауза. Това амортизира хирурзите, реаниматорите. Затова много от тях умират млади, други са с професионални заболявания, трети въпреки износването в професията, остават на работа докато са живи, даже и след пенсия, защото привикват със стреса и умората и се опияняват от тях. Медиците се изхабяват в работата, но в кариерата успяват само тези, които успяват да извлекат максималното от ситуацията и да се приспособят. Като във всички професии, упражнявани в България. Или ставаш хищник, а може би и вълк единак, или пропадаш. Борбата е жестока и то не само с хората, но и с обстоятелствата.

Протестите не закъсняват и често виждаме хора в бели престилки, наизлезли пред сградата на болницата, в която работят, да отстояват правото си на достоен труд и справедливо заплащане. Някога лекарите в държавните и общински болници нямаха право на ефективен протест. Днес това е забравено и представителите на една от най-хуманните професии се преборват за себе си, като показват, че системата не върви в правилната посока.

На фона на всичко това, банди от махалите, които са изтъкани от зле образовани, ниско интелигентни и невъзпитани същества, бият лекарите, защото те закъсняват. Линейките са стари, екипите - малко, не достигат пари за поддръжка на апаратурата. А и GPS системата спря да работи преди няколко месеца. Но бандите са нагли, налитат на бой и не ги интересува, че зависят от образовани хора, че са последна дупка на кавала, заради ниската си професионална квалификация и ако им е писано да умрат от закъсняла линейка, то те са като всички останали български граждани. Защото мрат и българи, не само нахалници.

Системата на здравеопазването не върви на добре, лекарите емигрират или се разболяват, умират от стреса. Получаваме все по-лоша услуга. За това не са виновни само хората в бели престилки, но и тези, които са измислили системата и тези, които я развиват, убивайки деца с лоши ваксини, пенсионери с опасни или липсващи лекарства, инвалиди, на които им отказан ТЕЛК, заради правилата на системата, направени да икономисват средства и да съкращават бройката на българските граждани.

Дал Бог живот и здраве! Че друго не ни остана!