X
 
 

Археологията в България

Още от автора

Археологията от няколко десетилетия е излязла вече от сянката на Историята и е самостоятелна наука. Пионери на археологическите проучвания у нас са братята Карел и Херменегилд Шкорпил (в Североизточна България) и Вацлав Добруски (в Западна и Централна Северна България). Те поставят основите на българската археология, надградени от български и чужди учени, като сред последните най-ярко се открояват Джон Поутър (Англия, проучва Никополис ад Иструм) и Пьотр Дичек (Полша, проучва Нове). Археологията у нас, през последните години, е медиен блясък, слава и търсене на злато. Надпреварата за впечатляващи находки е все по-оспорвана В битката за сензации, които да утвърдят един обект като много значим и от там да се спечели финансиране, в плен пада чистата наука, която е събиране на керамика и монети, описи във фондовете на музеите и точни чертежи на архитектурата, открита на всеки един обект.

Медийното внимание е желано и от археолози и от медии

Медиите се стремят да отразят с пълна сила откритията на археолозите, защото ги намират повод за национална гордост. Освен това, човек е първооткривател по дух и новини за открития винаги привличат вниманието. От друга страна, колкото повече се отразяват новините от един археологически обект, толкова по-голямо основание има ръководителят на разкопките да поиска по-голямо финансиране. В докладите за искане на финансиране често се прилагат медийни публикации, като доказателство, че се работи на обекта, той е интересен и би могъл да привлече туристи. Освен това, по този начин се печелят посетители в музеите, тъй като читателите следят за интересни открития и веднага, щом те бъдат изложени в някой музей, следва нова публикация в медиите и посетители в съответния ИМ или РИМ.

Сензациите пазят от иманяри

Когато се вдигне много шум около един обект и има голямо количество намерени ценни находки, иманярите се отказват от обекта, защото смятат, че там вече всичко е изкопано. От друга страна, колкото повече ценни находки излизат на едни разкопки, толкова по-големи са основанията на археолога, да поиска охрана на мястото. И понякога се отпуска ресурс от държавата и за това. Снимките и видеозаписите на обекта помагат да се установят нарушения, ако има вандалски и иманярски набези сред археологическите разкопки. Спомням си, че от медиите снимаха един обект, на който работех и когато иманяри разкъртиха апсидата (извитата част около олтара) на една църква, имаше доказателство за това, снимки "преди" и "след".

Много млади хора предпочитат работата на разкопки

Все повече млади хора искат да научат за миналото на страната си и затова се включват в археологически ракопки. Младежите си прекарват приятно. Понякога са на палатки, което си е сериозен експириънс, както се казва на чист български. Самостоятелни са, няма родители около тях. Пият бира и лимонада след работа в някоя селска кръчма, а на някои места има и осигурена храна. Затова разкопките са атрактивно преживяване за лятото.

Прецизните проучвания на Братя Шкорпил и Добруски 

Чехите се славят със своята точност като народ. Царство България, през XIX век, кани много от тях, Прошек, Чех, Иречек, у нас, за да създадат традиции в пивоварството, колбасарството и науката. Шкорпил толкова прецизно чертаят чертежите на църкви, манастири и дворци, които откриват, че след измерванията днес, се откриват разлики само от по няколко милиметра с реалните сгради. Братята пазят старите градежи и за да не бъдат разрушени от търсачи на строителен материал, (тенденция чак до началото на XX век у нас, да се използват археологически останки за бигор и тухли), ги засипват с пясък, който е лек и предпазва от слягане, и отгоре маскират с пръст. Днес вещите на Карел Херменегилд се пазят във Варненския Археологически музей и през тази пролет бяха изложени за посетители в залите на музея.

Археологията е полезна наука, която проучва и опазва старините. Дава повод за национална гордост и пълни музеите с ценни артефакти. Затова има смисъл да се инвестира в археология - опазва се културно-историческото ни наследство от иманяри, младите имат работни места, макар и само сезонно, продължава се традицията в науката, поставена през XIX век.

Да "изкопаем" България, за да напълним музеите с ценности и да привлечем туристи, а и да покажем на света, че не сме случаен народ!

За крепко здраве яжте тази лесна супа
За крепко здраве яжте тази лесна супа

Хората консумират супи, не само като храна, но и за добро здраве. Пилешкият бульон действително облекчава запушването на носа при настинка. Зеленчуковата...